Алмохади е мюсюлманско берберско движение, което разпростира своето влияние в Северна Африка и Испания през 12 и 13 век.
Теологията им се гради на тълкуванието на исляма на Ибн Тумар. В основата на теологията на алмохадите стои догмата за таухид - съвършената природа на бога.