Направо към съдържанието

Тутмос I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тутмос I
египетски фараон
Роден
Починал
ПогребанДолина на царете, Луксор, Египет
Семейство
РодОсемнадесета династия на Древен Египет
ДецаТутмос II
Хатшепсут
Тутмос I в Общомедия

Тутмос I (Aakheperkare Djehutymose), е третият фараон от XVIII династия на Древен Египет. Негово управление най-често е датирано ок. 1506 – 1493 г. пр.н.е. Името Тутмос (Thutmosis, Thutmose) е от латинизиран гръцки превод на Djehutymes, букв. „Роден от Тот“[1].

В науката съществуват редица спорове и неясноти относно продължителността и датите на царуването му. Остава неизяснена и роднинската връзка на Тутмос I с неговия предшественик – Аменхотеп I. Несигурна е идентификацията на мумията приписвана на него, както и възрастта му.

С управлението на Тутмос I започва имперският период в историята на Древен Египет[2]. Несъмнено активен владетел, той води военни кампании в Ливан и Нубия, изтласквайки границите на Египет по-надалеч от когато и да било дотогава. Също така построява и множество храмове, основавайки храмовия комплекс в Карнак. Той е първият фараон, за когото е потвърдено, че е издълбал гробницата си в Долината на царете край Тива (според други предположения, може би Аменхотеп I го е изпреварил). Наследен е от сина си Тутмос II.

Произход и семейство

Тутмос I заедно с кралица Ахмес и първородната им дъщеря Nefrubity

Бащата на Тутмос I е неизвестен, но почти сигурно не е Аменхотеп I. Името на майка му е Сенсенеб[3], спомената с титлата „майка на фараона“, но никъде не е наречена царска съпруга или дъщеря. Според едни предположения тя е съпруга на принц Ахмос-Сипаири, един от братята на фараон Ахмос I, според други вероятно е наложница от обикновен произход. Съгласно това, Тутмос I би могъл да е племенник на Аменхотеп I, но не е изключено и да е военен без царско потекло, избран от фараона за негов наследник[4].

Главната съпруга на Тутмос I – кралица Ахмос (или Ахмес), може би е дъщеря на фараон Ахмос I и сестра на Аменхотеп I [5]. Тя никога не е наричана „дъщеря на фараона“, но фигурира като „сестра на фараона“, поради което съществуват основателни съмнения, че е сестра на самия Тутмос I[6][7]. Противно на по-ранните схващания, Тутмос I не се е оженил за Ахмос от необходимост да легитимира възкачването си. Това е ясно по две причини. Първо, надписите в Карнак свързват Тутмос I и Аменхотеп I, много преди смъртта на втория. Второ, първородният син на Тутмос I от Ахмос – Аменмос, очевидно е роден много преди коронясването на Тутмос. Той е изобразен на възпоменателна плоча от четвъртата година от управлението на Тутмос, как ловува край Мемфис. Аменмос става „велик военачалник“ на армията на баща си и умира не по-късно от собствената смърт на Тутмос през 12-та година от управлението му.

Тутмос I има две дъщери (Nefrubity и Хатшепсут) от Ахмос и вероятно още един син (Wadjmose). Синът и една от дъщерите му умират преди него. Тутмос I има още деца от друга жена – Мутнофрет[8], негова втора съпруга, която е отбелязана като дъщеря, сестра, съпруга и майка на фараон. Съдейки по нейната родова титулатура, Мутнофрет вероятно е дъщеря на Ахмос I, съответно сестра на Аменхотеп I и може би леля на Тутмос I. Тя не е обявена за главна съпруга. От нея Тутмос I има още синове – Тутмос, Ramose и вероятно Wadjmose. Тутмос II наследява баща си, който преди това го венчава за единствената си оцеляла законнородена дъщеря – Хатшепсут. По-късно Хатшепсут твърди, че Тутмос I е оставил трона и на двамата, но това вероятно е пропаганда, целяща легитимирането ѝ, след като завзема властта.

