Светозар Вукманович
| Светозар Вукманович | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 6 декември 2000 г.
|
| Учил в | Юридически факултет на Белградския университет Белградски университет |
| Награди | Партизански възпоменателен медал 1941 |
| Политика | |
| Партия | Югославска комунистическа партия |
| Светозар Вукманович в Общомедия | |
Светозар Николе Вукманович-Темпо (на сръбски: Светозар Вукмановић-Темпо или Svetozar Vukmanović-Tempo) е югославски и комунистически партизанин и политик.
Биография
В комунистическата партия встъпва много млад. По време на обучението си като студент в Белградския университет е организатор на студентски демонстрации и стачки. През 1941 година става член на Военния комитет на Югославската комунистическа партия, а след това и на Върховния щаб на НОВ.
Под негово ръководство е разформирован почти напълно разложения при пристигането му Покрайненския комитет на Македония и е създадена Македонската комунискическа партия, която е тясно обвързана с Югославската комунистическа партия[1]. На 25 юни 1943 - та година той като представител на югославските партизани заедно с представители на Албанската и Гръцката комунистически партии подписва споразумение за съвместна борба със силите на Оста на Балканите, в което българите във Егейска Македония са наречени "национално малцинство, сътрудничещо си с окупатора".[2] На конференцията във Меглен, където е подписано споразумението, в залата от Балканските комунистически партии не е имало лозунги и приветствия само за Българската, като написаните за целта са свалени по негова лична заповед. В докладът до ЦК на ЮКП от 8 август 1943 признава, че в Беломорска Македония "македонците" масово се сражават против гръцките партизани под влияние на ВМРО, а в оранизациите на МКП е съществувало убеждението, че борбата трябва да се води само против "реакционното" правителство на Филов, като това становище е водело до убеждението за нужните отцепване от ЮКП и създаване на самостоятелност на Македонската комунистическа партия и поставя като задача "събиране на всички българофилски маси около нашата партия". В новогодишната си реч от 1945 година обявява за "врагове" сътрудниците с германските и "българските фашистки окупатори" - месеци след като България се е изтеглила от новосовободените български земи и е започнала да воюва на страната на Съюзниците, и във Македония, Западните Покрайнини и Поморавието, премълчавайки за сръбските и сърбоманските четници във Вардарска Македония - независимо че четниците продължават да се сражават срещу партизаните в Югославия в сътрудничество със силите на Оста.[3]Третира трите Български войни със Сърбия, водени за освобождението на Вардарска Македония от насилствената сърбизация и отказа на БКП след конфликта между СССР и Югославия през 1948 от договореното предаване на Пиринска Македония на Титова Югославия като "Български нападения в гръб на Сърбия".[4]
Според една версия, убийството на известния поет Кочо Рацин е инсценирано от партийния комисар Светозар Вукманович-Темпо и от Страхил Гигов[5], отявлен противник на групата на Методи Шаторов-Шарло в партията, която защитавала тезата за българската принадлежност на македонците и на която симпатизирал Рацин.[6] Също така Коста Църнушанов го обвинява, че е предавал на властите македонските партизани с българско самосъзнание, и след това ги героизира като "мъченици", паднали в борбата против "Българските фашистки окупатори" - като Страшо Пинджур. [7]
Вестник „Политика експрес“ пише в 1978 година, че Светозар Вукманович очиства
| „ | партизанските редове от опортюнистични и пробългарски елементи[8] | “ |
Източници
- ↑ "Светозар Вукманович-Темпо, прототипът на „новата класа“. Героят на югославската антифашистка съпротива бе сред съчинителите на „македонската нация“ и впрегна мемоарите си да оборват книга на Цола Драгойчева." Горан Готев, Теманюз.сом
- ↑ Η πρώτη προδοτική συμφωνία του ΕΑΜ/ΕΛΑΣ για το μακεδονικό
- ↑ вестник "Нова Македония", 3 януари 1945 година, брой 28, стр.3
- ↑ 40. Противобългарската дейност на Темпо и неговите сподвижници - Апостоловски и Колишевски - I
- ↑ „Страхил Гигов во куќата на Кочо Рацин“, в. „Дневник“, Бр.2783, 13.06.2005 г. Архив на оригинала от 2007-11-29 в Wayback Machine. ((mk))
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 235-237.
- ↑ 21. Влиянието на делото на Шаторов при съпротивата срещу македонизма през Втората световна война
- ↑ в. „Политика експрес“, 14 март 1978 г.
|
