Светозар Вукманович
Светозар Вукманович | |
Роден | |
---|---|
Починал | 6 декември 2000 г.
|
Учил в | Юридически факултет на Белградския университет Белградски университет |
Награди | Партизански възпоменателен медал 1941 |
Политика | |
Партия | Югославска комунистическа партия |
Светозар Вукманович в Общомедия |
Светозар Николе Вукманович-Темпо (на сръбски: Светозар Вукмановић-Темпо или Svetozar Vukmanović-Tempo) е югославски и комунистически партизанин и политик.
Биография
В комунистическата партия встъпва много млад. По време на обучението си като студент в Белградския университет е организатор на студентски демонстрации и стачки. През 1941 година става член на Военния комитет на Югославската комунистическа партия, а след това и на Върховния щаб на НОВ.
Под негово ръководство е разформирован почти напълно разложения при пристигането му Покрайненския комитет на Македония и е създадена Македонската комунискическа партия, която е тясно обвързана с Югославската комунистическа партия[1]. На 25 юни 1943 - та година той като представител на югославските партизани заедно с представители на Албанската и Гръцката комунистически партии подписва споразумение за съвместна борба със силите на Оста на Балканите, в което българите във Егейска Македония са наречени „национално малцинство, сътрудничещо си с окупатора“.[2] На конференцията във Меглен, където е подписано споразумението, в залата от Балканските комунистически партии не е имало лозунги и приветствия само за Българската, като написаните за целта са свалени по негова лична заповед. В докладът до ЦК на ЮКП от 8 август 1943 признава, че в Беломорска Македония "македонците" масово се сражават против гръцките партизани под влияние на ВМРО, населението на Вардарска Македония е посрещнало Българската армия и дори Вермахта с цветя, а в оранизациите на МКП е съществувало убеждението, че борбата трябва да се води само против "реакционното" правителство на Филов, като това становище е водело до убеждението за нужните отцепване от ЮКП и създаване на самостоятелност на Македонската комунистическа партия и поставя като задача "събиране на всички българофилски маси около нашата партия". А през 1942 в областта е имало само 6 партизански отряда с численост между 10 и 15 души, като всички са разгромени, освен прехвърлилия се в италианската окупационна зона Битолски отряд.На съвещание, проведено в Преспа на 21 декември 1943 година признава, че Шарловото ръководство е третирало "македонския народ" за български и трябва да премине към България, махали са от партийните документи инициала за "Югославия", отхвърляйки я безрезервно, първото му решение след избухването на войната е било откъсване от Югославия, провъзгласили са, че Македония била освободена от България и че въпреки свалянето на Шаторов и ръководството му следи от политиката му все още се намират и у най - добрите партийни активисти, и все още са издавани документи, определящи за "враг" на Македония не "българския окупатор", а тогавашните некомунистически ръководители на България. По време на Българските военни операции във Вардарска Македония през есента на 1944 въпреки преминаването на България на страната на Антихитлеристката коалиция е от партизанските командири, които се държат враждебно към българските войски и води пропаганда против тях, отказва да координират бойните действия, разграбва българско военно имущество - камиони, леки автомобили, мотоциклети, радиостанции, напада от засада и разграбват български военни обози. [3]В новогодишната си реч от 1945 година обявява за "врагове" сътрудниците с германските и "българските фашистки окупатори" - месеци след като България се е изтеглила от новосовободените български земи и е започнала да воюва на страната на Съюзниците, включително и във Македония, Западните Покрайнини и Поморавието, премълчавайки за сръбските и сърбоманските четници във Вардарска Македония - независимо че четниците продължават да се сражават срещу партизаните в Югославия в сътрудничество със силите на Оста.[4]Третира трите Български войни със Сърбия, водени за освобождението на Вардарска Македония от насилствената сърбизация и отказа на БКП след конфликта между СССР и Югославия през 1948 от договореното предаване на Пиринска Македония на Титова Югославия като "Български нападения в гръб на Сърбия".[5]
Според една версия, убийството на известния поет Кочо Рацин е инсценирано от партийния комисар Светозар Вукманович-Темпо и от Страхил Гигов[6], отявлен противник на групата на Методи Шаторов-Шарло в партията, която защитавала тезата за българската принадлежност на македонците и на която симпатизирал Рацин.[7] Също така Коста Църнушанов го обвинява, че е предавал на властите македонските партизани с българско самосъзнание, и след това ги героизира като мъченици, паднали в борбата против „българските фашистки окупатори“, като Страшо Пинджур.[8]
Вестник „Политика експрес“ пише в 1978 година, че Светозар Вукманович очиства
„ | партизанските редове от опортюнистични и пробългарски елементи[9] | “ |
Освен това той не прави нищо, за да спаси брат си Лука Вукманович -свещеник от СПЦ, екзекутиран от партизаните през Май 1945 заедно с Черногорско - приморския митрополит Йоанакий.[10][11]
Източници
- ↑ "Светозар Вукманович-Темпо, прототипът на „новата класа“. Героят на югославската антифашистка съпротива бе сред съчинителите на „македонската нация“ и впрегна мемоарите си да оборват книга на Цола Драгойчева." Горан Готев, Теманюз.сом
- ↑ Η πρώτη προδοτική συμφωνία του ΕΑΜ/ΕΛΑΣ για το μακεδονικό
- ↑ Цанко Серафимов, „Македония IX в.пр.Хр. – XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя“, София, издателство „Орбел“, стр. 341
- ↑ вестник "Нова Македония", 3 януари 1945 година, брой 28, стр.3
- ↑ 40. Противобългарската дейност на Темпо и неговите сподвижници - Апостоловски и Колишевски - I
- ↑ „Страхил Гигов во куќата на Кочо Рацин“, в. „Дневник“, Бр.2783, 13.06.2005 г. Архив на оригинала от 2007-11-29 в Wayback Machine. ((mk))
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 235-237.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 196.
- ↑ в. „Политика експрес“, 14 март 1978 г.
- ↑ James Horncastle, The Macedonian Slavs in the Greek Civil War, 1944–1949, Rowman & Littlefield, 2019, ISBN 1498585051, p. 100.
- ↑ Jozo Tomasevich, War and Revolution in Yugoslavia: 1941–1945, Volume 2, Stanford University Press, 2002, ISBN 0804779244, p. 573.
|