Направо към съдържанието

Бразилия

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 12:40, 1 август 2012 на Nk (беседа | приноси) (→‎Климат: BrazilKoppenClimateMap Portuguese bg.svg)
Вижте пояснителната страница за други значения на Бразилия.
Федеративна република Бразилия
República Federativa do Brasil
      
Девиз: „Ordem e Progresso“
(„Ред и прогрес“)
Химн: „Hino Nacional Brasileiro“
География и население
Площ8 514 876[1] km²
(на 5-то място)
Води0,65%
Граници
Климатекваториален, мусонен, степен, пустинен, саванен, средиземноморски, влажен субтропичен
СтолицаБразилия
Най-голям градСао Пауло
Официален езикпортугалски
Демонимбразилец
Население ()192 376 496[2]
(на 5-то място)
Гъстота на нас.23,8 души/km²
(на 182-ро място)
Градско нас.86%
(на 24-то място)
Управление
Формафедерална президентска република
ПрезидентДилма Русев
ВицепрезидентМишел Темер
ОрганизацииООН, СТО, Меркосул, ОАД, ОПД, ОИЕ, УНАСУР и др.
История
Откриване22 април 1500 г.
Вицекралство Бразилия1500-1822 г.
Независимост7 септември 1822 г.
Бразилска империя1822-1889 г.
Републикаот 15 ноември 1889 г.
Икономика
БВП (ППС, 2011)2 294 млрд. долара[3]
(на 7-мо място)
БВП на човек (ППС)11 769 долара[4]
(на 75-то място)
БВП (ном., 2011)(на 6-то място)
БВП на човек (ном.)12 789 долара[5]
(на 53-то място)
ИЧР (2011 г.)0,718[6] (висок)
(на 85-то място)
Джини (2008)Шаблон:Джини-понижение 49,3[7]
Прод. на живота72,4[8]
(на 92-ро място)
Детска смъртност19,3
(на 106-то място)
Грамотност90,0[9]%
(на 95-то място)
ВалутаБразилски реал (BRL)
Други данни
Часова зонаUTC-4, UTC-3, -2; официално: -3[10]
Лятно време—
Автомобилно движениедясно
Код по ISOBRA
Интернет домейн.br
Телефонен код55
ITU префиксB
Официален сайтbrasil.gov.br
Бразилия в Общомедия

Федеративна република Бразилия (Шаблон:Lang-pt)[11] е държава, заемаща централната и източната част на Южна Америка. Със своите 8,51 милиона km²[1] (47% от територията на континента) и над 190 милиона души[2] страната се нарежда на пето място по площ и по население в света.

На Бразилия се падат между 15 и 20% от световното биологично разнообразие,[12] включително обширни природногеографски области, като Амазония, Атлантическата гора, Пантанал и Серадо. Тя е единствената португалоговоряща страна в Америка[13][14] и същевременно е една от най-мултикултурните и етнически разнообразни държави в света, резултат от силните миграционни процеси.

От началото на 16 век до 1822 година Бразилия е владение на португалската колониална империя. След като получава независимост, страната е първоначално империя начело с представители на португалската кралска династия Браганса, а от 1889 година възприема републиканско управление. Днес Бразилия е демократична федерална президентска република, образувана от 26 щата и един федерален окръг.[15]

Седма в света и първа в Латинска Америка по брутен вътрешен продукт,[3] Бразилия днес има силно международно влияние, както в регионален, така и в световен мащаб.[16] Тя е една от основателките на Организацията на обединените нации, Г-20, Меркосур, Общността на португалоезичните държави, на Съюза на южноамериканските нации и е една от страните в групата БРИКС. През 2005 година Бразилия е на 39-та позиция по качество на живот сред страните в света.[17]

Произход на наименованието

Детайл от картата „Terra Brasilis“ от 1519 година, на която е изобразен добивът на бразилско дърво

Още в началото на колониалната епоха хронисти като Жуау ди Баруш, Висенти ду Салвадор и Перу ди Магаляиш Гандаву свързват произхода на името „Бразилия“ с бразилското дърво (Caesalpinia echinata; на португалски: pau-brasil), от което се произвежда широко използван по това време червен оцветител за платове. По времето на Великите географски открития изследователите често се опитват да запазят в тайна своите открития, и в Европа първоначално се говори за Бразилия просто като за неизвестен остров в Атлантическия океан, откъдето се получава ценната суровина – Terra Brasilis.[18]

Произходът на името на самото бразилско дърво е трудно да бъде проследен. Съвременни бразилски филолози го търсят в езика на келтите и дори на финикийците.[18] Преди да се наложи днешното име „Бразилия“, новооткритите земи са познати и като Монте Паскоал (когато португалците за пръв път достигат до тези земи), остров Вера Круш, Земи на Санта Круш, Нова Лузитания, Кабралия и други.

Сегашното официално име на страната, „Федеративна република Бразилия“, е въведено през 1967 година с първата конституция на военния режим, като името е запазено и след приемането на новата Конституция от 1988 година. Преди това държавата официално се нарича „Бразилска империя“, а след установяването на републиканско управление – „Съединени бразилски щати“.[19]

Жителите на Бразилия се наричат бразилци, Шаблон:Lang-pt, като това е утвърдено с първата бразилска конституция от 1824 г.[20] Brasileiro, съвременното наименование на жител на страната, е известно в португалския език още от 1706 г.,[21] но първоначално се използва само за търговците на бразилско дърво.[22]

География

 Основна статия: География на Бразилия

Разположение

Физическа карта на Бразилия

Бразилия е петата по големина страна в света, след Русия, Канада, Китай и Съединените щати, и третата по големина в Америка с обща площ от 8 514 876,599 km²,[1] включително 55 455 km² водна площ.[13] Територията ѝ обхваща три часови зони – UTC-4 в западните щати, UTC-3 в източните (и официалното време на Бразилия) и UTC-2 на атлантическите острови.[23]

Територията на Бразилия се пресича от два от петте основни паралела: Екватора, минаващ през устието на река Амазонка и Тропика на Козирога, пресичащ град Сао Пауло.[24] Страната заема обширна площ по протежение на източния бряг на Южна Америка и включва голяма част от вътрешността на континента,[25] споделяйки обща граница с Уругвай на юг, Аржентина и Парагвай на югозапад, Боливия и Перу на запад, Колумбия на северозапад, Венецуела, Гаяна, Суринам и френския отвъдморски департамент Гвиана на север.

Разстоянието от най-северната до най-южната точка е 4320 km, а от най-източната до най-западната – 4328 km. Страната има обща граница с всяка държава от Южна Америка, с изключение на Еквадор и Чили. Тя също включва множество океански острови, като скалите Сао Педро и Сао Пауло, Фернандо ди Нороня, Триндади и Мартин Вас както и група малки острови и коралови рифове наречени Атол дас Рокас.[13]

Релеф и води

 Основни статии: Релеф и Хидрография на Бразилия

Бразилският релеф е разнообразен и включва хълмове, планини, равнини, плата и уникалната бразилска савана, позната като серадо. По-голямата част от страната се намира между 200 и 800 m надморска височина.[26] Основните планински възвишения заемат повечето от южната половина на страната.[26] Северозападните части на Бразилското плато са съставени от обширни равнини и заоблени хълмове.[26] Югоизточната част е по-масивна, със сложна система от планини, достигащи до 1200 m надморска височина.[26] Сред тях се открояват Сера да Мантикейра, Сера до Еспинясо и Сера до Мар.[26] През Гвианското плато на север преминава основният вододел, разделящ реките, които текат на юг във водосборния басейн на Амазонка, от вливащите се в басейна на река Ориноко във Венецуела. Най-високата точка в Бразилия е Пико да Неблина който се намира в Сера до Имери (на границата с Венецуела) и има 2 994 m надморска височина, а най-ниската е брега на Атлантическия океан.[13]

Бразилия има гъста и сложна речна мрежа, една от най-обширните в света, с осем основни водосборни басейна, които се вливат в Атлантическия океан.[27] По-големите реки са Амазонка (най-пълноводната река в света със среден отток при устието от 12,5 млрд. литра в минута, а според някои оценки и най-дългата в света[28]), Парана и най-големият ѝ приток, Игуасу (който включва водопада Игуасу), Рио Негро, Сао Франсиско, Шингу, Мадейра и Тапажос.[27]

Климат

 Основна статия: Климат на Бразилия
Сняг в Сао Жоаким, в южния щат Санта Катарина Тропичен климат на островите Фернандо ди Нороня
Сняг в Сао Жоаким, в южния щат Санта Катарина
Тропичен климат на островите Фернандо ди Нороня

Бразилският климат включва широка гама от метеорологични условия върху голяма площ и разнообразен релеф, макар че в по-голямата част от страната преобладава тропичният климат.[13] Според системата Кьопен-Гайгер, Бразилия се разделя на няколко основни климатични области: екваториална (Af) и влажнотропична (Am) в Амазония и средната част на атлантическото крайбрежие, степна (BSh) и пустинна (BWh) в североизточните райони, саваннотропична (Aw) в централните и северни плата, средиземноморски (Csa и Csb) в централните планински области, влажен субтропичен (Cwa и Cwb) в южните райони.

Различните климатични условия създават природни среди, вариращи от тропическите гори в северна и полупустинни региони в североизточна Бразилия до иглолистните гори от субтропичните зони в южна Бразилия и тропическата савана в централна Бразилия.[29] Много региони имат микроклимат, напълно различен от гореизброените видове.[30][31]

Климатична карта на Бразилия, по ска̀лата на Кьопен-Гайгер

Екваториалният климат е характерен за голяма част от северна Бразилия. Сухият сезон не съществува реално, но има отделни периоди през годината, когато валят повече дъждове.[29] Средните температурни стойности са около 25 °C,[31] с по-значителни температурни вариации между нощта и деня, отколкото между сезоните.[30] Валежите в Централна Бразилия са по-сезонни, характерни за саваната.[30] Тази част на страната е толкова голяма, колкото басейна на Амазонка, но има много по-различен климат, тъй като е по на юг, при по-голяма надморска височина.[29] На североизток сезонността на валежите е още по-крайна. В районите с полупустинен климат обикновено пада по-малко от 800 mm дъжд,[32] повечето в период от 3 до 5 месеца в годината,[33] като понякога се получават и по-дълги сухи периоди.[30] „Голямата суша“ от 1877-78 година е най-тежката, регистрирана някога в страната,[34] и предизвиква смъртта на около половин милион души.[35] Сушата от 1915 година също нанася големи щети.[36]

В южната част, от Баия до Сао Пауло, разпределението на валежите е променливо, с дъждове през цялата година.[29] В тропичния климатичен пояс духат влажните югоизточни пасати, които носят валежи. Южните и югоизточните части имат условията на субтропичен климат със студена зима и средна годишна температура не по-висока от 18 °C.[31] Тук през зимата сланите са доста често срещано явление, заедно с по-редки снеговалежи в най-високите части.[29][30]

Флора и фауна

 Основна статия: Флора и фауна на Бразилия
Папагалът ара е бразилски ендемит. Страната има една от най-разнообразните популации от птици и земноводни в света[37][38] alt=Амазония е най-богатата и биоразнообразна екваториална гора в света[39] Амазония е най-богатата и биоразнообразна екваториална гора в света[39]
Папагалът ара е бразилски ендемит. Страната има една от най-разнообразните популации от птици и земноводни в света[37][38]
Амазония е най-богатата и биоразнообразна екваториална гора в света[39]

