Направо към съдържанието

Никола Стефанов (актьор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Стефанов.

Никола Стефанов
РоденНикола Стефанов Иванов
Националност България
Активностот 1978 г.
Деца5
НаградиНаграда на САБ за най-добра роля в детски спектакъл: 1981 – „Пинокио“

Никола Стефанов Иванов е български актьор.

Роден е на 31 октомври 1953 г. в София.[1]

През 1978 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на професор Надежда Сейкова.[1]

От 1978 до 1995 г. Стефанов играе на сцената на Младежкия театър. Измежду ролите му в театъра са Пинокио в едноименната пиеса, Волфганг Амадеус Моцарт в „Амадеус“, Червеят в „Копче за сън“ и Алън в „Еквус“.

Участва в постановки на телевизионния театър, радиотеатъра и в редица телевизионни драматизации за деца.[1]

Никола Стефанов се занимава с озвучаване на филми и сериали от първата половина на 80-те години на двадесети век до 2000 г. Сред сериалите с негово участие са „Синьо лято“, „Туин Пийкс“, „Чип и Дейл: Спасителен отряд“, както и множество игрални филми. От 2016 г. отново активно дублира филми за България.

През 1993 г. участва в курс по театрален мениджмънт, организиран от British Council в Лондон и Братислава.[1]

През 1995 г. Стефанов заминава за САЩ, където пребивава до 2016 г. Оттогава живее в България и участва в издаването на български аудиокниги като професионален четец, както и в дублажи, измежду които „Забравените“, „Специализантът“ и „Драконът, моят приятел“.

Народен театър на младежта, гр. София[1]

Телевизионен театър

[редактиране | редактиране на кода]
  1. а б в г д е ж з Биографични данни за Никола Стефанов на сайта znam.bg[неработеща препратка]
  2. Павлов, Павел. Слуга на две господарки или щрихи към незавършения портрет на телевизионния театър. София: СемаРШ, 2005, с. 140
  3. Павлов, Павел. Слуга на две господарки или щрихи към незавършения портрет на телевизионния театър. София: СемаРШ, 2005, с. 77
  4. Павлов, Павел. Слуга на две господарки или щрихи към незавършения портрет на телевизионния театър. София: СемаРШ, 2005, с. 123