Гръцки проект

"Гръцкият проект" е ранно решение на Източния въпрос, застъпен в политиката на Екатерина Велика в началото на 1780-те години. Той предвижда разделянето на владенията на Османската империя на север от Черно море и Дунава между Руската и Хабсбургската империи, последвано от възстановяването на Византийската империя с център Константинопол.

След като през 1778 Русия завладява Кримското ханство и пътят към Истанбул й изглежда отворен, Екатерина Велика се захваща да разширява плана на маршал Мюних, като съставя прослувутия си “гръцки план”. Ядрото ще бъде съставено от гръцка империя със столица христианизирания отново Константинопол, а властващия в него монарх ще бъде вторият внук на кралицата, роден през 1779 година и нароно кръстен Константин. През 1782 година Екатерина подхваща тайни преговори с Йосиф II и му разкрива плановете си. Русия чисто и просто ще анексира Кримското ханство, което и без друго е окупирала, тоест ще завземе целия Кримски полуостров (Таврика) и Кубан. Молдовското и Влашкото  княжество ще бъдат обединени в независима държава - буфер между Русия и Австрия - на която ще бъде дадено старото име Дакия и начело на която ще застане Потьомкин, фаворитът на императрицата. Константинопол, обединен с Тракия, Македония, с Българските земи и със Северна Гърция, ще образуват новата Византийска империя, предназначена за младия Константин.

Литература

• ((bg)) История на Балканите XIV-XX - Жорж Кастелан
• ((ru)) „Гръцкият проект“
• ((ru)) Восточный вектор геополитики Екатерины II : «Греческий проект»

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Greek Plan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​