Направо към съдържанието

Надежда Радулова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Надежда Радулова
българска поетеса и преводачка
Надежда Радулова през 2008 г.
Надежда Радулова през 2008 г.

Родена
24 април 1975 г. (49 г.)

Учила вСофийски университет
Литература
Жанровепоезия, превод
Дебютни творби„С мъничко зелено в усмивката“ (1994)
Награди„Иван Николов“ (2001) за млад автор на годината
„Кръстан Дянков“ (2009)
„Николай Кънчев“ (2015)
„Иван Николов“ (2020) за поезия
Научна дейност
ОбластФилология

Надежда Цветанова Радулова е българска поетеса и преводачка.

Надежда Радулова е родена на 24 април 1975 г. в Пазарджик в семейството на художника Цветан Радулов. Завършва езиковата гимназия „Бертолт Брехт“ с профил английски език (1994), а след това българска и английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1999).

През 2001 г. защитава степента магистър по философия към Централноевропейския университет в Будапеща и The Open University в Лондон. Академичните ѝ интереси са в областта на сравнителното литературознание и пол/родовите изследвания.

Доктор по филология с дисертация на тема: „Палимпсестът като фигура на женствеността: прочит на модернизма през поетиката на Хилда Дулитъл, Джийн Рис и Марина Цветаева“ (2006).

Участвала е във фестивала „Литература в действие“ (2002; 2003) и в авторското четене „Треви за летене“ (2003) в Центъра за академични изследвания (София).

Публикува във вестниците „Литературен вестник“ и „Литературен форум“, алманах „Тракия“, списанията „Витамин Б“ и „Страница“, антологиите на НДК (2002; 2003) и др.

Работи като редактор в месечното списание за пол, език и култура „алтера“ (2005 – 2010) и в издателство „Просвета“ (2011 – 2014).

Член е на журито за годишната награда „Кръстан Дянков“ на Фондация „Елизабет Костова“ за преводен роман от английски език през 2010 г.[1]

Член на журито на националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2014 г.[2][3]

  • С мъничко зелено в усмивката. Велико Търново: Абагар, 1994.
  • Дървото. Пазарджик, 1994.
  • Онемяло име. София: Лице, 1996.
  • Алби. Пловдив: Жанет 45, 2000 (Национална награда за поезия „Иван Николов“ през 2001)[4]
  • Памук, стъкло и електричество. Пловдив: Жанет 45, 2004.[5]
  • Бандонеон. Пловдив: Жанет 45, 2008.
  • Когато заспят. Пловдив: Жанет 45, 2015.[6][7][8]
  • Малкият свят, големият свят. Пловдив: Жанет 45, 2020.
  • Места на любовта (В текстовете на десет източноевропейки). (Заедно с Миглена Николчина). София: Алтера, 2007.
  1. „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2010 Архив на оригинала от 2014-11-29 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  2. Осем книги номинирани за „Иван Николов“, сайт „Аз чета“, 1 декември 2014 г.
  3. Две първи награди на юбилейния конкурс за поезия „Иван Николов“ 2014, сайт „Аз чета“, 17 декември 2014 г.
  4. Владимир Сабоурин, „Надежда Радулова, Екстатичната прозрачност на утрините“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 39а, 2000, с. 5.
  5. Миглена Николчина, „Lege, noli me tangere“, рец. в „Култура“, бр. 25, 11 юни 2004 г.
  6. 6 стихотворения от книгата „Когато заспят“, Диаскоп комикс, 3 декември 2015 г.
  7. Катя Атанасова, „През обръча на езика“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 4 януари 2016 г.
  8. Александър Кьосев, Миглена Николчина, „Бавното четене: Надежда Радулова. Когато заспят, разговор за книгата във в. „Култура“, бр. 39 (3141), 25 ноември 2016 г.
  9. Откъс от Тромпет на Джаки Кей, Литературен клуб, електронна публикация на 17 февруари 2011 г.
  10. Ангел Игов, „Потайните кътчета – в канона и в ума“, рец. в „Култура“, бр. 32 (2694), 28 септември 2012 г.
  11. Ангел Игов, „Внимавай да не се изгубиш из Карибите“, рец. в „Sofia Live“, 14 август 2012 г.
  12. Светослав Тодоров. Литература на първа линия // Капитал. 15 януари 2021. Посетен на 24 февруари 2021.
  13. „Надежда Радулова спечели наградата за превод „Кръстан Дянков“, Медиапул, 20 ноември 2009 г.
  14. „Ани Илков и Надежда Радулова с наградата „Николай Кънчев“, ploshtadslaveikov.com, 6 декември 2015 г.
  15. Надежда Радулова с Националната награда за поезия „Иван Николов“ // kulturni-novini.info. 18 декември 2020. Посетен на 24 февруари 2021.