Направо към съдържанието

Димитър Цонев (учител)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българския просветен деец. За българския журналист и водещ вижте Димитър Цонев.

Димитър Цонев
български просветен деец
Роден
1863 г.

Димитър Апостолов Цонев е български просветен деец, училищен инспектор от Македония.[1]

Снимка на табло с портрети на учителите в ІІІ Софийска мъжка гимназия „Уилям Гладстон“ през учебната 1923 – 1924 г. Художествено изработено табло, изработено от Георги Цапев, със снимка на ІІІ Софийска мъжка гимназия и на учителите с надписани имена, както следва: от горе надолу и от ляво надясно, първи ред: Х. Дамянов, Г. Манолов, Кирил Пърличев, Г. Ковачев, Драган Фетваджиев, Димитър Цонев, Серафим Барутчийски, А. Стефанов, Велко Думев, Георги Баждаров, Ц. Маринов, М. Казанджиев; втори ред: В. Костов, Р. Стамов, Н. Костов, И. Грозев, И. Момчилов, Сергей Денков, В. Жуковски, Иван Андрейчин, Христо Шалдев, Б. Стоилов, Б. Саев; трети ред: Б. Добрев, З. Недевски, А. Тулов, А. Феодоров, С. Дойчев, К. Шингаров, В. Николов, Д-р С. Николов, М. Антонов, Никола Блажев, Никола Гладнишки; четвърти ред: Д. Брънчева, Н. Костов, Т. Александров, К. Боева, Донка Стършенова, Ц. Христов, А. Стоянова, Л. Тасева, Б. Дойчинов, Х. Петров, Г. Тричкова; пети ред: В. Николов, Г. Цалев, Ц. Тошкова, С. Георгиева, Л. Кацарова, С. Кюркчиева, Х. Мазнев, Димитър Митов; шести ред: М. Денков, А. Славчев, А. Смилов, И. Найденов

Димитър Цонев е роден в 1863 година в Крива паланка, тогава в Османската империя. В 1887 година завършва с втория випуск Солунската българска мъжка гимназия[2] Завършва естествени науки в Загребския университет в 1899 година и Йена в 1890 година.[3] От 1890 до 1893 година е учител в Солунската българска мъжка гимназия.[4]

През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в нестроева рота на 2-а Скопска дружина.[5]

Представител е на Паланечкото братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[6] В учебната 1923 – 1924 година е учител в ІІІ Софийска мъжка гимназия.

  1. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 60.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 84.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 792.
  6. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.