Белоглав лешояд

	Белоглав лешояд
	Gyps fulvus
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
отдел:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:	Ястребови (Accipitridae)
род:	Белоглави лешояди (Gyps)
вид:	Белоглав лешояд (G. fulvus)
	Научно наименование
	Gyps fulvus (Hablitz, 1783)
	Разпространение
	Белоглав лешояд в Общомедия
	[ редактиране ]

Белоглавият лешояд (Gyps fulvus) е едра дневна граблива птица срещаща се по нашите земи.

Общи сведения

Дължината на тялото - 110 см.
Размаха на крилете - до 260 см.
Тегло - около 7 кг.

Главата на Белоглавия лешояд е бяла, крилете са много широки, а опашката е къса. Има бяла гуша и жълта човка.

Разпространение и биотоп

Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава планини, височини, степи, полупустинни и скалисти райони. По-голямата част от популациите са непрелетни.

Начин на живот и хранене

Храни се основно с мърша. Деня прекарва в търсене на храна, планирайки на голяма височина, практически невидим за човешко око. Щом забележи труп на умряло животно се спуска рязко с полуприбрани криле. Щом един от лешоядите забележи храна и се спусне към нея, останалите го последват веднага и за много кратко време се събират всички представители на вида намиращи се в близост. Обичайни са битките около трупа на умрялото животно.

Размножаване

Гнездо - по високи скали, понякога оформя малки колонии. Всяка година се връща в същото гнездо.
Яйца - 1 брой/на година
Мътене - трае 48-53 дни. Мътят и двамата родители. Малкото напуска гнездото на около 3 месеца (юли-август).
Отглежда едно люпило годишно.
Моногамни птици.

Природозащитен статус и опазване

Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC)^[3]

В България е строго защитен вид(Закон за биологичното разнообразие- Приложение 3). Среща в Източни Родопи, където гнездят около 30 двойки. Видът е бил смятан за изчезнал от страната през 70-те години на ХХ век.

През 1978 година е открита малка колония до язовир Студен кладенец с една размножаваща се двойка. След сериозни целенасочени природозащитни действия от страна на МОСВ, БДЗП и други НПО (обявяване на защитени територии, изкуствено подхранване и мониторинг) популацията нараства и днес вече може да се каже, че е стабилизирана. В рамките на Балканския план за опазване на лешоядите се предвижда изкуственото връщане на вида в Стара планина (Врачански Балкан, Ценрален Балкан, Сините камъни и Котленска планина).

В Софийския зоопарк спорадично се размножава една двойка, и се правят опити за подобряване на гнездовите условия. Успешното размножаване в Зоопарка ще подпомогне проекта за връщане на вида в старите му гнездови находища.

--77.85.152.180 15:51, 12 април 2013 (UTC)--77.85.152.180 15:51, 12 април 2013 (UTC)--77.85.152.180 15:51, 12 април 2013 (UTC)--77.85.152.180 15:51, 12 април 2013 (UTC)--77.85.152.180 15:51, 12 април 2013 (UTC)--77.85.152.180 15:51, 12 април 2013 (UTC)Курсивен текст--77.85.152.180 15:51, 12 април 2013 (UTC)== Галерия ==