Направо към съдържанието

Адалберт I фон Гамертинген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Адалберт I фон Гамертинген
Adalbert I von Gammertingen
граф на Гамертинген, граф на Ахалм и Хетинген, монах в Цвифалтен
Роден
Починал
Герб
Семейство
БащаУлрих I фон Гамертинген
ДецаАдалберт II фон Ахалм-Хетинген

Адалберт I фон Гамертинген (на немски: Adalbert I von Gammertingen; † пр. 13 октомври 1150 като монах) от благородничексия род фон Гамертинген е граф на Гамертинген (1113), граф на Ахалм (при Ройтлинген) и Хетинген (в днешен Баден-Вюртемберг) от 1134 – 1142 г., монах в Цвифалтен (1138 – 1139).

Той е вторият син на граф Улрих I фон Гамертинген († 1110) и съпругата му Аделхайд фон Дилинген († 1141), дъщеря на граф Хартман I фон Дилинген († 1120/1121) и наследничката Аделхайд фон Винтертур-Кибург († 1118/1125).[1] Брат е на Улрих II фон Гамертинген († 18 септември 1150 като монах в Цвифалтен), 1116 граф на Гамертинген, 1134 и 1137 г. граф на Ахалм, фогт на манастир Санкт Гален, женен за принцеса Юдит фон Церинген († 1144), дъщеря на херцог Бертхолд II фон Церинген.

Първата резиденция на фамилията е построеният от 1050 до 1100 г. замък Балденщайн при Гамертинген.[2] Ок. 1150 г. замъкът Гамертинген изгаря и не се построява отново. Ок. 1120 г. се започва строежа на втори замък над селото Хетинген (Хатинген) и те веднага се наричат също „Графове фон Гамертинген-Хетинген“. През 1134 г. фамилията получава собствеността и титлата на по-ранните „графове фон Ахалм“. През 1138 г. фамилията е собственик също на Нойфрас (Нуфирон). Ок. 1150 г. замъкът Гамертинген изгаря и не се построява отново. До изчезването на фамилията през началото на 13 век те имат титлата „Графове фон Ахалм-Хетинген“.

Фамилията е наследена през началото на 13 век от графовете на Феринген и от господарите фон Нойфен. През 1806 г. територията отива към княжество Хоенцолерн-Зигмаринген.

Гробницата на фамилията е намерена през 1983 г. в църквата Св. Михаелис в Гамертинген.

Адалберт I фон Гамертинген се жени за Аделхайд († 9 януари). Те имат децата:[3][4]

  • Ortliebi Zwifaltensis Chronicon. In: Georg Heinrich Pertz: Monumenta Germaniae Historica. Scriptores, Tomus X. Hannover 1852 (Neudruck Stuttgart, Nendeln 1968).
  • Liutpold Wallach, Erich König und Karl Otto Müller: Schwäbische Chroniken der Stauferzeit. Bertholdi Zwifaltensis Chronicon. Kommission für geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg. Band 2. Sigmaringen 1978.
  • Barbara Scholkmann: Burg Baldenstein, das „Alte Schloß“ bei Gammertingen. Jan Thorbecke Verlag, Sigmaringen 1982, ISBN 3-7995-4038-5.
  • Detlef Schwennicke: Europäische Stammtafeln. Stammtafeln zur Geschichte der Europäischen Staaten. Neue Folge Band XII, Schwaben. Verlag von J. A. Stargardt, Marburg 1984, Tafel 77C.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 77C.
  1. Adalbert I von Gammertingen, fmg.ac
  2. Burg Baldenstein Архив на оригинала от 2018-12-23 в Wayback Machine., burgrekonstruktion.de
  3. Adalbert I. Graf v.Gammertingen u. Achalm, ww-person.com
  4. Adalbert I, Graf von Gammertingen & Achalm-Hettingen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p2867.htm#i86140