Елинистична Гърция

Тази статия е за Гърция. За по-общия исторически период вижте Елинистическа епоха.

---

История на Гърция
Праистория (до IV/III хил. пр. Хр.)
Докерамичен неолит Ранен неолит Среден неолит
Бронзова епоха (IV/III – ΙΙ хил. пр. Хр.)
Западномалазийска цивилизация Минойска цивилизация Цикладска цивилизация Еладски период Микенска цивилизация
Древна Гърция (XI – I в. пр. Хр.)
Ранножелязна епоха (XI – IX в. пр. Хр.) Архаична епоха (VIII – VI в. пр. Хр) Класическа епоха (V – IV в. пр. Хр.) Елинистическа епоха (323 – 146 г. пр. Хр.)
Гърция в Римската империя
Римска Гърция (146 г. пр. Хр. – 330 г.)
Средновековие и Ново време (330 – 1832)
Византийска империя (330 – 1453) Атинско херцогство (1204 – 1458) Османска Гърция (1458 – 1832)
Съвременна Гърция
Война за независимост (1821 – 1832) Първа гръцка република (1822 – 1829) Монархия (1832 – 1924) Втора гръцка република (1924 – 1935) Монархия (1935 – 1973) Диктатура на Метаксас (1936 – 1941) Окупация (1941 – 1944) Гражданска война (1944 – 1949) Гръцка военна хунта (1967 – 1974) Трета гръцка република (от 1974)
Тематични статии
Военно дело в Древна Гърция Гръцки имена Гръцки език Гръцка литература

Елинистична Гърция се нарича историческият период за Елада от попадането ѝ под македонска зависимост – до подчиняването ѝ под властта на Римската република.

Въстание на Тива

Подтикната от персите, Тива въстава срещу Александър Македонски, като използва ангажирането му в потушаването на избухналите въстания в Тракия и Илирия. След като разбива войските на траките и илирите, Александър с изключителна бързина се прехвърля в Тива, превзема и разрушава града, а жителите му изселва или продава в робство. След този несполучлив опит, древногръцките полиси, т.е. градове-държави, престават да се съпротивляват срещу македонската доминация над Елада.

Походите на Александър Македонски към Древния Изток са политически и идеологически мотивирани като отмъщение на персите за разоряването на Древна Гърция и поругаването на гръцките светини през периода на гръко-персийските войни, като към това се добавя и личен мотив – мъст за смъртта на Филип II. В действителност, основната причина е икономическа и предизвикана от кризата сред древногръцките полиси в стремежа им към разширение (породен от „глада за обработваема земя“ и за завладяване на нови пазари).

Елада при диадохите и епигоните

В периода на междуособни войни при диадохите и епигоните, в Елада с център Древна Атина се налага властта на диадоха Касандър. Междуособиците между диадохите са прекратени, но през 311 г. пр.н.е. по заповед на Касандър са убити персийската царица Роксана, която е една от трите жени на Александър Македонски и малолетният му син Александър IV – с цел македонската династия да се прекрати, за да не може да оспорва властта на Касандър. Антигон, един от могъщите диадохи, след като е избран за „владетел на Азия“, чрез въоръжени действия отнема от Касандър – Елада, както и Кипър – от Птолемей. След което приема титлата цар. Научавайки за този акт, неговите противници и също така влиятелни диадохи: Птолемей, Лизимах, Касандър и Селевк, също се провъзгласяват за царе.

Деметрий I Полиоркет през 307 г. пр.н.е. с помощта на силен флот и армия завладява Елада. На Коринтския синедрион през 303 г. пр.н.е. той е обявен за хегемон на Елада. Настъпателната политика на Антигон и Деметрий довежда до образуване на коалиция от страна на останалите царе – Касандър, Лизимах, Селевк и Птолемей.

В ожесточена битка при Ипсос, обединените войски на Селевк, Лизимах и Касандър (Птолемей от предпазливост не участва) побеждават армията на Антигон I Монофталм – Едноокия и неговия син Деметрий I. След тази битка Касандър се утвърждава и за хегемон на Елада, като цар на Македония.

Елада през 3 век пр.н.е.

