Направо към съдържанието

Дъскотна

Дъскотна
България
42.8789° с. ш. 27.1898° и. д.
Дъскотна
Област Бургас
42.8789° с. ш. 27.1898° и. д.
Дъскотна
Общи данни
Население756 души[1] (15 март 2024 г.)
51,8 души/km²
Землище14,598 km²
Надм. височина129 m
Пощ. код8561
Тел. код059400
МПС кодА
ЕКАТТЕ24699
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Руен
Ахмед Мехмед
(ДПС; 2023)
Кметство
   кмет
Дъскотна
Алиибрям Исмаил
(ДПС)
Дъскотна в Общомедия

Дъско̀тна е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.

Село Дъскотна е разположено в Източна Стара планина, в подножията на Върбишка планина и Мандра баир, в долинно разширение на река Луда Камчия и река Казан дере.[2] Климатът е преходно-континентален, почвите в землището са главно алувиални, алувиално-ливадни и излужени канелени горски почви.[3]

През Дъскотна минава третокласният Републикански път III-208, който на север води през селата Билка, Аспарухово и Комунари към град Дългопол, а на юг – към град Айтос, с отклонение по третокласния Републикански път III-2085 към село Руен. Надморската височина в границите на Дъскотна на пътя е около 140 m от юг и около 120 m – от север, а в североизточната и югоизточната части на селото нараства до около 160 – 170 m. Северно от Дъскотна има гара на минаващата покрай селото железопътна линия КарнобатКомунари, част от Главна железопътна линия № 3 Илиянци (София) – Варна. Дъскотна се обслужва и с автобусен транспорт.

Железопътната гара

От юг в близост с пътя тече Голяма река (Шиваровска, Боаздере),[4] която се влива в Луда Камчия западно от селото.

Първите данни за селото са от началото на 8 век, когато то влиза в пределите на Българската държава, като част от областта Загоре (представлявало е погранична крепост, останки от която и днес стоят непроучени докрай в близост до селото). Името идва от гръцката дума „дискос“ – плосък овален съд, поради заобиколеното котловинно поле, където е селото.

Селото се развива като погранично, като срещу задължението да охраняват прохода (Хондис или Сондис) хората са получавали права на свободни граждани. Първото наименование е Дискот, а след това през Дъскот, Дискотна и до днешното Дъскотна. Под името Дискотна селото се споменава в турски документи от 1676 г.[3] Интересен факт е, че през времето на османското владичество името на селото не се е променило, което още веднъж доказва „автономния статут на хората му“.

Село Дъскотна е било център на бивша община[5] в състав от 9 села.

В Държавен архив – Бургас се съхраняват документи от периода 1959 – 1995 г. на/за Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „Народен юмрук“ – село Дъскотна, Бургаско[6], което преминава през няколко промени на организацията и наименованието:

  • Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „Народен юмрук“ – с. Дъскотна, Бургаско (1959 – 1975);
  • Клоново стопанство – с. Дъскотна, Бургаско (1978 – 1983);
  • Комплексна бригада – с. Дъскотна, Бургаско (1984 – 1989);
  • Трудово кооперативно земеделско стопанство „Народен юмрук“ – с. Дъскотна, Бургаско (1989 – 1991);
  • Земеделска кооперация „Балкан“ – с. Дъскотна, Бургаско (1991 – 1992)
  • Ликвидационен съвет на Земеделска кооперация „Балкан“ – с. Дъскотна, Бургаско (1992 – 1995).

Населението на село Дъскотна наброява 710 души към 1934 г. и 863 към 1965 г., след колебания в числеността достига до 738 души (по текуща демографска статистика за населението) към 2018 г.[7]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост
Общо 825
Българи 127
Турци 651
Цигани 28
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 3
Храм „Св. Арх. Михаил“, Дъскотна
Храм „Св. Арх. Михаил“, Дъскотна

В село Дъскотна се изповядват православно християнство и ислям.

Храм „Свети Архангел Михаил“ към февруари 2020 г. не фигурира в Националния регистър на храмовете в Република България.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Село Дъскотна към 2020 г. е център на кметство Дъскотна.[9][10]

В село Дъскотна към 2020 г. има:

  • Долината на река Луда Камчия – с редуващи се вирове и бързеи, чиста и пълна с риба, както и на нейните притоци, вливащи се в района на селото:
– долината на Голяма река (Шиваровска) – с меандри и ждрело, с множесто воденици в миналото;
– долината на река Казан дере – чиста и с множество скалисти вирове.
  • Стара и непроучена достатъчно крепост Калето, датирана от римско време.
  • Паметна плоча от черен мрамор с размери 100/70 cm на стената на сградата на кметството, посветена на загиналите през Отечествената война, с надпис: „Загинали за Родината от с. Дъскотна, Айтоска околия; Слава на Героите!“ и списък на загиналите.[18]

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. www.grao.bg
  2. Река Казан дере е десен приток на река Луда Камчия.
  3. а б Енциклопедия „България“, том 2, стр. 502, Издателство на БАН, София, 1981 г.
  4. Басейнова дирекция за Черноморски район; Списък на водните обекти на територията на Басейнова дирекция за Черноморски район, категория „Реки“, XLS файл
  5. Справка за събитията за общ. Дъскотна, Бургаски окр.
  6. [www.archives.government.bg/69-Списък_на_фондове Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „С“, фонд 860, Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „Народен юмрук“ – с. Дъскотна, Бургаско, 1959 – 1995, Промени в наименованието на фондообразувателя]
  7. Справка за населението на с. Дъскотна, общ. Руен, обл. Бургас
  8. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  9. Справка за събитията за кметство Дъскотна, общ. Руен
  10. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Бургас, Кметство Дъскотна
  11. Детайлна информация за читалище „Съзнание – 1928 г.“, село Дъскотна
  12. Информационна карта за 2016 г., читалище „Съзнание – 1928 г.“, село Дъскотна
  13. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, село Дъскотна[неработеща препратка]
  14. Национален регистър на храмовете в Република България, Дъскотна, църква
  15. Кръстиха джамия на жена в руенско село“, GRAMOFONA.com, 04.05.2018, Автор: Мануела Янева
  16. Национален регистър на храмовете в Република България, Дъскотна, джамия
  17. Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8561 Дъскотна // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-02-13.
  18. Регистър на военните паметници и паметни плочи в област Бургас; село Дъскотна (видяно към 2020 г.)