Направо към съдържанието

Авионосни крайцери проект 1143

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Авионосни крайцери проект 1143, шифър „Кречет“
Kiev class
„Новоросийск“ през 1986 г.
Флаг СССР
Военноморски флот на Русия Русия
 Индия
Клас и типАвионосни крайцери от проекта „1143“
ПроизводителЧерноморски корабостроителен завод в Николаев, СССР.
Служба
Заложен21 юли 1970 г.
Спуснат на вода25 декември 1972 г.
Влиза в строй28 декември 1975 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост30 530 t (стандартна)
(30 525 t „Минск“)
(31 900 t „Новоросийск“)
41 370 t (пълна)
(41 380 t „Минск“)
(43 220 t „Новоросийск“)
Дължина273,0 m
Ширина51,0 m
Газене8,0 m
Задвижване4 парни турбини ТВ-12-3;
8 парни водотръбни котли КВН-98/64;
4 гребни винта;
180 000 к.с.
Скорост32 възела
(59,3 km/h)
Далечина на
плаване
4900 морски мили при 19,5 възела ход
Екипаждо 1300 души
Въоръжение
Артилерия2x2 76,2 mm;
Зенитна артилерия:
8x6 30 mm
Ракетно
въоръжение
4x2 ПУ за ПКРК П-500 „Базалт“
2x2 ЗРК М-11 „Шторм“
Самолети12 самолета СВИК Як-38
Хеликоптери12 – 16 вертолета Ка-25 и Ка-27
ДругиПротиволодъчно въоръжение:
2x10 РБУ-12000
Авионосни крайцери проект 1143, шифър „Кречет“
Kiev class
в Общомедия
Тежкият авионосен крайцер (ТАКР) „Киев“, 1985 г.

Проект 1143 (шифър „Кречет“, код на НАТО: Kiev class) са тип авионосни противолодъчни крайцери на ВМФ на СССР, който е създаден като продължение на серията кораби от проекта 1123 „Кондор“.

Още преди началото на Великата Отечествена война в Съветския съюз започва разработката на собствен пълноценен самолетоносач с водоизместимост до 35 000 т, но до така и не се стига до построяване. След войната адмирала на флота Николай Кузнецов успява да включи в плановете по проектирането на кораби за 10 години напред самолетоносачи, но проекти на самолетоносачи така и не се появяват. Към края на 1960-те години в СССР вече съществуват два противолодъчни крайцера от проекта 1123 „Кондор“. В същото време, след показването пред правителството на прототипа на Як-36, благодарение на старанията на Дмитрий Устинов започва проектирането на нов противолодъчен кораб с авиационно въоръжение. В резултат на това се появява постановлението на правителството от 2 септември 1968 г., № 685 – 251, за прекратяването на строителството в Черноморския корабостроителен завод в гр. Николаев на крайцера от проекта 1123.3 и за начало на строителството на противолодъчния крайцер от проекта 1143 „Кречет“ с авиационно въоръжение. В задачите на новите кораби трябва да влязат:

  • противовъздушната отбрана на кораба и (или) групата кораби, съпровождани от него;
  • осигуряване на безопасността на подводните крайцери със стратегическо предназначение в районите на бойно патрулиране;
  • издирване и унищожаване на подводните лодки на противника в състава на противолодъчна група;
  • откриване, съпровождане и унищожаване на надводните сили на противника;
  • обезпечаване на стоварването на морски десант.

По инициатива на Невското ПКБ започва работа по няколко варианта за кораба. От предложените варианти е избран проекта, максимално съвместим с корабите на предишния проект 1123, а той е утвърден на 30 април 1970 г.

Новият противолодъчен крайцер е построен частично по класическите авиационни канони: острова е изместен надясно от осевата линия на кораба, полетната палуба има конзолна тераса, на която са разположени площадките за излитане и кацане. Хангара за съхраняване на авиокрилото, имащ размери 130 м x 22,5 м x 6,6 м, е разположен под полетната палуба на кораба. За изваждане на ЛА се използват два самолетоподемника. Въпреки това, има и съществена разлика – носовата палуба не е полетна и е напълно заета от въоръжението. Операциите по излитане и кацане се осъществяват само от ъгловата палуба.

В носовата част на кораба и зад надстройката е разположено въоръжението. На носовата и занадстроечната част са поставени ЗРК „Шторм“ и 76-мм артилерийски установки АК-726, ЗРК за близък бой „Оса-М“ е разположен по левия и десния бордове. За усилване на отбраната на кораба разположението на 30-мм ЗАК АК-630 е направено кръгово. За ударните цели на ПРК служат 2 комплекс „Базалт“. За борба с подводните лодки на противника се използват: 2 ракетни комплекса „Вихрь“, 2 ракетно-бомбови установки РБУ-6000, 2 петтръбни 533 мм торпедни апарата, разположени в специални затваряеми ниши побордно.