Датировка на управлението

По времето на предшественика на Тутмос I – Аменхотеп I е документиран хелиакален изгрев на Сотис (Сириус), който е датиран през 1517 г. пр.н.е. при предположението, че е бил наблюдаван от Хелиополис или Мемфис. Съответно годината на смъртта на Аменхотеп и възкачването на трона на Тутмос е определена от повечето съвременни учени на 1506 г. пр.н.е. Ако обаче наблюдението е извършено в Тива, както смятат по-малка част от учените, то тогава Тутмос е бил коронясан през 1526 г. пр.н.е. Царуването му продължава 12 години и 9 месеца (или 13 години). Тези данни са подкрепени от два датирани надписа от осмата и деветата година от царуването му, намерени на каменни блокове в Карнак, носещи неговия картуш[9][10]. Съответно, обикновено се смята, че Тутмос I е управлявал ок. 1506 – 1493 г. пр.н.е. Като някои от учените го датират ок. 1526 – 1513 г. пр.н.е.

Военни постижения

Малко след коронацията на Тутмос, Нубия възстава срещу египетското управление. Според автобиографията в гробницата на Ахмос, син на Ебана, Тутмос пътувал надолу по Нил и се бил в битката, убивайки лично нубийския цар. След победата, той обесил тялото на нубийския цар на носа на кораба си, преди да се върне в Тива. През третата година от управлението си, той води втора кампания срещу Нубия. По време на нея Тутмос заповядва да бъде разширен канала при първия катаракт (прокопан при Сезострис III от XII династия, с цел да се улесни пътуването нагоре по течението между Египет и Нубия. Това трябвало да помогне за интеграцията на Нубия в Египетската империя[11].

През втората година от управлението си Тутмос издълбава паметна плоча в Томбос, която документира, че е построил крепостта в Томбос, край третия катаракт. По този начин той разширява военното пристъствие на Египет, което дотогава се е простирало само до Бухен, на втория катаракт. Това означава, че някъде в началото на втората година от управлението си той е водил кампания в Сирия. Тази кампания е достигнала по-далеч на север от всяка друга египетска кампания. По време на кампанията принцовете на Сирия декларират подчинение на Тутмос. Когато обаче той се връща в Египет, те спират да плащат данък и започват укрепяване срещу бъдещи нашествия.

Тутмос трябвало да срещне още една военна заплаха, второ възстание в Нубия, през четвъртата година от управлението му. Съответно след победата неговото влияние се разпростира още по-далеч на юг, тъй като надпис, датиран от неговото управление е намерен в Кургус, южно от четвъртия катаракт. По време на управлението си, Тутмос започва няколко проекта, които ефективно слагат край на независимостта на Нубия за следващите 500 години. Той разширява храмовете на Сезострис III и Кнум, на отсрещната страна на Нил срещу Семна (нубийски град над втория катаракт). Има също така и документирани религиозни ритуали, които вицекраля на Ел-Каб трябвало да изпълнява в нубийските храмове в чест на фараона. Най-ефективно от действията му обаче е назначаването на мъж на име Тури на поста вицекрал на Куш, имащ още титлата „Син на фараона от Куш“. С цивилен представител на фараона в Нубия, нубийците не смеели да се бунтуват толкова често, и Нубия била по-лесна за запазване от бъдещите фараони.

Строителни проекти

Обелиск на Тутмос I в Карнак

Тутмос I организира големи строителни проекти по време на управлението си, включително много храмове и гробници, но най-големите му проекти са в храма в Карнак, под наблюдението на архитекта Инени. Преди Тутмос I, Карнак най-вероятно се е състоял само от дълъг път, водещ до централна платформа, с няколко параклиса покрай пътя[12]. Тутмос е първият фараон, който драстично разширява храма. Той нарежда да бъде построена четвъртата и петата колони покрай пътя, заедно със стена, обикаляща вътрешното светилище и два пилона за знамена от двете страни на портата, както и още една ограждаща стена[13]. Между четвъртата и петата колона той построява зала с колони от кедрово дърво. Този тип постройка е обичайна за Древен Египет и се предполага, че репрезентира папирусово блато, символ на съзиданието. По края на залата са поставени статуи, които редувайки се носят короната на Горен Египет и Долен Египет. И накрая, пред четвъртата колона той поставя още четири пилона за знамена и два обелиска. Единия от обелиските, сега паднал, не е надписан чак до управлението на Тутмос III. Кедровите колони вътре в залата са заменени от каменни от Тутмос III, но поне двете най-северни са заменени от самия Тутмос I[14]. Хатшепсут също вдига два свои обелиска вътре в залата на Тутмос.