Голямата територия на Бразилия обхваща различни природногеографски области, като Амазония, смятана за биологически най-разнообразната в света[39] или Атлантическата гора и бразилската савана Серадо, които също имат голямо биологично разнообразие.[40] По тази причина Бразилия се е утвърдила като мегаразнообразна страна. На юг Араукарската гора расте в условията на субтропичния климат.[40]

Богатата дива природа на Бразилия отразява разнообразието на естествени местообитания (хабитати). Учените смятат, че общият брой на видовете растения и животни в Бразилия е около четири милиона.[40] Сред представителите на големите бозайници могат да се изброят пумата, ягуара, оцелота. Сред редките пък са храстовото куче, лисицата, белобърнестото пекари, бразилският тапир, мравояда, ленивеца, скункса и броненосеца. В южната част елените са в изобилие, а в екваториалните гори на север могат да се видят много видове широконоси маймуни.[40][41]

Бразилското природно наследство е сериозно застрашено от дейността на човека и по-конкретно от животновъдството, земеделието, дърводобива, минното дело, миграциите, свръхдобива на енергийни източници, като нефт и природен газ, свръхулова, незаконната търговия с диви животни и растения, язовирите и инфраструктурата, замърсяването на водата, климатичните промени, пожарите и инвазивните видове.[39][42] Строителството на автомобилни пътища в горите улеснява достъпа до някога отдалечени райони, в които вече може да се развиват селското стопанство и търговията. Строителството на язовири пък води до наводняването на равнини и природни местообитания, а мините оставят неизлечими белези на земната повърхност и замърсяват пейзажа.[43][44] През последните години грижите за природата нарастват, в отговор на световния интерес към проблемите на околната среда.[43]

История

 Основна статия: История на Бразилия

Предколониален период

 Основна статия: Предистория на Бразилия
Акостиране на Педру Кабрал в Порто Сегуро в 1500 г. Маслени бои върху платно, от Оскар Перейра да Силва (1904).

Най-ранните сведения за присъствие на хора на днешната територия на Бразилия са фосилни находки от Минас Жерайс, обикновено датирани към 6 хилядолетие пр.н.е.[45] Предполага се, че те са потомци на първата вълна преселници от Азия в Америка.

За разлика от жителите на Андите, които създават уседнала земеделска цивилизация, хората в източната част на Южна Америка водят полуномадски начин на живот и не оставят писмени сведения или монументални архитектурни паметници. По тази причина за историята им преди достигането на страната от европейците през 1500 година се знае малко. По археологически данни, главно остатъци от керамика, може да се съди за наличието на множество локални култури, сложни вътрешни миграции и нетрайни по-големи политически обединения.

Първият европеец стъпил на земята, позната днес като Бразилия, е испанецът Висенте Пинсон на 16 януари 1500.[46][47] Въпреки това, днес Бразилия се смята за официално открита на 22 април 1500 от португалския губернатор Педру Алвариш Кабрал,[48] който, командвайки флот, пътуващ за Индия, акостира на тази дата край южния бряг на Баия.[49] Договорът от Тордесиляс, сключен между Испания и Португалия през 1494 година, поставя Бразилия в зоната на влияние на Португалия.

Предполага се, че в края на 15 век страната е обитавана от 2 милиона туземци,[50] живеещи в каменната епоха.[51] Местното индианско население е разделено на няколко етнически групи, по-важните от които са: тупи-гуарани, макроже и араваки. Най-голямата група, тази на тупи-гуарани, включва гуарани, тупиникини, тупи и много други подразделения. Територията на тупи се простира между днешните щати Риу Гранди ду Сул и Риу Гранди ду Норти.[52]

Колониална епоха

 Основна статия: Вицекралство Бразилия
Съоръжение за преработване на захарна тръстика (енженьо) в колониален Пернамбуко

Колонизацията на Бразилия започва през 1534 година, когато португалският крал Жуау III разделя територията на дванадесет наследствени капитании,[53][54] но скоро този режим започва да създава проблеми и през 1549 година е назначен един общ генерал-губернатор на цялата колония.[54][55] Португалците асимилират част от местните жители,[56] докато други са заробени, избити при военни действия или загиват от европейски болести, към които нямат имунитет.[57][58] В средата на 16 век, захарта, произвеждана от захарната тръстика, става най-важният износен продукт на Бразилия[51][59] и за да се справят с нарастващото търсене в Европа,[57][60] португалците започват да докарват роби от Африка, главно от Ангола.[61][62]

С поредица от войни срещу французи, нидерландци[63] и англичани през 16 и 17 век португалците постепенно разширяват своята територия по крайбрежието, а впоследствие навлизат във вътрешността на континента.[64] През 1680 година те достигат на юг до брега на Ла Плата, на територията на днешен Уругвай и основават там укреплението Колония дел Сакраменто, преден пост срещу испанското влияние в региона.[65]

Публично бичуване на роб в Рио де Жанейро

В края на 17 век износът на захар започва да намалява,[66] но откриването на злато във вътрешността предотвратява икономическия упадък на колонията.[67] От цяла Бразилия, както и от Португалия, хиляди имигранти отиват на работа в златните мини в Минас Жерайс, Мато Гросо и Гояс.[68]

През 1808 година португалското кралско семейство, бягащо от войските на френския император Наполеон Бонапарт, се установява в Рио де Жанейро и градът се превръща в столица на Португалската империя.[69] Португалия и Бразилия участват в Наполеоновите войни на страната на Великобритания като временно окупират Френска Гвиана и днешен Уругвай.[70] Важно последствие от войните е премахването на португалския монопол върху външната търговия на колонията, в резултат на което Бразилия за пръв път влиза в преки търговски отношения с други страни, главно с Великобритания. През 1815 година регентът Жуау премахва колониалния статут на Бразилия и страната става равноправна част от Обединеното кралство Португалия, Бразилия и Алгарве.[69] На 26 април 1821 година крал Жуау VI се връща в Португалия, оставяйки най-големия си син Педру де Алкантара да управлява Бразилия като регент.[71] През следващите месеци правителството в Лисабон прави опити да ограничи придобитата след 1808 година самостоятелност на Бразилия, което предизвиква недоволството на местния елит.[72]

От независимостта до Ерата на Варгас

 Основни статии: Бразилска империя, Стара република и Ера на Варгас
Обявяване на независимостта на Бразилия от император Педру I на 7 септември 1822 г.

На 7 септември 1822 година бразилците, с подкрепата на регента Педру, обявяват независимостта на страната от Португалия,[73] а на 12 октомври Педру е обявен за първия император на Бразилия.[74] След поредица от сблъсъци с лоялни на лисабонското правителство войски,[75] на 29 август 1825 година Португалия официално признава независимостта на Бразилия.[76] Първата бразилска конституция е приета на 25 март 1824 година, след като е ратифицирана от общинските съвети в цялата страна.[77][78][79][80]

На 7 април 1831 година император Педру I абдикира и се връща в Португалия, оставяйки за наследник своя петгодишен син, бъдещия Педру II.[81] Управлението на неговите регенти е свързано със силна политическа нестабилност и локални бунтове,[82][83][84] като някои щати дори разглеждат възможността да обявят временно независимост до пълнолетието на императора.[85]

Бразилски войски (в тъмносини униформи) в бой срещу парагвайците по време на Войната на Тройния съюз

През 1840 година регентството е премахнато и император Педру II официално поема управлението, което успокоява обстановката и „в Бразилия настъпва половин век на вътрешен мир и бърз материален прогрес“.[86] За разлика от повечето страни в региона, през следващите няколко десетилетия Бразилия се утвърждава като демократична конституционна монархия с редовно провеждани избори и свобода на печата.[87] През 1850 година е забранена презоеканската търговия с роби,[88] а през 1888 година робството е окончателно премахнато.[89] По време на 59-годишното управление на Педру II Бразилия води три успешни войни - Платинската война (1851-1852), Уругвайската война (1864-1865) и Войната на Тройния съюз (1864-1870) - които донасят на страната известни териториални придобивки и я утвърждават като водеща сила в Южна Америка.[90]

След смъртта на двамата си сина, император Педру II губи интерес към управлението и не се противопоставя на засилващото се недоволство на консервативните кръгове, недоволни от премахването на робството.[91][92] На 15 ноември 1889 година е извършен военен преврат, оглавен от маршал Деодору да Фонсека, бъдещия първи президент на страната,[93] и монархията е свалена.[94] [95][96] В началото републиканското управление е военна диктатура – армията контролира администрацията, свободата на печата е премахната и изборите се манипулират от военните власти.[93] През 1894 година цивилните републиканци идват на власт, давайки начало на „продължителна гражданска война, финансова катастрофа и некомпетентност на правителството“.[97] Едва през 1902 година новото правителство започва възвръщане към политиката от времето на Империята, обещавайки мир и ред в страната и възстановяване на международния престиж на Бразилия.[97] Постигнат е успех с подписването на няколко международни договора, разширявайки (например с покупката на щата Акри) и гарантирайки бразилските граници.[98] През 1917 година Бразилия се включва в Първата световна война на страната на Антантата и участва във военните действия в Атлантическия океан, както и с медицински части в Европа.

Превратът от 1930 г. довежда на власт Жетулиу Варгас (в средата, в униформа, без шапка). Той ще управлява страната в продължение на 15 години

През 1920 година страната е обхваната от поредица бунтове, организирани от млади офицери.[99][100] В края на 20-те години режимът на Старата република е отслабен и деморализиран, което позволява на Жетулиу Варгас, току-що загубил изборите за президент, да дойде на власт чрез преврат.[101] Варгас трябва да поеме управлението временно, но вместо това той затваря Конгреса, премахва Конституцията, управлява с извънредни правомощия и заменя губернаторите на отделните щати със свои поддръжници.[102][103] През 1935 година страната е обхваната от комунистически бунтове и комунистите правят неуспешен опит за завземане на властта.[104] Комунистическата заплаха служи на Варгас като претекст, за да направи повторен преврат две години по-късно, след което Бразилия се превръща в открита диктатура.[105][106] Потискането на опозицията е брутално, повече от 20 000 души са арестувани, създадени са концентрационни лагери за политическите затворници в отдалечени райони на страната, мъченията, репресиите и цензурата стават широко разпространена практика.[107][108]

Бразилия остава неутрална по време на първите години от Втората световна война, докато правителството не обявява война на силите от Оста през 1942 година.[109] Варгас праща германски, италиански и японски имигранти в концентрационни лагери,[110] а през 1944 година изпраща свой експедиционен корпус в Европа.[111][112] С победата на съюзниците през 1945 година и с края на нацистко-фашиските режими в Европа, положението на Варгас става неудържимо и той бързо е свален чрез военен преврат.[113]

