Направо към съдържанието

Аферата в Стайлс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аферата в Стайлс
The Mysterious Affair at Styles
Корицата на първото издание на „Аферата в Стайлс“
АвторАгата Кристи
Създаден1916
Великобритания
Първо издание1920 г.
Оригинален езиканглийски
Видроман
Страници296
ПоредицаЕркюл Поаро
СледващаТайният противник

Издателство в България„Мултитрак“, Бургас (1991)
ПреводачВасил Антонов
ISBNISBN 1093333732
Аферата в Стайлс в Общомедия

Аферата в Стайлс“ е първият роман на Агата Кристи, написан през 1916 г. и публикуван за първи път през 1920 г. В романа за първи път се сблъскваме с Еркюл Поаро, инспектор Джап и Артър Хейстингс.

Госпожа Емили Ингълторп е заможната господарка на имение Стайлс. След една развлекателна вечер със семейството и приятелите си тя е открита отровена в заключената си спалня. Дългият списък със заподозрени включва алчния ѝ нов съпруг, доведените ѝ синове, най-добрата ѝ приятелка и един гостуващ лекар.

„Аферата в Стайлс“ е първият публикуван роман на Агата Кристи, в който дебюта си прави и гениалният белгийски детектив – Еркюл Поаро.

Агата Кристи посвещава книгата на майка си, с която са били много близки и е имала голямо влияние над живота ѝ. Именно майка ѝ предлага да започне да пише, в резултат на което се появява The House of Beauty, с което започва колебливо писателската ѝ кариера.

Романът е адаптиран за малкия екран през 1990 г., като част от поредицата за Поаро, с Дейвид Сушей в главната роля.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Mysterious Affair at Styles в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​