Направо към съдържанието

Емих I (Насау-Хадамар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емих I
Emich I. von Nassau-Hadamar
граф на Насау-Хадамар
Роден
неизв.
Починал
Управление
Период1303 – 1334
Герб
Семейство
БащаОто I (Насау)
МайкаАгнес фон Лайнинген
Братя/сестриХайнрих III (Насау-Зиген)
Йохан (Насау-Диленбург)
СъпругаАнна фон Цолерн-Нюрнберг (7 юни 1334)
Анна фон Цолерн-Нюрнберг
ДецаЙохан (Насау-Хадамар)
Емих II (Насау-Хадамар)

Емих I фон Насау-Хадамар (на немски: Emich I von Nassau-Hadamar, Emicho; † 7 юни 1334) от фамилията Дом Насау, е от 1303 г. граф на Насау-Хадамар, създава Старата линия Насау-Хадамар.

Дворец Хадамар

Той е вторият син на граф Ото от Насау († 1289/1290), основателят на Отонската линия на Насау, и съпругата му Агнес фон Лайнинген († ок. 1303), дъщеря на граф Емих IV. Първи братовчед е на Адолф от Насау, който от 1292 до 1298 г. е римско-немски крал.

Емих и брат му Хайнрих се бият в рицарската битка при Гьолхайм на 2 юли 1298 г. на страната на Адолф.

След смъртта на баща му през 1290 г. започва борба между тримата му синове, която завършва през 1303 г. с подялба на Насау. Емих получава Насау-Хадамар. Брат му Хайнрих III († 1343) получава Насау-Зиген, а брат му Йохан († 1328) получава Насау-Диленбург. Четвъртият му брат Ото († 1302), домхер във Вормс, вече е умрял. Резиденцията на Емих първо е в „долния дворец“ при Дридорф, за който през 1305 г. получава права на град от крал Албрехт I. На 18 декември 1320 г. той се мести в дворец Хадамар.

Дворец Дридорф

Емих се жени преди 1297 г. за Анна фон Цолерн-Нюрнберг († ок. 1357), дъщеря на бургграф Фридрих III от Нюрнберг († 1297) и втората му съпруга принцеса Хелена от Саксония (1247 – 1309), дъщеря на саксонския херцог Албрехт I. Те имат осем деца:[1]

  • Johannes von Arnoldi: Geschichte der Oranien-Nassauischen Länder und ihrer Regenten. Band 3. Neue Gelehrtenbuchhandlung, Hadamar 1799, S. 90 – 98 (Google Books)
  • Ludwig Götze: Emich I. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 6, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 80* Friedrich D. von Schütz: Geschichte des Herzogthums Nassau. Wilhelm Roth, Wiesbaden, 1853, S. 62 – 63 (Google Books)
  • Karl Josef Stahl: Hadamar Stadt und Schloss. Eine Heimatgeschichte. Magistrat der Stadt Hadamar, 1974.
  • Jacob Wagner: Die Regentenfamilie von Nassau-Hadamar: Geschichte des Fürstenthums Hadamar. Erster Band, Zweite Auflage, Mechitharisten-Congregations-Buchhandlung, Wien, 1863 (S. 37 – 45) (Google Books)
  • Ernst Münch: Geschichte des Hauses Nassau-Oranien, Band 2, Jacob Anton Mayer, Aachen und Leipzig, 1832 (S. 287 – 288)