Военен режим и съвременно развитие

 Основни статии: Втора република, Военен режим и Нова република

С възстановяването на демокрацията генерал Еурику Гаспар Дутра е избран за президент, встъпвайки в длъжност през 1946 година.[114] Варгас се връща на власт през 1951 година, този път демократично избран, но трудно се приспособява към новата ситуация и през 1954 година се самоубива.[115][116] След смъртта му на власт се изреждат няолко временни правителства.[117] Жуселину Кубичек става президент през 1956 година и заема помирителна позиция по отношение на политическата опозиция, която му позволява да управлява без големи кризи.[118] Икономиката и индустриалният сектор нарастват значително,[119] но най-известното му постижение е изграждането на новата столица, град Бразилия, открита официално през 1960 година.[120] Нов период на политическа нестабилност довежда до военния преврат от 1964 година и установяването на Военния режим.[121][122][123]

Мирното предаване на президентския пост от Фернанду Енрики Кардозу на Луис Инасиу Лула да Силва през 2003 година демонстрира утвърждаването на демокрацията в Бразилия.[124]

Първоначално военните имат за цел постепенното връщане към демократично управление,[125] но режимът постепенно се затваря в себе си и през 1968 година се превръща в открита диктатура.[126] Потискането на противниците на диктатурата, включително и на градската гериля (guerrilha urbana),[127] става с твърда ръка, макар и не с жестокостта, обичайна за други страни от Латинска Америка.[128] Поради извънредния икономически растеж, известен като „Бразилското икономическо чудо“, режимът достига най-високото си ниво на популярност в годините на репресиите.[129]

Генерал Ернесту Гайзел встъпва в длъжност през 1974 година и започва проекта си за редемократизация чрез процес, който според него ще бъде „бавен, постепенен и сигурен“.[130][131] Той успява да се справи с лошата дисциплина в армията, която е постоянен проблем на страната още от премахването на монархията,[132] както и на изтезанията на политическите затворници, на цензурата на печата,[133] а накрая и на самата диктатура, след изтичането на срока на действие на Институционалния акт № 5 през 1978 година.[126] Гайзел назначава за свой приемник генерал Жуау Фигейреду, на когото възлага задачата за завършване на прехода към пълна демокрация.[134] Военните напускат окончателно властта през 1985 година, когато за президент е избран Жузе Сарней.[135] До края на мандата си той става изключително непопулярен, заради икономическата криза и необичайно високата и неуправляема инфлация.[136]

През 1992 година президент става Итамар Франку, който назначава за финансов министър Фернанду Енрики Кардозу.[137] Кардозу създава успешния „Плано Реал“, който стабилизира бразилската икономика.[138] Фернанду Кардозу е избран за президент през 1994 година и повторно през 1998 година.[139] Мирния преход на властта между него и наследника му, кандидата на левицата Лула да Силва (избран през 2002 година и преизбран през 2006 година) демонстрира, че Бразилия най-накрая е постигнала така желаната дългосрочна политическа стабилност.[124] През 2011 година президент става Дилма Русев и започва третият пореден президентски мандат на левицата.

Население

 Основна статия: Население на Бразилия

Шаблон:Приложение Според национално проучване от 2008 година бразилското население възлиза на около 190 милиона души,[140] (22,31 жители на квадратен километър), като съотношението на мъже към жени е 0,95:1,[140] а 83,75% от населението определено като градско.[141] Населението е силно концентрирано в Югоизточния (79,8 милиона души) и Североизточния регион (53,5 милиона), а в двата най-обширни региона, Централно-западния и Северния, които съставляват 64,12% от бразилската територия, живеят общо само 29,1 милиона жители.

Населението на Бразилия нараства значително между 1940 и 1970, главно заради намаляването на смъртността, въпреки че раждаемостта също претърпява лек спад през периода. През 40-те години годишният прираст на населението е 2,4%, покачвайки се до 3,0% през 1950 година и оставайки на 2,9% през 1960 година, като средната продължителност на живота нараства от 44 на 54 години,[142] а през 2007 година достига до 72,6 години.[143] През втората половина на 20 век прирастът на населението намалява от 3,04% годишно в периода 1950–1960 година до 1,05% през 2008, като се очаква до средата на 21 век да падне до отрицателна стойност от около −0,29%,[144] завършвайки по този начин демографския преход.[145]

Най-големите метрополни региони са около градовете Сао Пауло, Рио де Жанейро и Бело Оризонти – всички намиращи се в югоизточната част на страната – с компактно население съответно 19,5, 11,5 и 5,1 милиона души.[146] Почти всички столици на щати са и най-големите градове на съответния щат, с изключение на Витория (столица на Еспирито Санто) и Флорианополис (столица на Санта Катарина).

Най-големи градове на Бразилия
(по преброяването на населението, проведено от Бразилския институт по география и статистика, 2010 г.)[147]
Място Град Щат Население Място Град Щат Население

Сао Пауло
Сао Пауло
Рио де Жанейро
Рио де Жанейро

1 Сао Пауло Сао Пауло 12 038 175 11 Белен Пара 1 392 031
2 Рио де Жанейро Рио де Жанейро 6 323 037 12 Гояния Гояс 1 301 892
3 Салвадор Баия 2 676 606 13 Гуарульос Сао Пауло 1 222 357
4 Бразилия (град) Федерален окръг 2 562 963 14 Кампинас Сао Пауло 1 080 999
5 Форталеза Сеара 2 447 409 15 Сао Луис Мараняо 1 011 943
6 Бело Оризонти Минас Жерайс 2 375 444 16 Сао Гонсало Рио де Жанейро 999 901
7 Манаус Амазонас 1 802 525 17 Масейо Алагоас 932 608
8 Куритиба Парана 1 746 896 18 Дуки ди Кашиас Рио де Жанейро 855 046
9 Ресифи Пернамбуко 1 536 934 19 Терезина Пиауи 814 439
10 Порто Алегри Рио Гранди до Сул 1 409 939 20 Натал Рио Гранди до Норти 803 811

Раси и етнически групи

 Вижте също: Българи в Бразилия
Раса Процент (%)
2000[148] 2008[149]
Бели (Brancos) 53,7% 48,4%
Чернокожи (Pretos) 6,2% 6,8%
Със смесена раса (Pardos) 38,5% 43,8%
Азиатци (Amarelos) 0,4% 0,6%
Коренно население (Ameríndios) 0,4% 0,3%
Недекларирали 0,7% 0,1%

Основната част от съвременните бразилци произхожда от коренните жители на страната, португалски заселници, други европейски имигранти и африкански роби.[150] Според националното проучване от 2008 година 48,43% от населението (около 92 млн. души) са бели, 43,80% (около 83 млн. души) – парду (със смесена раса), 6,84% (около 13 млн. души) – прету (чернокожи), 0,58% (около 1,1 млн. души) – азиатци и 0,28% (около 536 хил. души) – индианци, докато 0,07% (около 130 хил. души) не са посочили своята раса.[151]

Заселването в Бразилия на европейци, главно от Португалия, започва в средата на 16 век, но процесът се ускорява през 19 век, когато страната отваря своите граници за имигрантите. Между 1808 и 1972 година около пет милиона души от над 60 страни се заселват в Бразилия, като повечето от тях идват от Португалия, Италия, Испания, Германия, Япония и Близкия Изток.[50]

Групата парду включва кабоклу (потомци на бели и индианци), мулати (потомци на бели и чернокожи) и кафузу (потомци на чернокожи и индианци).[150][152][153][154][155][156] Пардо са мнозинство в Северния, Североизточния и Централно-западния регион.[157] Повечето мулати са съсредоточени по източното крайбрежие на Североизточния регион, от Баия до Параиба, както и в северен Мараняо, южната част на Минас Жерайс и източната част на щата Рио де Жанейро.[156][158]

Повечето чернокожи бразилци са потомци на роби, преселени насилствено от Африка между 16 и 19 век. Коренното население съставлява малка част от днешните жители на страната, като малка част от тях живеят в изолация. Към 2007 година са известни 67 изолирани индиански племена при 40 през 2005 година. Смята се, че в Бразилия живеят най-големият брой изолирани народи в света.[159]

Вероизповедания

Вероизповедания в Бразилия
(По преброяването от 2000 г.)[160]
Религия Процент
Католицизъм
  
 73.8%
Протестантство
  
 15.4%
Атеизъм
  
 7.4%
Спиритизъм
  
 1.3%
Други
  
 2.1%

Бразилската конституция предвижда религиозна свобода, според която църква и държава са отделени една от друга, и определя Бразилия като светска държава.[161] Законодателството забранява всякаква дискриминация на религиозна основа, но Католическата църква се ползва с привилегирован статут[162] и понякога получава преференциално отношение.

Католицизмът е доминиращото вероизповедание в страната, което прави от Бразилия най-голямата католическа страна в света.[163] Според преброяването от 2000 година 73,57% от населението следва католицизма, 15,41% - протестантството, 1,33% - кардесистки спиритизъм, 1,22% - други християнски вероизповедания, 0,31% - афробразилски религии, 0,13% - будизъм, 0,05% - юдаизъм, 0,02% - ислям, 0,01% - различни индиански религии, 0,59% не посочват определена религия, докато 7,35% се определят като атеисти.[164]

Езици

Хотел в немски стил в Грамаду, Рио Гранди до Сул. Тук хунсрюкският диалект на немския е един от основните езици.

Официален език на Бразилия е португалският.[165] Също така официално е признат и защитен бразилският жестомимичен език.[166] Португалският се говори от почти цялото население и на практика е единственият език, използван във вестниците, радиото, телевизията и за бизнес и административни цели. Изключение са общините Сао Габриел да Кашоейра, в която местният език ненгату има статут на съофициален с португалския,[167] и Помероди, където немският също има статут на съофициален език.[168] Бразилия е единствената страна в Америка, в която се говори португалски, което прави езика важна част от бразилската национална идентичност и разграничава културата на страната от тази на нейните испаноговорящи съседи.[169]

В продължение на няколко века бразилският вариант на португалския език се развива относително самостоятелно, повлиян от индиански и африкански езици, в резултат на което се отличава, най-вече във фонетично отношение, от европейския португалски и от португалския в други португалоезични страни.[170] Различията са сравними с тези между американския и британския английски.[170] През 2008 година Общността на португалоезичните държави (CPLP), включваща представители от всички страни, в които португалският е официален език, постига споразумение за реформиране на португалския в унифициран международен език, за да се ограничи неговото разделяне на диалекти. Страните от Общността си поставят срок до 2014 година, за да се адаптират към необходимите промени.[171]

Различни малцинствените езици се говорят в цялата страна. Използват се сто и осемдесет местни езика в отдалечени райони от коренното население, както и някои други, говорени от имигранти и техните потомци.[170] На юг са запазени значителни немскиговорещи (най-вече хунсрюкски диалект) и италианскиговорещи общности (главно талианския диалект, с венециански произход), които са значително повлияни от португалския език.[172]

Държавно управление

Устройство и политически живот

 Основна статия: Държавно устройство на Бразилия

Шаблон:Приложение

Сградата на Националния конгрес на Бразилия, седалище на федералната законодателна фласт
Президентският дворец, седалище на федералната изпълнителна власт
Върховният федерален съд

Бразилия е демократична президентска федерална република, формирана от три нива на управление - федерацията, щатите (с Федералния окръг) и общините.[11] Конституцията се основава на пет основни принципа: суверенитета, гражданските права, достойнството на човешката личност, социалните ценности на труда и на свободното предприемачество и политическия плурализъм.[11] Трите власти (изпълнителна, законодателна и съдебна) са самостоятелни и взаимно се контролират.[11]

