Направо към съдържанието

Али Кемал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Али Кемал
османски политик

Роден
1867 г.
Починал
6 ноември 1922 г. (55 г.)
Измит, Османска империя
Семейство
Други родниниБорис Джонсън (правнук)
Али Кемал в Общомедия

Али Кемал е османски политик, публицист и поет. Виден либерал, той е министър на вътрешните работи за няколко месеца през 1919 година. Линчуван е от националисти по време на Турската война за независимост.

Първата съпруга на Али Кемал е англичанка; той е прадядо на британския политик Борис Джонсън.

Али Кемал е роден през 1867 година в Истанбул. Майка му е от черкезки произход[1].

Кемал става журналист и пътува много в чужбина, поради либералните си възгледи известно време живее в изгнание при управлението на султан Абдул Хамид II. В Швейцария се запознава с англо-швейцарката Уинифред Брун, за която се жени в Лондон през 1903 година[2][3].

След Младотурската революция през 1908 година Али Кемал се връща в Истанбул и става една от известните фигури в обществено-политическия живот, критикувайки от либерални позиции политиката на Комитета за единство и прогрес. Редактор е на либералния вестник „Икдам“ и един от лидерите на Партията на свободата и съгласието[4]. Той е в центъра на конфликта, довел до неуспешния опит за контрапреврат на 31 март (13 април н. ст.) 1909 година и отстраняването на султан Абдул Хамид II, и е принуден отново да напусне страната.

Али Кемал прекарва следващите години в Англия със семейството на жена си, която по онова време умира. Връща се в Истанбул през 1912 година. През май 1919 година става вътрешен министър в правителството на Дамад Ферид паша и е сред османските представители на Парижката мирна конференция, но през лятото напуска кабинета[5][6][7].

Един от най-активните критици на младотурците, кемалистите и Арменския геноцид, Али Кемал е сред най-ненавижданите от националистите османски общественици в началото на Войната за независимост. На 4 ноември 1922 година е отвлечен на улицата в столицата от националисти, които искат да го отведат в намиращата се под техен контрол Анкара, за да бъде съден за измяна. На 6 ноември в Измит Али Кемал е линчуван от тълпа, организирана от генерал Нуреддин Ибрахим паша.

  1. Andrew Gimson, Boris: The Rise of Boris Johnson, 2012, p. 1957
  2. Zeki Kuneralp, Ali Kemal: (1869 – 1922); a Portrait for the Benefit of His English Speaking Progeny (1993), p. 7
  3. Stanley Johnson, Stanley I Presume (2009), p. 88
  4. Turkey. Banquet Of Ottoman Liberals // The Times, 27 януари 1909. с. 5.
  5. New Turkish Cabinet // The Times, 26 май 1919. с. 11.
  6. Turk Mission Leaves For Paris // The Times, 11 юни 1919. с. 14.
  7. C.U.P. Intrigue // The Times, 3 юли 1919. с. 14.