Направо към съдържанието

6"/50 BL Mark XXIII

от Уикипедия, свободната енциклопедия
152 mm морско оръдие Mark XXIII
BL 6 inch gun Mark XXIII
Носовите кули на крайцера „Белфаст“, март 2005 г.
История на производството
Производител Великобритания
Година на производство
1931 г.
Произведени469
История на службата
Години на експлоатация
1931 – 1985 г.
На въоръжение в Великобритания
Характеристики на оръдието
Калибър, mm152
Дължина на ствола, mm/калибра
7869/51,63
Дължина на канала на ствола, mm
7620
Обем на камерата, dm³28,7
Тип затворбутален затвор
Маса на оръдието със затвора, kg
7017
Маса на снаряда, kg50,8
Начална скорост на снаряда, m/s
841
Принцип на зарежданеКартузно зареждане
Скорострелност, изстрела/минута
8
Характеристики на артилерийската установка
Марка на АУMk XXI
Маса на въртящата се част, t
96 500
Разстояние между осите на оръдията, mm
213
Дължина на отката, mm420
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °
-5° до +60°
Ъгъл на завъртане, °до 150° по борда
Максимална скорост на ВН, °/s
10
Максимална скорост на ХН, °/s
5 – 7
Максимална далечина на стрелбата, m23 300 (125 кабелта)
152 mm морско оръдие Mark XXIII в Общомедия

BL 6 inch gun Mark XXIII е 152 mm британско морско скорострелно оръдие, с дължина на ствола 50 калибъра. Основно оръжие на леките крайцери на Кралския флот, построени в периода 1930 – 1940 г., с изключение на проекта „Дидо“.

Оръдието става първата британска шестдюймовка с целнотръбна конструкция – с него англичаните за първи път се отказват от традиционния метод за укрепване чрез намотаване на тел, в полза на моноблочна конструкция на ство­ла. Разработката на артсистемата започва през 1929 г., а на въоръжение е приета през 1931 г. Както и при болшинството чуждестранни аналози, тя е създа­вана с надежда да се използва като универсално оръдие, но много скоро става ясно, че недостатъч­ната скорострелност и ниските скорости на вертикална и хоризонтална наводка правят тази система неефективна в дадената роля.

Оръдието се поставя на леките крайцери:

Освен това е разработвана и четиристволна уста­новка за крайцерите от типа „Белфаст“ и тристволната Mk XXIV за крайцерите от тип „Тайгър“. Всичко са произведени 469 оръдия Mk XXIII.

Оръдието Mk XXIII е скрепено, с бутален затвор. Има картузно зарежда­не, ръчно дотикване и затваряне на затвора. Дължината на ствола на оръдието Mk XXIII съставля­ва 50 калибра, или 7620 mm, пълната му дължи­на е 7869 mm (51,63 калибра), дължнината на камерата е 1041,4 mm, а обемът ѝ – 28,7 dm³, масата на оръдието е 7017 kg, от които 197 kg са буталния затвор. Стволът има 36 нареза с дълбочина 1,17 mm, общата дължина на нарезната част е 6486,1 mm.

За 152-mm оръдия има два типа снаряди – полубронебоен с бал­истически наконечник CPBC и фугасен HE. Теглото и на двата е 50,8 kg, теглото на взривното вещество в първия е 1,7 kg (3,35%), във втория – 3,6 kg (7,1%). Съществуват и два вида заряда – нормален (13,62 kg) и усилен (14,5 kg). В качеството на метателен заряд се използва кордит марка SC150, обладаващ повишен­а устойчивост, което и позволява да се откажат от задължителната при предишните кораби система за рефрижериране (охлаждане) на погребите. При използване на нормалния заряд началната скорост на снаря­да е равна на 841 m/s, което осигурява максимална далечина на стрелбата от 23 300 m (125 кбт.) при ъгъл на възвишение на оръдията от 45°. Работното налягане съставлява 3230 kg/cm². Живучестта на ствола съставля­ва около 1100 изстрела. Зареждането може да се извършва при ъгли на възвишение от −5 до +12,5°, но най-предпочитан е диапазонът от +5 до + 7°.

Въртящата част на кулата на Mk XXI тежи 96,5 тона. Двата ствола са разпо­ложени в индивидуални люлки, разстоянието между осите на оръдията е 213 cm. Хоризонталното насочване се осъществява с хидрав­лична трансмисия и електромотор с мощност 65 к.с., разположен в основата на въртящата се част, точ­ното насочване се осъществява ръчно. Скоростта на хоризонталното насочване е 10°/s. За създаване на налягане в пневматичните накатници и за продувка на стволовете се използва въздушен компресор. Вертикалното насочване се осигурява от хидравлична трансмисия с червячна предавка. Диапазонът на вертикално насочване съставлява от −5 до +60°. Скоростта на вертикалното насочване е 5 – 7°/s. Практичес­ката скорострелност съставлява 8 изстрела в минута за едното оръдие.

Въртящата част на кулата на Mk XXII тежи 152 тона. Диаметърът на въртящата се част е 5,79 метра. Всичките три ствола са разпо­ложени в индивидуални люлки, с разстояние между осите на оръдията от 198 cm. Централното оръдие е озтеглено назад със 76 cm за подобряване на балистичните характеристики на снарядите в куполния залп. Хоризонталното насочване се осъществява с хидрав­лична трансмисия и електромотор с мощност 103 к.с. Диапазонът на вертикално насочване съставлява от −5 до +45°. Останалите характеристики съответстват на купола предишен модел.

Въртящата част на кулата на Mk XXIII тежи 178 тона.

Проект за четириоръдеен купол

[редактиране | редактиране на кода]

Несъстоялите се четиристволни куполи с оръдията Mk XXIII тряба да са с тегло от 232,8 тона и диаметър на въртящата се част 5,79 m. Разстоянието между стволовете при всяка двойка оръдия, съгласно ескизния проект, съставлява 69,85 cm, а меж­ду вътрешните стволове на двете двойки – 118,1 cm. Както показват опитите, толкова скупчено разположение на оръдията се оказва абсолютно неприемливо.

  • Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4. с. 403.
  • Brooke, Geoffrey. Alarm Starboard!. Cambridge: Stevens, 1982. ISBN 0850595789.
  • Lenton, H.T., Colledge, J.J. British and Dominion Warships of World War Two. Doubleday and Company, 1968.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 6"/50 BL Mark XXIII в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​