Органите на изпълнителната и законодателната власт се избират,[173][174][175] а съдиите и другите съдебни служители се назначават след преминаване на приемни изпити.[173] Гласуването е задължително за всички грамотни лица между 18 и 70 години и по желание за неграмотните и тези на възраст между 16 и 18 или над 70 годишните.[11]

Изпълнителната власт на федерално ниво се осъществява от президента, който е държавен глава и ръководител на правителството и се избира за срок от четири години,[11] с възможност за преизбиране за втори пореден мандат. Той назначава министрите, които ръководят и координират определени ресори от държавното управление.[11]

Партийната система в Бразилия е силно раздробена, като във федералния парламент са представени 24 партии. Около половината места в долната камара са разпределени между четирите големи партии: Партия на бразилското демократическо движение, Бразилска социалдемократическа партия, Партията на работниците и Демократи. От 2002 година президентските избори трикратно се печелят от кандидатите на Партията на работниците (Луис Инасиу Лула да Силва и Дилма Русев), която управлява в коалиция с Партията на бразилското демократическо движение. Основна опозиционна сила е Бразилската социалдемократическа партия.[176]

Законодателството се утвърждава от законодателни събрания на федерално, щатско и общинско ниво.Националният конгрес е висшият федерален законодателен орган и се състои от две камари - Камара на депутатите и Федерален сенат. Правната система е от континентален тип.[177]

Правораздаването се осъществява от органи на самостоятелната съдебна власт, но в някои редки случаи, определени в Конституцията, Федералният сенат може да се намесва в съдебните решения. Някои от съдилищата са специализирани, като военния съд, трудовия съд и избирателния съд. Най-висшата съдебна инстанция е Върховният федерален съд. Съдебната система е критикувана за нейната мудност - делата могат да отнемат години, а в някои случаи повече от едно десетилетие.[178]

Към 2010 година Бразилия е на 69-то място в света според Индекса за възприятие на корупцията с индекс 3,7, надминавайки с една степен България, Салвадор, Панама, Тринидад и Тобаго и Вануату които споделят 73-то място с индекс 3,6, но изоставайки от други южноамерикански страни, като Уругвай и Чили.[179]

Външна политика и въоръжени сили

 Основни статии: Външна политика и Въоръжени сили на Бразилия

Шаблон:Приложение

Паласиу Итамарати, сградата на Министерството на външните работи
Самолетоносачът „Сау Паулу“

Въпреки че социалното и икономическо изоставане от водещите страни не дават възможност на Бразилия да действа като световна сила,[180] страната е политически и икономически лидер в Латинска Америка.[181][182] Този статут донякъде се оспорва от други големи латиноамерикански страни, като Аржентина и Мексико, които се противопоставят на предложенията Бразилия да получи постоянно място като представител на региона в Съвета за сигурност на ООН.

През втората половина на 20 век както военните, така и демократичните правителства се стремят да водят независима външна политика. В момента страната има за цел засилването на връзките си с другите страни от Южна Америка и провеждането на многостранна дипломация чрез Организацията на обединените нации и Организацията на американските държави.[183]

Съвременната външна политика на Бразилия се основава на позицията на страната като регионална сила в Латинска Америка, лидер между развиващите се страни и понякога е определяна като една от потенциалните свръхсили.[184] Бразилската външна политика като цяло се застъпва за многостранната дипломация, изразяваща се в разрешаването на спорове по мирен път и ненамеса в делата на други държави.[185] Бразилската конституция постановява също, че страната трябва да развива своята икономическа, политическа, социална и културна интеграция със страните от Латинска Америка.[11]

Въоръжените сили на Бразилия включват сухопътни войски, военноморски сили и военновъздушни сили.[11] Военната полиция и военната противопожарна служба са резервни и допълнителни части на армията,[11] но под контрола на отделните щати и техните губернатори.[11] Бразилските въоръжени сили са най-големите в Латинска Америка. Военната служба е задължителна, с продължителност 9-12 месеца.[186]

Административно деление

 Основна статия: Административно деление на Бразилия
 Вижте също: Региони, Щати, Общини и Федерален окръг

Шаблон:Приложение Бразилия е федерация съставена от неразривния съюз на 26 щата, един Федерален окръг и общини. Щатите и общините имат характер на публични юридически лица. Те имат собствена администрация и право на самоуправление и самоорганизация - избират своите управляващи органи без намесата на други общини, щати или на федералните власти. Федералните единици са групирани в пет административни региона: Централно-западен, Североизточен, Северен, Югоизточен и Южен.[187] Регионите нямат собствена администрация и не се ползват с политическа автономия.[11]

Федерални единици на Бразилия
Политическа карта на Бразилия, по щати и региони

Икономика

 Основна статия: Икономика на Бразилия

Основни икономически показатели

БВП на глава от населението на Бразилия (в синьо), останалите страни от БРИК и България (1984-2009)
Комбайн в памучно поле
Ембраер ERJ 135, самолет, произведен от бразилското предприятие Ембраер
Нефтена платформа P-51 на държавната компания Петробрас - от 2006 година страната произвежда самостоятелно петрол.[188]

С брутен вътрешен продукт (БВП) около 2,09 трилиона долара за 2010 година Бразилия е най-голямата национална икономика в Латинска Америка и седмата (по номинална стойност на БВП) или осмата в света (по паритет на покупателната способност (ППС)).[189][190][191] Нейният БВП (по ППС) на глава от населението е 11 273 долара, което я поставя на 76-то място сред страните в света.[192] От средата на 90-те години основният фактор за икономическия растеж са чуждите инвестиции в частния сектор, като през 2007 година преките чужди инвестиции достигат 194 милиарда долара.[193]

След период на продължителен растеж през 60-те и 70-те години на 20 век, след 1981 година бразилската икономика е силно засегната от Латиноамериканската дългова криза, предизвикана от големите държавни дългове в региона.[194] Тя успява да се възстанови едва след 1994 година, когато инициираната от Фернанду Енрики Кардозу програма Плано Реал успява да пресече инфлацията и да въведе бюджетна дисциплина.[195] През следващите години икономическият растеж е умерен, но устойчив, с известно забавяне през 2001-2003 година, когато идването на власт на левицата е посрещнато с опасения от чуждите инвеститори. След като със съдействието на Международния валутен фонд правителството запазва фискалната стабилност, растежът се възстановява.[196][197] През 2010 година страната преминава през кратка рецесия, свързана със световната икономическа криза.

Показател 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010
Ръст на БВП[198] 1,31% 2,66% 1,15% 5,71% 3,16% 3,96% 6,09% 5,16% -0,64% 7,49%
Инфлация[199] 6,84% 8,43% 14,78% 6,60% 6,88% 4,20% 3,64% 5,67% 4,90% 5,04%
Безработица[200] 11,3% 11,7% 12,3% 11,5% 9,8% 10,0% 9,3% 7,9% 8,1% 6,7%
Публичен дълг/БВП[201] 70,2% 79,8% 74,7% 70,6% 69,1% 66,7% 65,2% 63,6% 68,1% 66,8%

Структура на икономиката

Около 2/3 от брутния вътрешен продукт и от броя на заетите в Бразилия се пада на сектора на услугите. Основните подсектори са телекомуникациите, финансовите услуги, електроснабдяването, търговията и информационните технологии.[202] С пет милиона чуждестранни посетители през 2008,[203][204] Бразилия е водеща дестинация за международен туризъм (на второ място в Латинска Америка след Аржентина).[204][205] Енергетиката е също така важен елемент на инфраструктурата и икономиката на страната. Бразилия е десетият най-голям потребител на енергия на земята и третият в западното полукълбо след САЩ и Канада.[206] Бразилската енергийна система се основава на възобновяеми енергийни източници, по-специално вода и етанол и от друга страна, невъзобновяеми, като нефт и природен газ.[207] Бразилия има втория най-голям резерв от нефт в Южна Америка и е един от най-големите производители на суровината, която е увеличила производството си през последните години.[208]

Основните промишлени отрасли в Бразилия са автомобилостроенето, черната металургия, нефтохимическата и компютърната промишленост, самолетостроенето и производството на потребителски стоки за дълготрайна употреба, които общо образуват 30,8% от брутния вътрешен продукт.[209] Промишлеността е съсредоточена в градските агломерации на Сао Пауло, Рио де Жанейро, Куритиба, Кампинас, Порто Алегри, Бело Оризонти, Манаус, Салвадор, Ресифи и Форталеза. Страната произвежда три пети от индустриалната продукция в Южна Америка.

На селското стопанство и свързаните с него сектори, като горско стопанство и риболов, през 2007 година се падат 6,1% от брутния вътрешен продукт.[209] Към 2010 година Бразилия е оценявана като третия по големина износител на селскостопански продукти в света, след Съединените щати и Европейския съюз.[210]

Външна търговия

Традиционно бразилското правителство провежда протекционистична политика,[211] като външнотърговският обмен на страната е под 20% от БВП.[202]

Основните износни продукти на Бразилия са летателни апарати, електрическо оборудване, автомобили, алкохол, текстил, обувки, желязна руда, стомана, кафе, портокалов сок, соя, сизал, банани, какао и консервирано месо.[212] Главните вносители на бразилски стоки са Китай (12,5%), Съединените щати (10,5%), Аржентина (8,4%), Нидерландия (5,4%), Германия (4,1%), като общият обем на износа през 2010 година е 200 милиарда долара.[202]

Обемът на вноса в Бразилия през 2010 година е 188 милиарда долара, като основните внасяни стоки са машини, електротехническо и транспортно оборудване, химически продукти, нефт, части за автомобили, електроника. Най-големите вносители в страната са Съединените щати (16,1%), Китай (12,6%), Аржентина (8,8), Германия (7,7%), Япония (4,3%).[202]

Инфраструктура

 Основна статия: Инфраструктура в Бразилия

Инфраструктурата в страната, допреди няколко десетилетия, се е разработвала почти изцяло с публични инвестиции. Въпреки това, от 1990-те години, с приватизацията и партньорства между публичния и частния сектор, големите национални и международни компании са инвестирали в инфраструктурни проекти чрез концесионни договори.[213]

Образование и наука

 Основни статии: Образование в Бразилия и Наука в Бразилия

Шаблон:Приложение

Федералният университет на Парана, едно от най-старите висши училища в страната, е основан през 1912 г.

Основната част от образователната система на Бразилия е обществена и се организира от федералното правителство, щатите, Федералният окръг и общините. Новата конституция заделя 25% от държавния бюджет и 18% федерални данъци и общински такси за образование.[11][214]

Според данни от преброяването през 2007 година грамотността на бразилското население е 90%, което означава, че 14,1 милиона души (10% от населението) са неграмотни, а функционално неграмотните се оценяват на 21,6% от населението.[9] Неграмотността е най-висока в Североизточния регион, където 19,9% от населението не може да пише и чете.[215]

Маркус Понтис — първият бразилски и южноамерикански космонавт

Висшето образование започва със завършването на гимназия или последователни курсове, които могат да предлагат различни възможности за специализация в академична или професионална кариера. За получаването на висше образование е задължително преминаването на всички предходни нива на образованието – детската градина, основно и средно образование.[216]

Панорамна снимка на Националната синхротронна лаборатория в Кампинас, в щат Сао Пауло — единственият ускорител на частици в южното полукълбо

Научните изследвания в Бразилия в голяма степен се провеждат в държавни университети и в специализирани изследователски институти, като Фондация „Освалду Круз“, Институт „Бутантан“, и Бразилското предприятие за изследвания в селското стопанство.