След 300 г. пр.н.е. в Древна Гърция започват да се сключват и развиват т.нар. съюзи на държавите. III век пр. Хр. се характеризира с упадък на Елада, породен от дългогодишните войни и разорението сред населението ѝ. Развива се лихварството, което обуславя процъфтяването на търговията. Засилването на търговско-лихварската прослойка води до разоряването на свободните производители, които са принудени да напуснат страната, като едни от тях стават наемници, а други – чиновници в източните елинистически държави на диадохите и епигоните. Елада постепенно се обезлюдява и изпада в социална криза на полисите. Този процес от своя страна води до изместване на центровете на политическия живот в Древна Гърция към вътрешността на страната. Така се образуват два съюза от древногръцки държавици – Етолийски съюз и Ахейски съюз. Ахейският съюз, за разлика от Етолийския, е обединение на полиси.

Двата съюза влизат в краткотрайни схватки помежду си и просъществуват като свободни федеративни образувания на територията на Елада – до завоюването на страната от Римската република.

Елада по време на македонските войни

По време на пуническите войни, Картаген търси помощта на Древна Македония срещу Древен Рим. Ахейският съюз отстъпва Коринт на Филип V Македонски, който става седалище на възстановения нов Коринтски съюз, наречен сега Елински съюз на съюзите в клеоменовата война. Извън него остават само Спарта, Древна Атина, Елида и Месения.

По време на първата македонска война, Филип V сключва съюз с Ханибал Барка и обявява война на Римската република за възвръщане на своята политическа хегемония в Елада (която скърца и се е пропукала). Иначе, непосредствен повод за войната е отнемането от римляните на завоюваната от тях Илирия. Войната завършва безрезултатно за Филип V, като междувременно Рим организира антимакедонска коалиция, в която влизат Етолийският съюз и Пергамското царство, осуетявайки по този начин намеренията на Филип V да се притече в помощ на Ханибал в Италия (евентуално).

По време на втората македонска война, разтревожена от обстоятелството, че Филип V Македонски установява контрол над проливите, Древна Атина се обявява против него и се обръща за помощ към Древен Рим за намеса в Азия. Римляните без съмнение очакват удобен случай и обявяват война на Филип V. На страната на Римската република този път се включват и Етолийският и Ахейският съюз. В битка при Киноскефала (Тесалия) Филип V е разбит от римляните, като е принуден да приеме мир, според който се отказва от наложената над Елада власт, като се и съгласява да изплати обезщетение на Римската република. С това приключва окончателно македонската хегемония над Елада, продължила от битката при Херонея през 338 г. пр.н.е. – до битката при Киноскефала през 197 г. пр.н.е., или общо 144 години.

Елада срещу Рим

При управлението на Персей, древногръцките градове се организират в антиримска коалиция с цел отстояване независимостта на Елада – пред новата, този път западна опасност.

По време на третата македонска война, Елада е вече срещу Рим, обаче след катастрофалната битка при Пидна и тя попада под римска хегемония. Победителят Луций Емилий Павел Македоник отвлича в Италия огромна плячка, обръщайки 150 хиляди местни в роби. През 148 г. пр.н.е. в Елада избухва въстание срещу римското господство, което е потушено. След въстанието Ахейският съюз започва война срещу Римската република, тъй като римския наместник на Сената в Ахейския съюз Гай Сулпиций Гал се държи крайно високомерно и с цел подронване на ахейската икономика, с което нанася загуби на местните робовладелци. Съюзът получава подкрепа и от демократическата партия (начело с Питей) и от населението на Елада начело с Диай и Критолай. Силите в тази последна битка край Истмоса се оказват неравни, и Ахейският съюз е разгромен, а Диай се самоубива. Най-значителният търговско-занаятчийски център на Елада – Коринт е ограбен, разрушен и опожарен. В Елада са забранени от Сената всички т.нар. свободни съюзи от държави – Беотийският, Фокейският и Ахейският. На цяла Елада е наложен данък, като на обикновена римска провинция – Ахая. Тя е присъединена към Македония.

Традиционно 146 г. пр.н.е., т.е. края на четвъртата македонска война, се счита и за край на краткотрайната независимост на Елада, последвана от установяването в нея на римска власт.

Вижте също

• Елинизъм