Направо към съдържанието

Йов Титоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йов Титоров
български политик и писател
Роден
Починал
не по-рано от 1901 г.

Учил вОдески национален университет
Народен представител в:
IV ОНС   VI ОНС   IX ОНС   X ОНС   

Йов Титоров още Иван Иванов Стоянов Титоров[1][2] е български политик към Либералната партия (радослависти).

Роден е на 13 януари 1854 г. в Болград. Участва в Сръбско-турската война. След освобождението на България работи като член на Ломския околийски съд. В периода 1880 – 1882 е член и председател на Окръжния съд във Видин. Взема участие в Сръбско-българската война като полисмейстер в Пирот[3]. След това става и председател на Окръжния съд в София. От 1886 г. е председател на Върховната сметна палата. Депутат в IX обикновено народно събрание.[4] От 21 септември 1900 г. е министър на търговията и земеделието.

Автор е на книгите:

  • Българите в Бесарабия. София, 1903.
  • Георгий Иванович Цанко-Килчик. София, 1910.
  • Политико-обществени спомени. София, 1922.
  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, с. 445, ISBN 954-528-790-X
  2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 461.
  3. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 462.
  4. Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Божил Райнов / бр. 19, 27 ноември 1896 год, стр. 2