Бразилия има най-развитата космическа програма в Латинска Америка, със значителни ресурси за изграждането на ракети носители, както и за производството на изкуствени спътници.[217] През 1997 година Бразилската космическа агенция подписва споразумение с НАСА и се включва в проекта за Международна космическа станция.[218] В резултат на това споразумение Бразилия изпраща в космоса и първия си космонавт - на 30 март 2006 година Маркус Понтис на борда на кораба Союз, става първият бразилски космонавт, и същевременно третият от Латинска Америка, достигнал околоземна орбита.[219]

Има планове за изграждане на първата атомна подводница в страната.[220] Освен това Бразилия е една от трите страни в Латинска Америка с действаща синхротронна лаборатория, която се използва за изследвания в областта на физиката, химията, материалознанието и биологията.

Здравеопазване

 Основна статия: Здравеопазване в Бразилия
Здравни показатели[221]
Продължителност на живота (жени) 77,3
Продължителност на живота (мъже) 69,7
Детска смъртност 22,58
Плодовитост 1,76
Пушачи 16%
Затлъстяване (жени) 18,3%
Затлъстяване (мъже) 8,7%
Недохранване 6%
ХИВ 0,6%

Системата на здравеопазване в Бразилия включва държавни и частни институции, като основните услуги се предоставят от държавата и се финансират с данъци.[222] От началото на 90-те години на 20 век се правят опити за реформиране на системата, насочени главно към децентрализация и прехвърляне на отговорности към общините за сметка на федералното правителство и щатите.[223]

Според оценка на бразилското правителство към 2006 година основните здравни проблеми в страната са високи нива на детската (2,51%, до 3,77% в североизточните области) и майчината смъртност (73,1 на 100 000 раждания), смъртността от незаразни заболявания (151,7 на 100 000 жители от сърдечно-съдови заболявания и 72,7 на 100 000 жители от рак), както и смъртността от външни причини: транспортни произшествия, убийства и самоубийства (71,7 на 100 000 жители).[222][224]

Транспорт

 Основна статия: Транспорт в Бразилия
Международното летище в Ресифе
Магистралата на бандейрантите е считана за най-добрата магистрала от Националната транспортна конфедерация на Бразилия.[225]

На пътния транспорт в Бразилия се падат около 60% от превоза на стоки и 95% на пътници. Пътната мрежа има дължина около 1,6 милиона километра, от които едва 200 хиляди километра имат твърда настилка. Бързото нарастване на автомобилния трафик и лошото състояние на пътищата е съществен проблем за икономиката на страната.[226] Опитвайки се да подобри положението, от 90-те години правителството отдава на концесия някои от основните магистрали.[227]

Бразилия разполага с около 4 000 летища и аеродруми, от които 721 с писти с твърда настилка, включително и площите за разтоварване.[228] Страната е на второ място в света с най-голям брой летища след Съединените щати.[228][229] Международното летище „Гуарулюс“, намиращо се в Сао Пауло, е най-голямото и най-натоварено в страната.

Бразилия разполага с железопътна мрежа с обща дължина 28 857 km, десетата по големина в света.[228] Правителството се стреми да насърчава този вид транспорт, като пример за това е проектът за високоскоростен влак Рио – Сао Пауло, влак-стрела, който трябва да свърже двата основни града на страната. По отношение на водния транспорт, Бразилия разполага с 37 океански пристанища, от които най-голямото е в град Сантус,[230] както и с 50 000 km вътрешни водни пътища.[228]

Култура

 Основна статия: Култура на Бразилия

Бразилската култура е тясно свързана с португалската, поради силното влияние на Португалската империя за трите столетия на колониално владение. Основните въздействия, оставили своя най-ярък отпечатък са португалският език, римокатолицизма и колониалните архитектурни стилове.[231] В голяма степен тя е повлияна и от африканските, местните и други европейски (непортугалски) традиции и обичаи.[232] В някои аспекти на бразилската култура важен принос имат италианци, германци и други европейски имигранти, които пристигат на големи вълни, особено в южните части на страната.[233] Местните индианци оставят своята следа в езика и в кухнята на страната, а пък африканците – както в езика и кулинарията, така и в музиката, танците и религията.[234]

Литература

Жоржи Амаду (ляво), с колегите си Габриел Гарсия Маркес (в средата) и Адониас Филю
Машаду ди Асис, поет и писател, чието творчество обхваща почти всеки литературен жанр, е считан за най-големият бразилски писател.[235]

Началото на бразилската литература е поставено по време на мисионерската дейност на йезуитите след откриването на страната през 16 век,[236] като дълго време тя е силно обвързана с португалската. През 19 век тя започва да придобива самостоятелен характер, макар че продължава да е повлияна от водещите европейски течения на епохата - романтизъм и реализъм. Сред най-известните автори от този период са Кастру Алвис, Мануел Антониу ди Алмейда, Жузе ди Аленкар и Машаду ди Асис, често определян като най-значимият бразилски писател.[237]

В края на 19 и началото на 20 век в поезията навлизат парнасизмът (Олаву Билак, Раймунду Кореия, Алберту ди Оливейра) и символизмът (Жуау да Круз е Соуза, Алфонсус ди Гимараинс).[237] За момент на окончателно скъсване на бразилската литература с чуждите влияния понякога се сочи Седмицата на съвременното изкуство в 1922 година, доминирана от представители на модернизма и неговите подтечения, първите школи на наистина независими писатели. От това време са големите имена като Мануел Бандейра, Карлус Друмонд ди Андради, Жуау Гимарайс Роза, Клариси Лиспектор и Сесилия Мейрелис, както и най-изтъкната фигура на течението, Мариу ди Андради.

През втората половина на 20 век международна известност като част от латиноамериканската вълна в литературата получава повлияният от марксизма романист Жоржи Амаду. За най-иновативен автор през този период обикновено е определян Жуау Гимарайс Роза, сред по-известните поети са Жуау Кабрал ди Мелу Нету и Винисиус ди Морайс.[237] В края на 20 век световна известност придобива Паулу Куелю.

Изкуство

„Пристанището на Сантус“, картина на Бенедиту Калищу от 1889 г.

През колониалния период бразилското изкуство е доминирано от барока.[238][239] След независимостта отражение в него намират повечето европейски течения - романтизъм, модернизъм, експресионизъм, кубизъм, сюрреализъм и абстракционизъм. В началото на 20 век импресионизмът придобива голямо значение. Известни автори от това време са Жузе Пансети, Бенедиту Калищу и Кандиду Портинари, смятан за един от най-големите творци на миналия век. По-късно известност придобива гравьорката Файга Островер.

В един от световните образци на архитектурния модернизъм се превръща проектираната през 50-те години от Лусиу Коща и Оскар Нимайер нова федерална столица Бразилия.

Бразилската музика обхваща различни регионални стилове, повлияни от африкански, европейски и индиански форми. Тя обхваща множество оригинални стилове, по-известните от които са самба, макулеле, шору, сертанежу, брега, форо̀, фреву, маракату, боса нова, бразилски рок и ашѐ. По-голяма международна известност получават самба и съчетаващата елементи на самба и джаз боса нова.

Основите на бразилското кино се полагат с рождението на аудиовизуалните средства в края на 19 век.[240] В средата на 20 век най-успешният бразилски режисьор е Анселму Дуарти, а от края на века международно признание получават и режисьори като братята Фабиу и Бруну Барету, Валтер Салис, Фернанду Мейрелис.

Кухня

 Основна статия: Бразилска кухня
Националното бразилско ястие фейжоада (ляво), заедно с ориз, маниока, пръжки, портокали, кайпириня и други

Бразилската кухня е много разнообразна и отразява съчетанието на местната и различните имигрантски култури. Това сливане е създало национална кухня, белязана от запазването на значителни регионални различия.[241] Така в северната част на Бразилия ястията са повлияни от местните продукти, като алигаторско месо или рибата пираруко, докато на юг във вътрешността е доста силно германското влияние, а по крайбрежието – португалското с широкото използване на морски риби, скариди и стриди.

За национално ястие на Бразилия обикновено се определя фейжоадата.[242][243] Известни регионални ястия са също ватапа̀, мокека, полента и афробразилското акаражѐ.

Националните напитки са кафето и типичната бразилска кашаса (силно спиртно питие). Тя се дестилира от захарна тръстика и е главната съставка на националния коктейл, кайпириня.[244]

Спорт

Футболът е най-популярният спорт в страната.[232]

Футболът е най-популярният спорт в Бразилия.[232] Към 2012 година националният отбор по футбол е петкратен шампион на Световното първенство по футбол (1958, 1962, 1970, 1994 и 2002) и е единственият отбор с такъв брой титли.[245] Сред най-известните бразилски футболисти са определяният като най-добър футболист на всички времена Пеле, Зико, Ромарио, Роналдо.

Баскетболът, футзалът, волейболът, автомобилните спортове и бойните изкуства също се радват на голяма популярност в страната. Макар и по-малко практикувани, тенисът, хандбалът, плуването и гимнастиката намират много последователи в Бразилия през последните десетилетия. Някои варианти на известни спортни дисциплини произхождат от Бразилия - плажният футбол,[246] футзалът[247] и футволеят произлизат от изменения във футбола. В бойните изкуства, бразилците развиват капоейра,[248] вале тудо,[249] и бразилското джиу джицу.[250] В автомобилизма бразилски пилоти печелят световната титла във Формула 1 осем пъти: Емерсон Фитипалди през 1972 и 1974,[251] Нелсън Пикет през 1981, 1983 и 1987[252] и Айртон Сена през 1988, 1990 и 1991.[253]

Бразилия има традиция в провеждането мащабни международни спортни събития. Страната е домакин на Световното първенство по футбол през 1950[254] и е избрана да бъде домакин на Световното първенство през 2014.[255] Пистата за автомобилни и мотоциклетни състезания Интерлагос в Сао Пауло е домакин на ежегодното автомобилно състезание Голяма награда на Бразилия.[256] Сао Пауло е домакин на Панамериканските игри от 1963, а Рио де Жанейро организира Панамериканските игри от 2007. Също в Рио де Жанейро трябва да се проведат Летните олимпийски игри през 2016.[257]

