Светозар Вукманович: Разлика между версии

Светозар Вукманович-Темпо
	Светозар Вукманович-Темпо
югославски политик
Роден	3 август 1912 г. Подгора, до Цетине, Кралство Черна гора
Починал	6 декември 2000 г. (88 г.) Реживичи, днес Черна гора
Учил в	Юридически факултет на Белградския университет; Белградски университет
Награди	Партизански възпоменателен медал 1941
Политика
Партия	Югославска комунистическа партия
	Светозар Вукманович-Темпо в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 18:53, 2 юли 2021

Светозар Николе Вукманович-Темпо (на сръбски: Светозар Вукмановић-Темпо или Svetozar Vukmanović-Tempo) е югославски и комунистически партизанин и политик.

Биография

В комунистическата партия встъпва много млад. По време на обучението си като студент в Белградския университет е организатор на студентски демонстрации и стачки. През 1941 година става член на Военния комитет на Югославската комунистическа партия, а след това и на Върховния щаб на НОВ.

Под негово ръководство е разформирован Покрайненския комитет на Македония и е създадена Македонската комунискическа партия, която е тясно обвързана с Югославската комунистическа партия^[1]. На 25 юни 1943 - та година той като представител на югославските партизани заедно с представители на Албанската и Гръцката комунистически партии подписва споразумение за съвместна борба със силите на Оста на Балканите, в което българите във Егейска Македония са наречени "национално малцинство, сътрудничещо си с окупатора".^[2] На конференцията във Меглен, където е подписано споразумението, в залата от Балканските комунистически партии не е имало лозунги и приветствия само за Българската, като написаните за целта са свалени по негова лична заповед. В новогодишната си реч от 1945 година обявява за "врагове" сътрудниците с германските и "българските фашистки окупатори", след като България е започнала да воюва на страната на Съюзниците,премълчавайки за сръбските четници във Вардарска Македония, независимо четниците продължават да се сражават срещу партизаните в сътрудничество със силите на Оста.^[3]Третира трите Български войни със Сърбия, водени за освобождението на Вардарска Македония от насилствената сърбизация и отказа на БКП след конфликта между СССР и Югославия през 1948 от договореното предаване на Пиринска Македония на Титова Югославия като "Български нападения в гръб на Сърбия".^[4]

Според една версия, убийството на известния поет Кочо Рацин е инсценирано от партийния комисар Светозар Вукманович-Темпо и от Страхил Гигов^[5], отявлен противник на групата на Методи Шаторов-Шарло в партията, която защитавала тезата за българската принадлежност на македонците и на която симпатизирал Рацин.^[6]

Вестник „Политика експрес“ пише в 1978 година, че Светозар Вукманович очиства

„

партизанските редове от опортюнистични и пробългарски елементи^[7]

“

Източници

↑ "Светозар Вукманович-Темпо, прототипът на „новата класа“. Героят на югославската антифашистка съпротива бе сред съчинителите на „македонската нация“ и впрегна мемоарите си да оборват книга на Цола Драгойчева." Горан Готев, Теманюз.сом
↑ Η πρώτη προδοτική συμφωνία του ΕΑΜ/ΕΛΑΣ για το μακεδονικό
↑ вестник "Нова Македония", 3 януари 1945 година, брой 28, стр.3
↑ 40. Противобългарската дейност на Темпо и неговите сподвижници - Апостоловски и Колишевски - I
↑ „Страхил Гигов во куќата на Кочо Рацин“, в. „Дневник“, Бр.2783, 13.06.2005 г. Архив на оригинала от 2007-11-29 в Wayback Machine. ((mk))
↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, София 1992, с. 235 – 237.
↑ в. „Политика експрес“, 14 март 1978 г.

[1] "Светозар Вукманович-Темпо, прототипът на „новата класа“. Героят на югославската антифашистка съпротива бе сред съчинителите на „македонската нация“ и впрегна мемоарите си да оборват книга на Цола Драгойчева." Горан Готев, Теманюз.сом

[2] Η πρώτη προδοτική συμφωνία του ΕΑΜ/ΕΛΑΣ για το μακεδονικό

[3] вестник "Нова Македония", 3 януари 1945 година, брой 28, стр.3

[4] 40. Противобългарската дейност на Темпо и неговите сподвижници - Апостоловски и Колишевски - I

[5] „Страхил Гигов во куќата на Кочо Рацин“, в. „Дневник“, Бр.2783, 13.06.2005 г. Архив на оригинала от 2007-11-29 в Wayback Machine. ((mk))

[6] Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, София 1992, с. 235 – 237.

