Направо към съдържанието

Димитър Агура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Агура.

Димитър Агура
Министър на народното просвещение
Мандат15 март 1883 – 19 септември 1883
Назначен отАлександър I Батенберг
Министър-председател
1882 – 1883Леонид Соболев
ПредшественикГеорги Теохаров
НаследникДимитър Моллов
Лична информация
Роден
Починал
Националностбългарин
ДецаДимитър
ОбразованиеБГ „Георги Сава Раковски“
Професияпреподавателполитик
Народен представител в:
III ОНС   
Портал Портална икона Политика
Димитър Агура в Общомедия

Димитър Димитров Агура е български историк, един от първите преподаватели по история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

Произход, образование и работа

[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Агура е роден през 1849 г. в българско семейство в Чушмелия, Бесарабия. Първоначално учи в Болград, след което завършва семинарията в Яш, Румъния, (1868) и история в Яшкия университет (1872). След това работи в Румъния като учител в Бърлад (1872 – 1874) и училищен инспектор в Яш и Васлуй. Няколко години преподава румънски език и българска история в Болградската гимназия (1875 – 1878).[1]

Професионална и политическа кариера

[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението на България Димитър Агура пристига в страната и работи като чиновник в Министерството на вътрешните работи (1879 – 1883). Временно управлява Министерството на народното просвещение в кабинета на Леонид Соболев (1883). След това е директор на Софийската (1884 – 1885) и Пловдивската мъжка гимназия (1885 – 1889).[1]

След откриването на Висшето училище (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“) през 1889 Димитър Агура става преподавател по история в него. На няколко пъти е ректор на университета (1889 – 1890, 1892 – 1895, 1907 – 1908). През 1900 г. става действителен член на Българското книжовно дружество. През 1901 г. е сред основателите на Българското историческо дружество и е негов председател до смъртта си.[1]

Димитър Агура умира през 1911 г. в Яш, където се намира за честванията на петдесетгодишнината на Яшкия университет.[1]

Негов син е строителният инженер Димитър Агура.[2]

  • „Новейшая история на Френската революция до днешно време“ (1890)
  • „Бележки по едно научно пътуване в Румъния“ (1893; в съавторство с Л. Милетич)
  • „Дако-ромъните и тяхната славянска писменост“ (1893; в съавторство с Л. Милетич)
  • „Средновековна история. Лекции“ (1904)
  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 24 – 25.
  2. Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949: Енциклопедичен справочник, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001, стр. 17.