Цитирана литература

Бележки
  1. ↑ а б в Официална териториална площ // Резолюция на председателството на IBGE (Бразилски институт по география и статистика) № 5 (R.PR-5/02). Посетен на 10 октомври 2002.
  2. ↑ а б Бразилски институт по география и статистика (IBGE). IBGE divulga as estimativas populacionais dos municípios em 2011 // 31 август 2011. Посетен на 2 септември 2011.
  3. ↑ а б Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP) valuation of country GDP // imf.org. IMF, 2012. Посетен на 2012-06-23. (на английски)
  4. ↑ Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP) per capita GDP // imf.org. IMF, 2012. Посетен на 2012-06-23. (на английски)
  5. ↑ Gross domestic product per capita, current prices // imf.org. IMF, 2012. Посетен на 2012-06-23. (на английски)
  6. ↑ Human Development Report 2011 - Human development statistical annex // Human Development Report Office, United Nations Development Programme. p. 127–130. Посетен на 2011-11-02. (на английски)
  7. ↑ Peduzzi, Pedro. Desigualdade e pobreza continuaram caindo no Brasil mesmo com crise, revela Ipea // Agência Brasil, 4 de agosto de 2009. Посетен на 18/10/2009.
  8. ↑ United Nations World Population Propsects: ревизия на 2006 – Таблица A.17 за 2005-2010
  9. ↑ а б Cai proporção de jovens de 15 anos ou mais na escola // G1. Посетен на 2008-09-19. (на португалски)
  10. ↑ Lei № 11.662, de 2008 // Diário Oficial da União. Ministério da Casa Civil - Subchefia para Assuntos Jurídicos, 24 април 2008. Посетен на 16 октомври 2008.
  11. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Constituição da República Federativa do Brasil de 1988 // Presidência da República, 5 октомври 1988 г. Посетен на 29 март 2011 г. (на португалски)
  12. ↑ Конвенция за биологичното разнообразие. Прилагане на Конвенцията за биологичното разнообразие в Бразилия. Посетен на 13 декември 2007 г.
  13. ↑ а б в г д Geography of Brazil // The World Factbook. Central Intelligence Agency, 2008. Посетен на 3 юни 2008. (на английски)
  14. ↑ People of Brazil // Central Intelligence Agency, 2008. Посетен на 3 юни 2008.
  15. ↑ Профил на бразилските общини - 2009 // Посетен на 17 юли 2010.
  16. ↑ Бразилия възвръща позицията си на най-голямата икономическа сила в Латинска Америка // UOL, 30 март 2006.
  17. ↑ The Economist Intelligence Unit’s quality-of-life index // The Economist. Посетен на 1 март 2009.
  18. ↑ а б Brasil - Origem do nome // Enciclopédia. Посетен на 17 ноември 2010. (на португалски)
  19. ↑ Constituição brasileira de 1891 // Presidência da República. Посетен на 29 март 2011 г. (на португалски)
  20. ↑ Constituição politica do imperio do Brazil // Presidência da República. Посетен на 17 ноември 2010. (на португалски)
  21. ↑ Houaiss, Antonio. Brasileiro // Dicionario Houaiss Da Lingua Portuguesa. 2009. ISBN 9788573029635. (на португалски)
  22. ↑ Couto, Jorge. A construção do Brasil: ameríndios, portugueses e africanos, do início do povoamento a finais de quinhentos. Edições Cosmos, 1997. ISBN 9789728081850. (на португалски)
  23. ↑ Hora Legal Brasileira // Observatório Nacional. Посетен на 21 февруари 2009. (на португалски)
  24. ↑ Posição Geográfica // WebCiencia.com. Посетен на 5 май 2010. (на португалски)
  25. ↑ Land and Resources // MSN. Архивиран от оригинала на 2009-10-31. Посетен на 11 юни 2008. (на английски)
  26. ↑ а б в г д Brazil. Natural Regions // Encarta. MSN, 2008. Архивиран от оригинала на 31 октомври 2009. Посетен на 11 юни 2008. (на английски)
  27. ↑ а б Brazil. Rivers and Lakes // Encarta. MSN, 2008. Архивиран от оригинала на 31 октомври 2009. Посетен на 11 юни 2008. (на английски)
  28. ↑ Амазонка затвърди статута си на най-дългата река в света // News.bg, 2008. Посетен на 18 януари 2011. (на български)
  29. ↑ а б в г д Brazil // Country Guide. BBC Weather. Посетен на 11 юни 2008. (на английски)
  30. ↑ а б в г д Brazil. Natural Regions // Encarta. MSN. Архивиран от оригинала на 31 октомври 2009. Посетен на 11 юни 2008. (на английски)
  31. ↑ а б в Temperature in Brazil // Brazil Travel. Посетен на 11 юни 2008. (на английски)
  32. ↑ Médias Anuais da Estação Agrometeorológica de Mandacaru // Empresa Brasileira de Pesquisa Agropecuária (Embrapa). Архивиран от оригинала на 20 август 2007. Посетен на 21 октомври 2008. (на португалски)
  33. ↑ CPD: South America, Site SA19, Caatinga of North-eastern Brazil, Brazil // Botany.si.edu. Посетен на 29 октомври 2009. (на английски)
  34. ↑ Sousa, Anastácio Q. et al. Drought, Smallpox, and Emergence of Leishmania braziliensis in Northeastern Brazil // Emerging Infectious Diseases 15 (6). June 2009. (на английски)
  35. ↑ Ó Gráda, C. Famine: A Short History // Princeton University Press, 2009. Посетен на 19 януари 2011. (на английски)
  36. ↑ Barbosa, Francisco Ivo et al. Participatory Management of Reservoir Fisheries in North-Eastern Brazil // FAO, 2011. Посетен на 19 януари 2011. (на английски)
  37. ↑ Silvano, Débora L и др. Conservação de anfíbios no Brasil // Megadiversidade (1). юли 2005. Посетен на 25 февруари 2010. (на португалски)
  38. ↑ Marini, Miguel A и др. Conservação de aves no Brasil // Megadiversidade (1). юли 2005. Посетен на 25 февруари 2010. (на португалски)
  39. ↑ а б в One fifth of the world's freshwater // Amazon. World Wide Fund for Nature, 6 август 2007. Посетен на 12 юни 2008. (на английски)
  40. ↑ а б в г Plant and Animal Life // Encarta. MSN. Архивиран от оригинала на 31 октомври 2009. Посетен на 12 юни 2008. (на английски)
  41. ↑ Atlantic Forest, Brazil // Map: Biodiversity hotspots. BBC News, 1 октомври 2004. Посетен на 12 юни 2008. (на английски)
  42. ↑ Under threat // Greenpeace. Посетен на 12 юни 2008. (на английски)
  43. ↑ а б Environmental Issues // MSN. Архивиран от оригинала на 31 октомври 2009. Посетен на 12 юни 2008. (на английски)
  44. ↑ Amazon destruction: six football fields a minute // Greenpeace. Посетен на 12 юни 2008. (на английски)
  45. ↑ Levine, Robert M. et al. The Brazil Reader: History, Culture, Politics. Duke University Press Books, 1999. ISBN 978-0822322900. p. 11. (на английски)
  46. ↑ Granito do Cabo de Santo Agostinho, Pernambuco, Brasil // Geo Brasil. (на португалски)
  47. ↑ Projeto pode mudar data do descobrimento do Brasil // Direito 2. (на португалски)
  48. ↑ Boxer 2002, с. 98.
  49. ↑ História — Século XV/XVI. // Portal do Governo Brasileiro. (на португалски)
  50. ↑ а б Ferreira-Levy, Maria Stella. O papel da migração internacional na evolução da população brasileira (1872 a 1972) // Revista de Saúde Pública 8. Junho 1974. с. 74. (на португалски)
  51. ↑ а б Boxer 2002, с. 100.
  52. ↑ Marsiglia, Luciano. Que índios dominavam o litoral do Brasil na época do Descobrimento? // Mundo Estranho, 2008. Посетен на 12 февруари 2011. (на португалски)
  53. ↑ Boxer 2002, с. 100 – 101.
  54. ↑ а б Skidmore 2003, с. 27.
  55. ↑ Boxer 2002, с. 101.
  56. ↑ Boxer 2002, с. 108.
  57. ↑ а б Boxer 2002, с. 102.
  58. ↑ Skidmore 2003, с. 30, 32.
  59. ↑ Skidmore 2003, с. 36.
  60. ↑ Skidmore 2003, с. 32 – 33.
  61. ↑ Boxer 2002, с. 110.
  62. ↑ Skidmore 2003, с. 34.
  63. ↑ Факсимилета на няколко оригинални документа относно събитията в Бразилия през 17 век, довели до инвазията от Нидерландската западноиндийска компания, войната, примирието и последвалото им оттегляне.
  64. ↑ Bueno 2003, с. 80 – 81.
  65. ↑ Bueno 2003, с. 86.
  66. ↑ Boxer 2002, с. 164.
  67. ↑ Boxer 2002, с. 168, 170.
  68. ↑ Boxer 2002, с. 169.
  69. ↑ а б Boxer 2002, с. 213.
  70. ↑ Calmon 2002, с. 191.
  71. ↑ Lustosa 2006, с. 109 – 110.
  72. ↑ Lustosa 2006, с. 117 – 119.
  73. ↑ Lustosa 2006, с. 150 – 153.
  74. ↑ Vianna 1994, с. 418.
  75. ↑ Diégues 2004, с. 164, 168, 178 – 180.
  76. ↑ Lustosa 2006, с. 208.
  77. ↑ Vianna 1994, с. 140.
  78. ↑ Carvalho, José Murilo de. A Monarquia brasileira. Rio de Janeiro, Ao Livro Técnico, 1993. с. 23. (на португалски)
  79. ↑ Calmon 2002, с. 189.
  80. ↑ Vainfas 2002, с. 170.
  81. ↑ Lyra 1977a, с. 17.
  82. ↑ Dohlnikoff, Miriam. Pacto imperial: origens do federalismo no Brasil do século XIX. São Paulo, Globo, 2005. с. 206. (на португалски)
  83. ↑ Carvalho 2007, с. 43.
  84. ↑ Souza 2008, с. 326.
  85. ↑ Janotti 1990, с. 171 – 172.
  86. ↑ Munro 1942, с. 273.
  87. ↑ Carvalho 2007, с. 9, 222.
  88. ↑ Lyra 1977a, с. 166.
  89. ↑ Lyra 1977b, с. 62.
  90. ↑ Lyra 1977a, с. 164, 225, 272.
  91. ↑ Lyra 1977b, с. 126.
  92. ↑ Barman 1999, с. 130, 361.
  93. ↑ а б Munro 1942, с. 280.
  94. ↑ Salles, Ricardo. Nostalgia Imperial. Rio de Janeiro, Topbooks, 1996. с. 194. (на португалски)
  95. ↑ Lyra 1977b, с. 99.
  96. ↑ Schwarcz 1998, с. 450, 457.
  97. ↑ а б Barman 1999, с. 403.
  98. ↑ Barman 1999, с. 404.
  99. ↑ Skidmore 2003, с. 153.
  100. ↑ Bueno 2003, с. 296 – 301.
  101. ↑ Skidmore 2003, с. 154.
  102. ↑ Skidmore 2003, с. 155 – 156.
  103. ↑ Bueno 2003, с. 328, 331.
  104. ↑ Fausto 2005, с. 249.
  105. ↑ Fausto 2005, с. 267.
  106. ↑ Skidmore 2003, с. 162.
  107. ↑ Bueno 2003, с. 336.
  108. ↑ Skidmore 2003, с. 164.
  109. ↑ Fausto 2005, с. 272.
  110. ↑ Dietrich, Ana Maria in História Viva magazine, issue 67, year VI, 2009, p. 61
  111. ↑ Bueno 2003, с. 343 – 344.
  112. ↑ Skidmore 2003, с. 173.
  113. ↑ Fausto 2005, с. 281.
  114. ↑ Skidmore 2003, с. 182 – 183.
  115. ↑ Bueno 2003, с. 346 – 347.
  116. ↑ Skidmore 2003, с. 188 – 194.
