Васил Танев

Васил Танев
български комунист
Роден	21 ноември 1897 г. Гевгели, Османска империя
Починал	9 октомври 1941 г. Евангелистрия, Гърция
Учил в	Комунистически университет на националните малцинства на Запада Международна ленинска школа
Партия	Българска комунистическа партия
Васил Танев в Общомедия

Васил Константинов Танев (Хаджитанев) с псевдоними (Иванов, Дончо, Йордан, Мичмана) е български политически деец от Българската комунистическа партия.

Биография

Танев е роден на 21 септември 1897 година в Гевгели, Османската империя, днес Република Македония. Син е на Константин Хаджитанев, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и участник Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, загинал през 1906 година. Брат е на видния музикален и обществен деец Борис Хаджитанев. През 1915 година семейството му емигрира в Свободна България и се установява в Пловдив.

Танев служи във флота и в 1918 година участва в бунта на крайцера „Надежда“. Влиза в БКП и от 1921 до 1923 е член на Централния комитет на Профсъюза на обущарските работници, а в 1923 година е член на Пловдивския окръжен комитет на БКП. Участва в Септемврийското въстание от 1923 година и след разгрома му бяга в Югославия. В 1924 година се връща в Пловдив и става секретар на Окръжния комитет на БКП. От 1925 година е заместник-председател на Военната организация на БКП в Хасково. През 1925 година е арестуван по време на Априлските събития. Осъден е на 12 и половина години по ЗЗД, но на следващата 1926 година е амнистиран. Арестуван отново, успява да избяга и емигрира в Югославия. Делегат е на Виенския разширен пленум на БКП същата година.

В края на годината заминава за Съветския съюз, където през 1927 – 1928 година учи в Комунистическия университет за национални малцинства от Запада. В 1931 година завършва Международната ленинска школа. В 1930 година на Третия разширен пленум на Централния комитет на БКП е избран за негов член и член на Политбюро. През есента на 1931 година е изпратен като нелегален в България.

На 9 март 1933 година е арестуван в Берлин на път от Москва за България заедно с Георги Димитров и Благой Попов за подпалването на Райхстага. Изправен е на съд в Лайпцигския процес и е оправдан.

След освобождаването му заминава през февруари 1934 година за Съветския съюз. Член е на Изпълнителния съвет на Профинтерна и е начело на българската му секция. През 1935 – 1936 година следва курсове по марксизъм-ленинизъм към Централния комитет на ВКП (б). Заема ръководни длъжности в Тувинската народна република.

При нападението на Германия над Съветския съюз през юли 1941 година се записва доброволец в Червената армия. Член е на бойната група на Йордан Кискинов и на 6 октомври 1941 година е спуснат с парашут край лъгадинското село Лахна, Гърция. Групата не успява да се събере и Васил Танев загива на 9 октомври 1941 година в престрелка с германски части край Евангелистрия (Ени Караджали).

Бележки

• Портал „Македония“