Освен Карнак, Тутмос I построява и статуи на Енеадата в Абидос, постройки в Армант, Омбос, Ел-Хиба, Мемфис и Едфу, както и няколко малки разширения на сгради в Нубия.

Мумия и погребение

Тутмос I е първият фараон, който със сигурност е погребан в Долината на царете. Архитекта Инену е нает да изкопае гробницата и предполага се да издигне погребалния му храм в Даир-ал-Бахри[15]. Неговата гробница е идентифицирана като KV38. В нея е намерен жълт кварцов саркофаг, носещ името на Тутмос I. Но тялото му вероятно е преместено от Тутмос III в гробницата на Хатшепсут – KV20, която също съдържа саркофаг с името Тутмос I на него[16].

Мумията на Тутмос е открита в Дейл-ал-Бахри, над погребалния храм на Хатшепсут, открит през 1881. Той е погребан заедно с други владетели от XVIII и XIX династии като Ахмос I, Аменхотеп I, Тутмос III, Рамзес I, Сети I, Рамзес II и Рамзес IX, както и фараоните от XXI династия Пинеджем I и II и Сиамун.

Оригиналния ковчег на Тутмос I е взет и използван от друг фараон от XXI династия. Първоначално мумията на Тутмос I се е смятала за изчезнала, но египтолога Гастон Масперо смята, базирайки се главно на фамилната прилика с Тутмос II и Тутмос III, че е разпознал Тутмос I в неидентифицираната мумия под номер 5283. Тази идентификация е подкрепена от последващи изследвания, разкриваши, че използваните балсамиращи техники се датират от подходящия период, почти сигурно след Ахмос I и са използвани през XVIII династия.

Тази мумия е изложена в музея в Кайро. През 2007 др. Захи Хавас съобщава, че мумията, смятаща се за Тутмос I, всъшност е на 30-годишен мъж, починал от рана от стрела в гърдите. Поради младата възраст и причините за смъртта, почти е сигурно, че това все пак не е мумията на Тутмос I.

Бележки

  1. ↑ The Royal Titulary pharaoh.se
  2. ↑ Margaret R. Bunson: Encyclopedia of ancient Egypt (Revised edition), Facts on File, Inc. (2002), p.414/415
  3. ↑ Thutmose I and His Mother Seniseneb, © 2000–2018 The Metropolitan Museum of Art
  4. ↑ Aidan Dodson & Dyan Hilton: The Complete Royal Families of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2004), p.128
  5. ↑ Edwards, I.E.S: The Cambridge Ancient History (2nd ed.), Cambridge University Press (1982), vol. II, part 1., pp.315-316
  6. ↑ Betsy M. Bryan: The 18th dynasty before the Amarna period (c. 1550-1352 BC), The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback (2002), p.221
  7. ↑ A. Dodson & D. Hilton, p.130
  8. ↑ A. Dodson & D. Hilton, p.139
  9. ↑ Jürgen von Beckerath: Chronologie des Pharaonischen Ägypten, Philipp von Zabern (1997), p.120
  10. ↑ Erik Hornung: The New Kingdom, In: Ancient Egyptian Chronology (= Handbook of Oriental studies. Section One. The Near and Middle East. Band 83). Brill, Leiden/ Boston 2006, p.199/200
  11. ↑ Betsy M. Bryan: The 18th dynasty before the Amarna period (c. 1550-1352 BC), The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback (2002), pp.223-225
  12. ↑ Nicolas Grimal: A History of Ancient Egypt, Blackwell Publishing (2005), p.300
  13. ↑ William C. Hayes: The Scepter of Egypt: A Background for the Study of the Egyptian Antiquities in The Metropolitan Museum of Art. Part II: The Hyksos Period and the New Kingdom (1675–1080 B.C.), New York: The Metropolitan Museum of Art, 1978, p.75
  14. ↑ Edwards, I.E.S: The Cambridge Ancient History (2nd ed.), Cambridge University Press (1982), vol. II, part 1., p.391
  15. ↑ B. M. Bryan: The 18th dynasty before the Amarna period (c. 1550-1352 BC), The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback (2002), p.225/226
  16. ↑ Sarcophagus of Queen Hatshepsut, recut for her father, Thutmose I (box), © 2018 Museum of Fine Arts, Boston

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тутмос_I&oldid=8405245“.