  117. ↑ Skidmore 2003, с. 201.
  118. ↑ Skidmore 2003, с. 202 – 203.
  119. ↑ Skidmore 2003, с. 204.
  120. ↑ Skidmore 2003, с. 204 – 205.
  121. ↑ Skidmore 2003, с. 209 – 210.
  122. ↑ Skidmore 2003, с. 210.
  123. ↑ Fausto 2005, с. 397.
  124. ↑ а б Fausto 2005, с. 502.
  125. ↑ Gaspari 2002, с. 141 – 142.
  126. ↑ а б Gaspari 2002, с. 35.
  127. ↑ Gaspari 2002, с. 193.
  128. ↑ Skidmore 2003, с. 239.
  129. ↑ Fausto 2005, с. 422.
  130. ↑ Bueno 2003, с. 379.
  131. ↑ Fausto 2005, с. 455.
  132. ↑ Gaspari 2002, с. 34 – 35.
  133. ↑ Gaspari 2002, с. 35 – 36.
  134. ↑ Bueno 2003, с. 382.
  135. ↑ Fausto 2005, с. 460.
  136. ↑ Fausto 2005, с. 464 – 465.
  137. ↑ Fausto 2005, с. 465, 475.
  138. ↑ Fausto 2005, с. 482.
  139. ↑ Fausto 2005, с. 474.
  140. ↑ а б Tabela 261 - População residente, por situação, sexo e grupos de idade // IBGE, 2011. Посетен на 24 февруари 2011. (на португалски)
  141. ↑ Tabela 261 - População residente, por situação, sexo e grupos de idade // IBGE, 2011. Посетен на 24 февруари 2011. (на португалски)
  142. ↑ Carvalho 2004, с. 5.
  143. ↑ Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística // IBGE, 29 ноември. Посетен на 25 януари 2010. (на португалски)
  144. ↑ Projeção da População do Brasil // IBGE. Посетен на 25 януари 2010. (на португалски)
  145. ↑ Carvalho 2004, с. 7 – 8.
  146. ↑ Tabela 261 - População residente, por situação, sexo e grupos de idade // IBGE, 2011. Посетен на 24 февруари 2011. (на португалски)
  147. ↑ по преброяването на населението, проведено от Бразилския институт по география и статистика, през 2010 г. // Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística (IBGE), 29 ноември 2010. Посетен на 29 ноември 2010.
  148. ↑ Tendências Demográficas: Uma análise da população com base nos resultados dos Censos Demográficos 1940 e 2000
  149. ↑ IBGE. PNAD 2008 - "População residente por cor ou raça, situação e sexo".
  150. ↑ а б Encyclopædia Britannica do Brasil 1987, с. 230.
  151. ↑ Tabela 262 - População residente, por cor ou raça, situação e sexo // IBGE, 2011. Посетен на 8 март 2011. (на португалски)
  152. ↑ Coelho 1996, с. 268.
  153. ↑ Vesentini 1988, с. 117.
  154. ↑ Adas, Melhem. Panorama geográfico do Brasil. São Paulo, Moderna, 2004. с. 268. (на португалски)
  155. ↑ Azevedo 1971, с. 2 – 3.
  156. ↑ а б Moreira 1981, с. 108.
  157. ↑ Síntese dos Indicadores Sociais 2010 (PDF) // Tabela 8.1 - População total e respectiva distribuição percentual, por cor ou raça, segundo as Grandes Regiões, Unidades da Federação e Regiões Metropolitanas - 2009. Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística (IBGE). Посетен на 19 септември 2010. (на португалски)
  158. ↑ Azevedo 1971, с. 74 – 75, 161.
  159. ↑ Reel, Monte. In Amazonia, Defending the Hidden Tribes // The Washington Post, 2007. Посетен на 8 март 2011. (на английски)
  160. ↑ IBGE, População residente, por sexo e situação do domicílio, segundo a religião, Censo Demográfico 2000. Посетен на 26 октомври 2010 г.
  161. ↑ de Queiroz, Fernando Fonseca. Brasil: Estado laico e a inconstitucionalidade da existência de símbolos religiosos em prédios públicos // Jus Navigandi, 2005. Посетен на 30 ноември 2009. (на португалски)
  162. ↑ Agostine, Cristiane. Senado aprova acordo com o Vaticano // globo.com, 2009. Посетен на 9 март 2011. (на португалски)
  163. ↑ International Religious Freedom Report // U.S. Department of State, 8 ноември. Посетен на 8 юни 2008. (на английски)
  164. ↑ População residente por cor ou raça e religião // IBGE, 2000. (на португалски)
  165. ↑ Шаблон:Pt икона Art. 13 da Constituição da República Federativa do Brasil
  166. ↑ Шаблон:Pt икона lei n° 10.436 de 24 de abril de 2002
  167. ↑ Rohter, Larry. Language Born of Colonialism Thrives Again in Amazon // New York Times, 2005. Посетен на 9 март 2011. (на английски)
  168. ↑ Pomerode institui língua alemã como co-oficial no Município // Посетен на 5 септември 2010. (на португалски)
  169. ↑ Brazil - Language // countrystudies.us, 2011. Посетен на 9 март 2011. (на английски)
  170. ↑ а б в Languages of Brazil // Ethnologue. Посетен на 9 юни 2008. (на английски)
  171. ↑ Nash, Elizabeth. Portugal pays lip service to Brazil's supremacy // The Independent, 2 май. Посетен на 9 юни 2008. (на английски)
  172. ↑ Vilela, Soraia. O alemão lusitano do Sul do Brasil // Deutsche Welle, 2004. Посетен на 9 март 2011. (на португалски)
  173. ↑ а б Embassy of Brazil — Ottawa // Посетен на 19 юли 2007. (на английски)
  174. ↑ City Mayors // Посетен на 19 юли 2007. (на английски)
  175. ↑ Brazilian Politics // Luso-Brazilian Review. Посетен на 19 юли 2007. (на английски)
  176. ↑ Winter, Brian. Exclusive: Brazil opposition leader will seek economic reforms // Reuters, 2010. Посетен на 14 март 2011. (на английски)
  177. ↑ The Brazilian Legal System // Organization of American States, 2007. Посетен на 10 март 2011. (на английски)
  178. ↑ Glugoski, Miguel и др. Nossos direitos nas suas mãos // Journal da Universidade de São Paulo, 2003. Посетен на 11 март 2011. (на португалски)
  179. ↑ Corruption Perceptions Index 2010 Results // Transparency International. Посетен на 26 октомври 2010. (на английски)
  180. ↑ Zibechi, Raúl. Difficult Path (PDF) // Funder's Network on Trade and Globalization. Посетен на 22 юни 2007. (на английски)
  181. ↑ Lima, Maria Regina Soares et al. Brazil as a regional power // Blackwell Synergy Journal. Посетен на 22 юни 2007. (на английски)
  182. ↑ Bandeira, Luiz Alberto Moniz. Brazil as a regional power // Sage Journals Online. Посетен на 22 юни 2007. (на английски)
  183. ↑ Can Brazil Play a Leadership Role in the Current Round of Global Trade Talks? // Universia Knowledge. Wharton School. Посетен на 22 юни 2007. (на английски)
  184. ↑ Ribando, Clare. US-Brazil relations (PDF) // Congressional Research Service. Посетен на 16 август 2007. (на английски)
  185. ↑ Landau, Georges D. The Decisionmaking Process in Foreign Policy: The Case of Brazil. Washington DC, Center for Strategic and International Studies, 2003. (на английски)
  186. ↑ Brazil // The World Factbook. CIA, 2011. Посетен на 30 март 2011. (на английски)
  187. ↑ Regiões Brasileiras // ibge.gov.br. IBGE, 2005. Посетен на 15 юни 2011. (на португалски)
  188. ↑ Lula anuncia auto-suficiência do Brasil em petróleo amanhã // Folha de S. Paulo, 2006-04-20. Посетен на 2009-05-26. (на португалски)
  189. ↑ Report for Selected Countries and Subjects. Gross domestic product, current prices // imf.org. IMF, 2011. Посетен на 2012-01-01. (на английски)
  190. ↑ GDP (current US$) // worldbank.org. The World Bank Group, 2011. Посетен на 2012-01-01. (на английски)
  191. ↑ Report for Selected Countries and Subjects. Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP) valuation of country GDP // imf.org. IMF, 2011. Посетен на 2012-01-01. (на английски)
  192. ↑ Report for Selected Countries and Subjects. Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP) per capita GDP // imf.org. IMF, 2011. Посетен на 2012-01-01. (на английски)
  193. ↑ Capital Flows to Emerging Markets Set at Close to Record Levels // The Institute of International Finance, 2007-05-31. Посетен на 2008-06-06. (на английски)
  194. ↑ Ruggiero, Gregory. Latin American Debt Crisis: What Where It's Causes And Is It Over? // angelfire.com. angelfire.com, 1999. Посетен на 2012-01-02. (на английски)
  195. ↑ The Real Plan // v-brazil.com. Brazil Travel, 2012. Посетен на 2012-01-02. (на английски)
  196. ↑ Wheatley, Jonathan. Brazil: When an IMF Bailout Is Not Enough // Business Week, 2002-09-02. Посетен на 2008-06-06. (на английски)
  197. ↑ Brazil to pay off IMF debts early // BBC News, 2005-12-14. Посетен на 2008-06-06. (на английски)
  198. ↑ GDP growth rate: Brazil // World Bank, World Development Indicators — Google Public Data Explorer. Google, 2011. Посетен на 2011-12-31. (на английски)
  199. ↑ Brazil Inflation rate (consumer prices) // indexmundi.com. IndexMundi, 2011. Посетен на 2011-12-31. (на английски)
  200. ↑ Brazil Unemployment rate // indexmundi.com. IndexMundi, 2011. Посетен на 2011-12-31. (на английски)
  201. ↑ Brazil Public debt // indexmundi.com. IndexMundi, 2011. Посетен на 2011-12-31. (на английски)
  202. ↑ а б в г Brazil Industry Sectors // economywatch.com. EconomyWatch, 2010. Посетен на 2012-01-06. (на английски) Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг <ref>; името „economywatch“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание
  203. ↑ EMBRATUR. Anuário Estatístico de Turismo 2009 // Ministério de Turismo, 2009. Посетен на 2008-09-05. Вижте таблици 1.1 и 3.8
  204. ↑ а б UNWTO Tourism Highlights, 2009 Edition // World Tourism Organization, 2009. Посетен на 2009-10-04. (на английски) Кликнете на "UNWTO Tourism Highlights" за достъп до доклада в pdf формат.
  205. ↑ UNWTO Datos Esenciales del Turismo, Edición 2007 // Organização Mundial do Turismo, 2007. Посетен на 2008-06-20. (на испански)
  206. ↑ The World Factbook // ЦРУ, 2008. Посетен на март 2006.
  207. ↑ REFLEXÕES SOBRE A HISTÓRIA DA MATRIZ ENERGÉTICA BRASILEIRA E SUA IMPORTÂNCIA PARA A DEFINIÇÃO DE NOVAS ESTRATÉGIAS PARA O GÁS // BGF. Посетен на 2008-06-09.
  208. ↑ Oil reserves in Brazil
  209. ↑ а б Field Listing — GDP — composition by sector // Central Intelligence Agency, 2008. Посетен на 2008-06-09. (на английски)