В проекта е реализиран първият в историята на съветското корабостроене навигационен комплекс за надводни кораби на Бакинския електромеханичен институт. За параметрите на проекта говори следващата информация.
Приборите на комплекса са произведени в заводи по цялата страна. БЕМИ ги комплектова в едно цяло. Сърцето на навигационния комплекс „Салгир-1143“ се явява навигационната цифрова изчислителна система НЦВС „Стрельна-1“. Двигателят на това сърце е цифровата изчислителна машина ЦВМ „Азов“. Тази универсална ЦВМ за различните системи с военно преназначение се произвежда в Казан. Алгоритмите за навигационните задачи са разработени в НИИ-9 гр. Ленинграда. Пулта за управление на НЦВС и програмите са разработени и изпробвани в БЕМИ. Системата за курсоуказание се състои от два жирокомпаса „Маяк“, два хироазимутхоризонта ХАХ „Минута“ и системата за изчисляване на курса „Сумгаит“. ЖК и ХАХ са произведени в Свердловск, „Сумгаит“ в БЕМИ. Скоростта се измерва чрез двумерен индукционен лаг „Катех-С“. Той измерва и ъгъла на дрейф. Система за автоматично задаване на курса „Самара“. Зя приемане на информация от радионавигационните системи „Маршрут“, „Брас“. „Декка“, „РСДН-3“, Лоран-А, Лоран-С има приемоиндикатори КПФ-3К, „Пирс-1“, КПИ-6Ф. Приемоиндикаторите за радионавигационните системи се произвеждат в Ленинград, а системата за документиране на навигационните параметри в Ереван. За измерването на височините и азимутите на небесните светила и бреговите ориентири се използва радиооптическия секстант „Нарва“, който се произвежда в Ленинград от предприятието „Електроприбор“ съвместно с ГОМЗ. Аптрооптическите пеленгатори АОП „Сулак“ се произвежда в БЕМИ. За определене на мястото и елементите на движението на целите се използва информация от двуантенната навигационна РЛС „Вайгач“, която се произвежда в Ростов на Дон.

За решаване на бойните задачи на кораба са базирани до 36 летателни апарата: СВИК Як-38, а също вертолетите Ка-25 и Ка-27. Много проблеми трябва да се решат за тяхното подсигуряване с оперативни материали. На кораба са разположени съдове за ГСМ и допълнителни помещения за авиационните боеприпаси. С времето командирите на корабите се убеждават от безполезността в южните ширини на палубните самолети с вертикално излитане, тъй като те при високи температури и влажност не могат да се отлепят от палубата.[1]

Всичко са построени четири кораба от подобен тип:

Също в състава на проекта 1143 влизат и три кораба, фактически явяващи се последваща негова еволюция. Основното различие се явява възможността за излитане и кацане на самолетите по традиционната схема. За това крайцерите имат значително удължена полетна палуба (за сметка на освобождаването ѝ от ракетно-артилерийско въоръжение) и трамплин за излитане на самолетите.

Освен това, проекта „Уляновск“ се отличава от предшествениците с наличието на ядрена силова установка и парови катапулти (ТАКР „Уляновск“ е разкомплектован на стапела през 1992 г. поради тежката икономическа обстановка, създадена след развалянето на СССР).

Авионосните крайцери от проекта 1143 са първите в съветския флот кораби, от които могат да се експлоатират самолети. Те представляват значителна стъпка напред в сравнение с предшестващите противолодъчни крайцери-вертолетоносачи от проекта 1123.

Въпреки това, крайцерите от проекта 1143 е трудно да бъдат смятани за напълно удачни. При значителните размери на корабите (до 45000 тона пълна водоизместимост), техните авиационни възможности са доста ограничени. Съставляващия основата на авиогрупата щурмовик СВИК Як-38, за разлика от близкия по полетни характеристики английски Hawker Siddeley Harrier, няма бордова РЛС. Поради това Як-38 е практически неспособен за участие във въздушен бой, изключая ситуацията сближаване на дистанция за визуално близост. Освен това, гамата на бордовото ракетно въоръжение на Як-38 е представена само от сравнително недалекобойни ракети, което прави използването му кораби или брегови обекти с мощна ПВО доста опасно занятие. В определена степен, слабостта на ударната авиация на крайцерите от проекта 1143 се компенсира от неговия мощен арсенал от противокорабни ракети, но да се компенсира неспособността на Як-38 да води въздушен бой се оказва невъзможно.

В резултат, реалната бойна мощ на авиогрупата на крайцерите от проекта 1143 практически не превишава бойните възможности на авиогрупата на много по-малкият британски лек самолетоносач от типа „Инвинсибъл“ и значително отстъпват на възможностите на авиогрупата на сравнимите им по размери френски самолетоносачи от типа „Клемансо“. Предполагаемите свръхзвукови СВИК Як-141 за замяна на Як-38 на палубите на крайцерите от проекта 1143 така и не са доведени до готовност поради развала на СССР.

  • В. Бабич „Наши авианосцы“
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Авианесущие крейсера проекта 1143“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​