[7] в. „Политика експрес“, 14 март 1978 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 В комунистическата партия встъпва много млад. По време на обучението си като студент в [[Белградски университет|Белградския университет]] е организатор на студентски демонстрации и стачки. През 1941 година става член на Военния комитет на [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]], а след това и на Върховния щаб на [[Югославски партизани|НОВ]].
-Под негово ръководство е разформирован [[Покрайненски комитет на Македония|Покрайненския комитет на Македония]] и е създадена [[Македонска комунистическа партия|Македонската комунискическа партия]], която е тясно обвързана с Югославската комунистическа партия<ref>[http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=69&aid=1972 "Светозар Вукманович-Темпо, прототипът на „новата класа“. Героят на югославската антифашистка съпротива бе сред съчинителите на „македонската нация“ и впрегна мемоарите си да оборват книга на Цола Драгойчева." Горан Готев, Теманюз.сом]</ref>. На 25 юни 1943 - та година той като представител на [[Югославска народоосвободителна армия|югославските партизани]] заедно с представители на Албанската и Гръцката комунистически партии подписва споразумение за съвместна борба със силите на Оста на [[Балкански полуостров|Балканите]], в което българите във [[Егейска Македония]] са наречени "национално [[малцинство]], сътрудничещо си с окупатора".<ref>[http://istoriakatoxis.blogspot.com/2012/03/blog-post_10.html Η πρώτη προδοτική συμφωνία του ΕΑΜ/ΕΛΑΣ για το μακεδονικό]</ref> На конференцията във [[Меглен]], където е подписано споразумението, в [[зала]]та от [[Балкански полуостров|Балканските]] комунистически партии не е имало лозунги и приветствия само за [[БКП|Българската]], като написаните за целта са свалени по негова лична заповед. Третира трите Български войни със Сърбия, водени за освобождението на [[Вардарска Македония]] от насилствената [[сърбизация]] и отказа на [[БКП]] след [[Съветско-югославски конфликт|конфликта между СССР и Югославия]] през [[1948]] от [[Бледска спогодба|договореното предаване]] на [[Пиринска Македония]] на [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]] като "Български нападения в гръб на [[Сърбия]]".<ref>[http://macedonia.kroraina.com/kc/cyrn40_a.html 40. Противобългарската дейност на Темпо и неговите сподвижници - Апостоловски и Колишевски - I]</ref>
+Под негово ръководство е разформирован [[Покрайненски комитет на Македония|Покрайненския комитет на Македония]] и е създадена [[Македонска комунистическа партия|Македонската комунискическа партия]], която е тясно обвързана с Югославската комунистическа партия<ref>[http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=69&aid=1972 "Светозар Вукманович-Темпо, прототипът на „новата класа“. Героят на югославската антифашистка съпротива бе сред съчинителите на „македонската нация“ и впрегна мемоарите си да оборват книга на Цола Драгойчева." Горан Готев, Теманюз.сом]</ref>. На 25 юни 1943 - та година той като представител на [[Югославска народоосвободителна армия|югославските партизани]] заедно с представители на Албанската и Гръцката комунистически партии подписва споразумение за съвместна борба със силите на Оста на [[Балкански полуостров|Балканите]], в което българите във [[Егейска Македония]] са наречени "национално [[малцинство]], сътрудничещо си с окупатора".<ref>[http://istoriakatoxis.blogspot.com/2012/03/blog-post_10.html Η πρώτη προδοτική συμφωνία του ΕΑΜ/ΕΛΑΣ για το μακεδονικό]</ref> На конференцията във [[Меглен]], където е подписано споразумението, в [[зала]]та от [[Балкански полуостров|Балканските]] комунистически партии не е имало лозунги и приветствия само за [[БКП|Българската]], като написаните за целта са свалени по негова лична заповед. В новогодишната си реч от [[1945]] година обявява за "врагове" сътрудниците с германските и [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|"българските фашистки окупатори"]], след като България е започнала [[Участие във войната на България срещу Хитлеристка Германия|да воюва на страната на Съюзниците]],премълчавайки за [[Вардарски четнически корпус|сръбските четници във Вардарска Македония]], независимо четниците продължават да се сражават срещу партизаните в сътрудничество със силите на Оста.<ref>вестник "[[Нова Македония]]", [[3 януари]] [[1945]] година, брой 28, стр.3</ref>Третира трите Български войни със Сърбия, водени за освобождението на [[Вардарска Македония]] от насилствената [[сърбизация]] и отказа на [[БКП]] след [[Съветско-югославски конфликт|конфликта между СССР и Югославия]] през [[1948]] от [[Бледска спогодба|договореното предаване]] на [[Пиринска Македония]] на [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]] като "Български нападения в гръб на [[Сърбия]]".<ref>[http://macedonia.kroraina.com/kc/cyrn40_a.html 40. Противобългарската дейност на Темпо и неговите сподвижници - Апостоловски и Колишевски - I]</ref>
 Според една версия, убийството на известния поет [[Кочо Рацин]] е инсценирано от партийния комисар Светозар Вукманович-Темпо и от [[Страхил Гигов]]<ref>[http://star.dnevnik.com.mk/default.aspx?pbroj=2783&stID=56908&pdate=20050613 „Страхил Гигов во куќата на Кочо Рацин“, в. „Дневник“, Бр.2783, 13.06.2005 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071129214256/http://star.dnevnik.com.mk/default.aspx?pbroj=2783&stID=56908&pdate=20050613 |date=2007-11-29 }} {{икона|mk}}</ref>, отявлен противник на групата на [[Методи Шаторов|Методи Шаторов-Шарло]] в партията, която защитавала тезата за българската принадлежност на [[македонци]]те и на която симпатизирал Рацин.<ref>Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, София 1992, с. 235 – 237.</ref>