Направо към съдържанието

Визица

Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Визица (дем Южен Пелион).

Визица
България
42.1244° с. ш. 27.6021° и. д.
Визица
Област Бургас
42.1244° с. ш. 27.6021° и. д.
Визица
Общи данни
Население52 души[1] (15 март 2024 г.)
1,11 души/km²
Землище47,734 km²
Надм. височина298 m
Пощ. код8369
Тел. код05958
МПС кодА
ЕКАТТЕ11051
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Малко Търново
Илиян Янчев
(ГЕРБ; 2011)
Визица в Общомедия

Вѝзица е село в Югоизточна България, община Малко Търново, област Бургас.

Изглед от Визица

Село Визица се намира в планината Странджа, на около 43 km южно от центъра на областния град Бургас, около 17 km север-североизточно от общинския център град Малко Търново и около 21 km запад-югозападно от град Царево. Разположено е на билото на странджанския планински рид Босна. Минаващият по билото и през Визица третокласен републикански път III-907 води на северозапад до връзка при пътен кантон[2] „Босна“ в местността Босна с първокласния републикански път I-9 (Европейски път Е87), а на югоизток – до връзка в пътния участък между селата Граматиково и Кондолово (в местността Папазова нива) с второкласния републикански път II-99, който на югозапад води към Малко Търново, а на североизток – към Царево. Общински път на североизток свързва Визица през село Писменово с разположените край черноморския бряг градове Приморско и Китен.

Надморската височина в селото по цялото протежение на пътя в северната му част е около 300 m, а на югозапад намалява до около 275 – 280 m.

Землището на село Визица граничи със землищата на: село Ясна поляна на север; село Писменово на север; село Фазаново на североизток; село Кондолово на изток; село Граматиково на юг; село Заберново на югозапад; село Ново Паничарево на запад.

Населението на село Визица, наброявало 465 души при преброяването към 1934 г. и 702 към 1956 г., намалява до 139 към 1985 г. и 43 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.[3]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 66 лица, за 8 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 36 – към „ромска“ и за 20 – „не отговорили“, а за принадлежност към „турска“, „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени данни.[4]

Село Визица се намира в границите на Природен парк „Странджа“.[5]

Североизточно от селото има голям масив странджански гори от източен горун и благун. В района могат да се наблюдават обикновен мишелов, ястреби, малък креслив орел, черен щъркел и други.[6]

Предполага се, че името на селото е от тракийски произходод, като то е основано от преселници от Урдовиза (днес Китен). То се споменава в османски данъчни регистри от 1731/32. След Съединението българското население на селото, което се намира на няколко километра южно от границата на Източна Румелия с Османската империя, изцяло се изселва в България.

При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Визица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Балканските войни Визица е заселена с български бежанци от Източна Тракия.

През 1926 г. населението му е 388 души.[8]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]

Численост
Общо 66
Българи 8
Турци -
Цигани 36
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 20


Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнителната власт в село Визица към 2022 г. се упражнява от кметски наместник.[10]

В селото има православна църква „Света Троица“.[11]

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на селото има параклиси, частично проучени тракийски могилни некрополи и останки от крепости. Църквата „Света Троица“ (19 век) е най-старата постройка в селото. През 2018 г. е обявена за паметник на културата с местно значение.[12] Построен е в подножието на най-голямата тракийска могила в района. Изграждането му става през 1877 г. на мястото на друга по-стара постройка. Наоколо е пръсната средновековна строителна керамика, тухли от която са вградени и в стените на параклиса.

Празникът на Визица е в деня на Свети Илия.

Във Визица е роден големият странджански певец Георги Павлов (р. 1926).

  • Николай Дюлгеров (1934 – 2010) – политик от БКП
  • Петко Хулев Ангелов, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал „За заслуга“[13]
  1. www.grao.bg
  2. Речник на българския език Кантòн 1. Служебна жилищна сграда край шосе, железопътна линия или горски участък, в която се пазят инструменти или живее служебно лице по поддръжката.
  3. Справка за населението на с. Визица, общ. Малко Търново, обл. Бургас
  4. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Визица, община Малко Търново, област Бургас
  5. Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Защитени територии. Природен парк „Странджа“. Местоположение: област Бургас; общини Малко Търново и Царево Справка на 28.12.2022 г.
  6. Природен парк „Странджа“. Населени места. Визица
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  8. Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декември 1926 г.; София, Държавна печатница, 1930, стр. 8 (23). I. Окръг Бургас / 10. Околия Малко Търново / 3. Общ. Заберново, с. Визица
  9. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  10. Справка за кметство Визица, общ. Малко Търново към 05.11.1999 г. Събитие: закриване Справката е генерирана на 31.12.2022
  11. Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Малко Търновска духовна околия, с. Визица – храм „Св. Троица“ – 1856 г.
  12. Заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) от 21 август 2018 г. // Министерство на културата, 21 август 2018 г. Посетен на 30 август 2018 г.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.