Направо към съдържанието

Жан Барт (линеен кораб, 1940)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Жан Барт“
Jean Bart
Линейният кораб „Жан Барт“ в Казабланка
Флаг Франция
Клас и типЛинеен кораб от типа „Ришельо“
ПроизводителChantiers de l’Atlantique в Сен Назер, Франция
Служба
Заложен12 декември 1936 г.
Спуснат на вода6 март 1940 г.
Влиза в строй16 януари 1949 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1970 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост37 850 t (стандартна)
44 698 t (пълна)
Дължина242,0 m (по КВЛ)
247,9 m (максимална)
Ширина33,08 m
Газене9,17 m
Броняглавен пояс: 330 mm;
палуби: 40 – 170 mm;
барбети: 405 mm;
кули ГК: 300 – 430 mm;
кули СК: 115 – 70 mm;
бойна рубка: 340 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
6 парни водотръбни котли Sural-Indret;
4 гребни винта;
150 000 к.с. (проектна)
Скорост32 възела
(59 km/h)
Далечина на
плаване
10 000
морски мили
при 15 възела ход
Екипаж911 души (непълен)
1280 (по време на Суецката криза)
Въоръжение
Артилерия2x4 380 mm
(през 1941 – 1945 г. – 1);
3x3 152 mm
Зенитна артилерия:
6x2 100 mm;
4x2 37 mm;
4x4 и 2x2 13,2 mm картечници
Самолети2 катапулта
3 хидросамолета[Коментари 1]
„Жан Барт“ в Общомедия

Жан Барт (на френски: Jean Bart) е френски линеен кораб от времето на Втората световна война. Втори кораб от типа „Ришельо“. Кръстен е в чест на Жан Барт – френският военен моряк и капер, най-известният от дюнкеркските корсари.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

„Жан Барт“ е вторият кораб от типа „Ришельо“. Както и „Ришельо“, той изначално е построен за противодействие на италианския флот. Линкорът е заложен през декември 1936 г. в корабостроителницата Chantiers de l'Atlantique в Сен Назер и е спуснат на вода на 6 март 1940 г.

Линкорът „Жан Барт“

След нападението на Германия над Франция готовият приблизително на 75% „Жан Барт“, през юни 1940 г., отплава за Казабланка (Мароко). Към този момент на него е постановена само една от двете кули на главния калибър. Другата, с поставени две вместо планираните четири оръдия, е натоварена на транспортен кораб, който е потопен от немска подводна лодка. Също няма и оръдията 152-мм/55, които са заменени със зенитна артилерия.

На 8 ноември 1942 г. френският флот в Казабланка, в хода на Марокано-алжирската операция, е атакуван от американски кораби и самолети на самолетоносачаUSS Ranger (CV-4)“ („Рейнджър“). „Жан Барт“ влиза в бой с линкора „Масачузетс“ и получава множество попадения от бомби и снаряди калибър 406-мм. На 10 ноември, опитвайки се да попречи на десанта на съюзниците, линкорът открива огън по крайцера „Аугуста“. Той не очаква нападението, тъй като неговият командир получава рапорт за това, че оръдията на линкора са извадени от строй. Незабавно излетели от „Рейнджър“ самолети атакуват „Жан Барт“ и постигат попадения в него с две 454-кг бомби, в резултат на което той получава пробойна и ляга на грунта. Вечерта на същия ден корабът се предава на войските на „Свободна Франция“.

Предполага се, че „Жан Барт“ ще бъде изваден и неговото строителство ще бъде завършено в САЩ, обаче по-късно тези планове не са осъществени поради големия брой липсващи части. Линкорът лежи на грунта при Казабланка още 2 години.

След края на Втората световна война линкорът е изваден и след кратък ремонт, през 1945 г. е изпратен във Франция. През 1949 г. неговото строителство е завършено. През същата година той официално влиза в строй, обаче е окончателно достроен и снаряжен едва през 1955 г.

През 1956 г. участва в Суецката криза, обаче не се използва, както изначално е планирано, за бомбардировки на египетските градове, тъй като командването иска да избегне неизбежните в такъв случай високи загуби сред гражданското население.

През 1957 г. линкорът е преведен в състава на резервните сили, през 1961 г. е изваден от строя на флота и през 1970 е разкомплектован в корабостроителницата в Специя.

  1. Всички данни са проектни.
  • Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
  • Dumas R. Les cuirasses Richelieu. Nantes, Marine editons, 2001.
  • Сулига С. «Ришелье» и „Жан Бар“. 1995, 32 с.
  • «Ришелье» и „Жан Бар“. Журнал „Бриз“, №37(№1/2001). 2001.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Жан Бар (линкор, 1940)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​