Добри Палиев
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране и уикипедизиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Добри Палиев | |
| български перкусионист, композитор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 5 септември 1997 г.
|
| Научна дейност | |
| Област | Педагогика |
Добри Добрев Палиев е виден български перкусионист, композитор и педагог, професор. Смятан е за перкусионист номер едно или основателя на българската школа по ударни инструменти.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Добри Палиев е роден на 20 април 1928 г. в Перник в семейството на Милде Палиева и Добри Добрев. Израства в Шумен, където родителите му се преместват тъй като имат пивоварна в този град.
Започва да се занимава с музика от ранна възраст, пее в хор, на седем години пробва да свири на акордеон, а впоследствие тромпет и китара, на 14 години се насочва към ударните инструменти, като ученик има възможност да свири в група наречена „Джазът на амбициозните“, по примера на брат си Отокар Палиев /цигулар в „Софийски солисти“/ завършва Държавна Музикална Академия, но със специалност ударни инструменти при Иван-Манто Загорски популярен музикант и тимпанист в софиската опера. Палиев работи като преподавател в музикалното училище, а по късно и в Музикалната Академия когато И.Загорски бива освободен по политически причини.
- Д.Палиев развива широка концертна дейност главно с трио „Тинко Станчев“ /което се състои от ксилофон, пиано и акордеон/ както в България, така и в редица европейски страни, също така дълги години работи като тимпанист в Оркестъра на Националното Радио.
- Той е първият български изпълнител занимаващ се с барабани и перкусии които получава научна степен доктор и професор по ударни инструменти.
- Пише за почти всички основни ударни инструменти както соло така и с акомпанимент на пиано, етюди, пиеси, камерни произведения за перкусионен ансамбъл, театрална и филмова музика.
- Създава собствен метод на преподаване, важен момент от които е например принципът за амбидекстрия /изравняването на лявата ръка по сила и сръчност с дясната/, редуването на ръцете, апликатурата при свирене на тимпани и др.
- Изработва си собствен ксилофон както и различни малки инструментчета /най-често идиофонни/ както и насърчава учениците си в тази посока. Участва в настройването на камбаните в комплекса „Знаме на мира“ както и пише произведение за тях, което нарича „Концерт за камбани“, настройва своята колекция от метални и дървени клепала в хроматичен вид, както и различни звънци.
- През 1972 година защитава дисертация за присъждане на научна степен „кандидат на изкуствознанието“ с труда си „Методика на обучението по ударни инструменти“.
- Внася първия вибрафон в България.
- Неговата докторска дисертация е публикувана през 1986 година в популярен вид под заглавието „Камбани, клепала и овчарски звънци в България“, като книгата съдържа не само снимки и информация за камбаните и клепалата, а и аудио запис на съответните в резултат на научната му експедиция из цялата страна, при която обикаля всички църкви и манастири.
- През 1976 година създава свой собствен камерен перкусионен ансамбъл по подобие на така наречените „Страсбургски перкусионисти“ /първият професионален перкусионен ансамбъл в Европа/. Ансамбълът, който Палиев ръководи, е наречен „Полиритмия“ и се състои само от ударни инструменти. В него вземат участие студенти, завършили Музикалната академия, като и двете му дъщери.
- Проф. Палиев журира множество конкурси за ударни инструменти, като гост лектор преподава в консерваториите в Страсбург и Сейнт Сов – Франция; Хамбург и Виртсбург-Германия; Тесалоники-Гърция; Люксембург, Полша, Русия и др.
- Негови произведения са били избирани в програмата на най-престижния конкурс за ударни инструменти в Люксембург First International Competition for Percussion Ensembles-Luxembourg има негови публикации във Франция, Германия-издателство Simrock и в Америка-издателство Honeyrock, поддържал е връзки с различни композитори и професори по ударни извън страната, насърчавал е както своите ученици да свирят, така и българските композитори да пишат произведения за ударни инструменти, участва в различни огранизации като например световната перкусионна организация в САЩ Percussive Arts Society /P.A.S/, за която пише 2 публикации „Българска ритмика“ и „Ударните инструменти в България.“
- Макар че преди него в консерваторията е имало още 3-ма преподаватели по ударни, поради своя огормен принос в сферата на ударните, Палиев е наричан от своите ученици и последователи основател на школата по ударни инструменти в България.
Емил Табаков споменава в свое интервю: „...до появата на Палиев ние не знаехме какъв потенциал имат ударните инструменти и че може да се стига до такава виртуозност на тях...“.
Jean Paul Vanderishe в статията си „Великите Перкусионисти“ – част от френската енциклопедия „Каво знаем за ударните инструменти“ пише:
„...Проф. Др. Д. Палиев свири, композира и преподава ударни инструменти в музикален стил ценен за цяла Европа. Той развива точно тези човешки качества които са най-важното нещо за музикалното изкуство...“
Школи
[редактиране | редактиране на кода]като автор
[редактиране | редактиране на кода]- Систематичен курс за ударни инструменти
- Метроритмичен буквар
- Систематичен курс за малък барабан
- Систематичен курс за тимпани
- Систематичен курс за забавна, танцова и народна музика /за комплект барабани/
- Школа за тъпан
- Систематичен курс за ксилофон, вибрафон, маримба и глокеншпил
- Ансамблови упражнения за ударни инструменти
- Пиеси за ксилофон
като съставител или редактор
[редактиране | редактиране на кода]- Транскрипции за ксилофон
- Пиеси за ударни инструменти от български композитори /1 и 2-част/
- Виртуозни студии за ударни инструменти
Книги
[редактиране | редактиране на кода]- Методика на обучението по ударни инструменти
- Камбани, клепала и овчарски звънци в България
Композиции
[редактиране | редактиране на кода]Едни от най-емблематичните произведения на Палиев са:
- Картини от Страсбург /за перкусионен ансамбъл/
- Фолклорни сцени /за перкусионен ансамбъл/
- Картини от България /за перкусионен ансамбъл/
- Дяволски танц /тимпани, малък барабан, том-томи, идеофонни инструменти/
- Фолклорна сюита за тимпани /за тимпани/
- Фолклорна сюита за малък барабан / за малък барабан/
- Тринадесет вариации върху „Полегнала е Тудора“ / соло маримба/
- Сюита за тъпан / за тъпан/
- Студио Търговище-84 /соло за комплект барабани с акомапнимент на пиано/
- Игри и Миражи /пиеси за соло вибрафон/
- Шега /без музикални инструменти, изпълнителите използват подръчни средства найлонови торбички, пукане на балони и др./