  210. ↑ Brasil supera Canadá e se torna o terceiro maior exportador agrícola // O Estado de S. Paulo, 2010-03-07. Посетен на 2010-03-07. (на португалски)
  211. ↑ A self-made siege. First they went for the currency, now for the land // economist.com. The Economist, 2011. Посетен на 2012-03-09. (на английски)
  212. ↑ The economy of heat // The Economist, 2007-04-12. Посетен на 2008-06-06. (на английски)
  213. ↑ Sua Pesquisa.com. Infraestrutura // Посетен на 20 юли 2010. (на португалски)
  214. ↑ Educação // Sistema educacional brasileiro. Página oficial do Governo do Brasil. Посетен на 2008-06-11. (на португалски)
  215. ↑ IBGE: Неграмотността намалява, но страната ни изостава от Боливия // A TARDE On Line. Посетен на 2008-09-19. (на португалски)
  216. ↑ Sistema Educacional Brasileiro // Dicionário Interativo da Educação Brasileira. Посетен на 2009-12-13. (на португалски)
  217. ↑ Brazil — The Space Program // country-data.com. April 1997. Посетен на 2008-05-24. (на португалски)
  218. ↑ Clipping do INPE // Instituto Nacional de Pesquisas Espacias. Посетен на 2010-03-26. (на португалски)
  219. ↑ Do cosmonauta ao taikonauta, dezenas de nacionalidades no espaço // Посетен на 2008-11-18. (на португалски)
  220. ↑ Brazil to revive nuclear project // BBC News. BBC, 2007-07-11. Посетен на 2008-05-24. (на английски)
  221. ↑ Demography & Population // globalhealthfacts.org. kff.org, 2012. Посетен на 2012-03-26. (на английски)
  222. ↑ а б Saúde // Atendimento. Página oficial do Governo brasileiro. Посетен на 2010-03-26. (на португалски)
  223. ↑ Pierantoni, Celia R et al. Human resources for health and decentralization policy in the Brazilian health system // human-resources-health.com. BioMed Central, 2011. Посетен на 2012-03-26. (на английски)
  224. ↑ Saúde (PDF) // Radar social. Ministério do Planejamento. Посетен на 2008-06-10. (на португалски)
  225. ↑ Rodovia dos Bandeirantes (PDF) // Pesquisa Rodoviária 2006. Confederação Nacional de Transporte. (на португалски)
  226. ↑ Pires, Cristine. Brazilian highways taking opposite direction than economic growth // Infosurhoy.com. Infosurhoy.com, 2011. Посетен на 2012-03-27. (на английски)
  227. ↑ Brazil highways’ maintenance to the private sector on 10 year contracts // mercopress.com. MercoPress, 2012. Посетен на 2012-03-27. (на английски)
  228. ↑ а б в г The world factbook // Agência Central de Inteligência. Посетен на 18 август 2010. (на английски)
  229. ↑ Ociosidade atinge 70% dos principais aeroportos // Globo.com. Посетен на 2010-05-14. (на португалски)
  230. ↑ Sistema Portuário Nacional // Secretaria de Portos. Посетен на 14 май 2010. (на португалски)
  231. ↑ Períodos históricos // História. Página oficial do Governo brasileiro. Посетен на 2008-06-08. (на португалски)
  232. ↑ а б в People and Society // Encarta. MSN. Архивиран от оригинала на 2009-10-31. Посетен на 2008-06-10. (на английски)
  233. ↑ Population // Encarta. MSN. Посетен на 2008-06-10. (на английски)
  234. ↑ Freyre, Gilberto. The Afro-Brazilian experiment: African influence on Brazilian culture // UNESCO, 1986. Посетен на 2008-06-08. (на английски)
  235. ↑ Candido, Antonio. Vários escritos. São Paulo, Duas Cidades, 1970. с. 18. (на португалски)
  236. ↑ Origens da Literatura no Brasil // algosobre.com.br. Algo Sobre, 2011. Посетен на 2012-03-28. (на португалски)
  237. ↑ а б в Brazil - Literature // un.int. un.int, 2012. Посетен на 2012-04-02. (на английски)
  238. ↑ Karnal, Leandro. Teatro da fé: Formas de representação religiosa no Brasil e no México do século XVI. São Paulo, Editora Hucitec, 1998. ISBN 85-271-0435-0.
  239. ↑ Barroco Brasileiro // Enciclopédia Itaú Cultural. 2005.
  240. ↑ Theater and Film // Encarta. MSN. Посетен на 2008-06-08.
  241. ↑ Way of Life // Encarta. MSN. Посетен на 2008-06-08. (на английски)
  242. ↑ Roger. Feijoada : the Brazilian national dish // braziltravelguide.com. BootsnAll Travel Network, 2008. Посетен на 2012-04-04. (на английски)
  243. ↑ Brazil National Dish: Feijoada Recipe and Restaurants // brazilmax.com. brazilmax.com, 2005. Посетен на 2012-04-04. (на английски)
  244. ↑ DECRETO Nº 4.851, DE 2 DE OUTUBRO DE 2003. // Senado.gov. Посетен на 2009-12-04. (на португалски)
  245. ↑ Football in Brazil // Goal Programme. International Federation of Association Football, 2008-04-15. Посетен на 2008-06-06. (на английски)
  246. ↑ Beach Soccer // International Federation of Association Football. Посетен на 2008-06-06. (на английски)
  247. ↑ Futsal // International Federation of Association Football. Посетен на 2008-06-06. (на английски)
  248. ↑ The art of capoeira // BBC, 2006-09-20. Посетен на 2008-06-06. (на английски)
  249. ↑ Brazilian Vale Tudo // I.V.C. Посетен на 2008-06-06. (на английски)
  250. ↑ Brazilian Jiu-Jitsu Official Website // International Brazilian Jiu-Jitsu Federation. Посетен на 2008-06-06. (на английски)
  251. ↑ Donaldson, Gerald. Emerson Fittipaldi // Hall of Fame. The Official Formula 1 Website. Посетен на 2008-06-06. (на английски)
  252. ↑ Donaldson, Gerald. Nelson Piquet // Hall of Fame. The Official Formula 1 Website. Посетен на 2008-06-06. (на английски)
  253. ↑ Donaldson, Gerald. Ayrton Senna // Hall of Fame. The Official Formula 1 Website. Посетен на 2008-06-06. (на английски)
  254. ↑ 1950 FIFA World Cup Brazil // Previous FIFA World Cups. International Federation of Association Football. Посетен на 2008-06-06. (на английски)
  255. ↑ 2014 FIFA World Cup Brazil // International Federation of Association Football. Посетен на 2008-06-06. (на английски)
  256. ↑ Formula 1 Grande Premio do Brasil 2008 // The Official Formula 1 Website. Посетен на 2008-06-06. (на английски)
  257. ↑ Rio de Janeiro 2016 Summer Olympics // IOC. Посетен на 2010-07-16. (на английски)
Библиография
  • Azevedo, Aroldo. O Brasil e suas regiões. São Paulo, Companhia Editora Nacional, 1971. (на португалски)
  • Barman, Roderick J. Citizen Emperor: Pedro II and the Making of Brazil, 1825–1891. Stanford, Stanford University Press, 1999. ISBN 1-8047-3510-7. (на английски)
  • Boxer, Charles R. O império marítimo português 1415–1825. São Paulo, Companhia das Letras, 2002. ISBN 8535902929. (на португалски)
  • Bueno, Eduardo. Brasil: uma História. São Paulo, Ática, 2003. ISBN 8508082134. (на португалски)
  • Calmon, Pedro. História da Civilização Brasileira. Brasília, Senado Federal, 2002. (на португалски)
  • Carvalho, José Alberto Magno de. Crescimento populacional e estrutura demográfica no Brasil (PDF) // UFMG/Cedeplar, 2004. (на португалски)
  • Carvalho, José Murilo de. D. Pedro II. São Paulo, Companhia das Letras, 2007. (на португалски)
  • Coelho, Marcos Amorim. Geografia do Brasil. São Paulo, Moderna, 1996. (на португалски)
  • Diégues, Fernando. A revolução brasílica. Rio de Janeiro, Objetiva, 2004. (на португалски)
  • Enciclopédia Barsa. Volume 4: Batráquio – Camarão, Filipe. Rio de Janeiro, Encyclopædia Britannica do Brasil, 1987. (на португалски)
  • Fausto, Boris и др. Brasil e Argentina: Um ensaio de história comparada (1850–2002). São Paulo, Editoria 34, 2005. (на португалски)
  • Gaspari, Elio. A ditadura envergonhada. São Paulo, Companhia das Letras, 2002. ISBN 8535902775. (на португалски)
  • Janotti, Aldo. O Marquês de Paraná: inícios de uma carreira política num momento crítico da história da nacionalidade. Belo Horizonte, Itatiaia, 1990. (на португалски)
  • Lyra, Heitor. História de Dom Pedro II (1825–1891): Ascensão (1825–1870). v.1. Belo Horizonte, Itatiaia, 1977a. (на португалски)
  • Lyra, Heitor. História de Dom Pedro II (1825–1891): Declínio (1880–1891). v.3. Belo Horizonte, Itatiaia, 1977b. (на португалски)
  • Lustosa, Isabel. D. Pedro I: um herói sem nenhum caráter. São Paulo, Companhia das letras, 2006. ISBN 8535908072. (на португалски)
  • Moreira, Igor A. G. O Espaço Geográfico, geografia geral e do Brasil. São Paulo, Ática, 1981. (на португалски)
  • Munro, Dana Gardner. The Latin American Republics; A History. New York, D. Appleton, 1942. (на английски)
  • Schwarcz, Lilia Moritz. As barbas do Imperador: D. Pedro II, um monarca nos trópicos. São Paulo, Companhia das Letras, 1998. ISBN 8571648379. (на португалски)
  • Skidmore, Thomas E. Uma História do Brasil. São Paulo, Paz e Terra, 2003. ISBN 8521903138. (на португалски)
  • Souza, Adriana Barreto de. Duque de Caxias: o homem por trás do monumento. Rio de Janeiro, Civilização Brasileira, 2008. ISBN 9788520008645. (на португалски)
  • Vainfas, Ronaldo. Dicionário do Brasil Imperial. Rio de Janeiro, Objetiva, 2002. ISBN 8573024410. (на португалски)
  • Vesentini, José William. Brasil, sociedade e espaço – Geografia do Brasil. São Paulo, Ática, 1988. (на португалски)
  • Vianna, Hélio. História do Brasil: período colonial, monarquia e república. São Paulo, Melhoramentos, 1994. (на португалски)

Допълнителна литература

  • Шопов, Кирил. Бразилия: от Кастело Бранко до Дилма Русев : външна политика и вътрешен напредък. София, Рива, 2011. ISBN 978-954-320-372-7. (на български)

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Brasil в Уикипедия на португалски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link GA Шаблон:Link GA

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бразилия&oldid=4974385“.