Направо към съдържанието

Светозар Вукманович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Светозар Вукманович-Темпо
югославски политик
Роден
Починал
6 декември 2000 г. (88 г.)

Учил вЮридически факултет на Белградския университет
Белградски университет
НаградиПартизански възпоменателен медал 1941
Политика
ПартияЮгославска комунистическа партия
Светозар Вукманович-Темпо в Общомедия

Светозар Николе Вукманович-Темпо (на сръбски: Светозар Вукмановић-Темпо или Svetozar Vukmanović-Tempo) е югославски и комунистически партизанин и политик.

Биография

В комунистическата партия встъпва много млад. По време на обучението си като студент в Белградския университет е организатор на студентски демонстрации и стачки. През 1941 година става член на Военния комитет на Югославската комунистическа партия, а след това и на Върховния щаб на НОВ.

Под негово ръководство е разформирован Покрайненския комитет на Македония и е създадена Македонската комунискическа партия, която е тясно обвързана с Югославската комунистическа партия[1]. На 25 юни 1943 - та година той като представител на югославските партизани заедно с представители на Албанската и Гръцката комунистически партии подписва споразумение за съвместна борба със силите на Оста на Балканите, в което българите във Егейска Македония са наречени "национално малцинство, сътрудничещо си с окупатора".[2] На конференцията във Меглен, където е подписано споразумението, в залата от Балканските комунистически партии не е имало лозунги и приветствия само за Българската, като написаните за целта са свалени по негова лична заповед. Третира трите Български войни със Сърбия, водени за освобождението на Вардарска Македония от насилствената сърбизация и отказа на БКП след конфликта между СССР и Югославия през 1948 от договореното предаване на Пиринска Македония на Титова Югославия като "Български нападения в гръб на Сърбия".[3]

Според една версия, убийството на известния поет Кочо Рацин е инсценирано от партийния комисар Светозар Вукманович-Темпо и от Страхил Гигов[4], отявлен противник на групата на Методи Шаторов-Шарло в партията, която защитавала тезата за българската принадлежност на македонците и на която симпатизирал Рацин.[5]

Вестник „Политика експрес“ пише в 1978 година, че Светозар Вукманович очиства

партизанските редове от опортюнистични и пробългарски елементи[6]

Източници