Направо към съдържанието

Кучос

Кучос
Ίβηρα
— село —
Гърция
40.8617° с. ш. 23.7739° и. д.
Кучос
Централна Македония
40.8617° с. ш. 23.7739° и. д.
Кучос
Сярско
40.8617° с. ш. 23.7739° и. д.
Кучос
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВисалтия
Географска областСярско поле
Надм. височина68 m
Население422 души (2021 г.)
Телефонен код23220

Кучос (на гръцки: Ευκαρπία, Евкарпия, до 1927 Κούτσιος, Куциос[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия. Селото има 727 жители според преброяването от 2001 година.

Кучос е разположено южно от град Сяр (Серес) в Сярското поле.

В селото има запазена средновековна кула.[2][3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В 1804 година е изграден гробищният храм „Свети Архангели“, а в 1826 година - църквата „Свети Георги“.[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Конциос (Kontsios) живеят 744 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кучос (Koutchos) е посочено като село с 87 домакинства и 268 жители гърци.[6]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Кучос:

Кучос: християнско село; 1 църква, занятието на жителите гърци е земеделие и риболов, отстои на 8 часа от Сяр.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Кучос, 9 часа на Ю от Сяр; на СИ от Айдонохори. Земя равна и плодородна; пътят от Сяр също е твърде равен. В Касрик има чифлик и метох от светогорския манастир Култумустану. 80 къщи: 50 гръцки и 30 български. Гръцка църква.[8]

В началото на XX век Кучос е село, числящо се към Сярска каза на Серския санджак на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото има 250 жители българи християни и 250 гърци.[9] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Кучос (Koutchos) се състои от 500 гърци и в селото функционира гръцко училище.[10]

Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година името на селото е променено на Евкарпия, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1] В 1928 година Кучос е представено като смесено местно-бежанско с 51 бежански семейства и 176 жители общо.[11]

Прекръстени с официален указ местности в община Кучос на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Юлдзикия[12] Γιουλτζίκια Дромакия Δρομάκια[13] възвишение в Орсовата планина на ЮЮЗ от Кучос[12]
Дренова[12] Ντρένοβα Кранорема Κρανόρεμα[13] река на Ю от Кучос, десен приток на Струма, името на Мудзанес в горното течение[12]
Цуцос[12] Τσουτσός Врондерон Βροντερόν[13] възвишение на ЮЮЗ от Кучос (169 m)[12]
Мезиница[12] Μεζίνιτσας Псалту Рема Ψάλτου Ρέμα[13] река на Ю от Кучос, десен приток на Мадем[12]
Янили[14] Γιαννιλί Камено Рема Καμένο Ρέμα[13] река на Ю от Кучос[14] (Мадем, Милос, Мили Кастролакос)[12][14]
Мудзанес[12] Μουτζιάνες Кранорема Κρανόρεμα[13] река на Ю от Кучос, десен приток на Струма, името на Дренова в долното течение[12]
Хайлязия[12] Χαϊλιάζια Тембелис Τεμπέλης[13] възвишение на Ю от Мунух (78,9 m)[12]
Буруни[12] Μπουρούνι Митес Μύτες[13] местност на СИ от Кучос[12]
Родени в Кучос
  • Панайотис Мелахридис (Παναγιώτης Μελαχρίδης), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония, четник[15]
  • Стерьос Мудиотис (Στέργιος Μουδιώτης), капитан от гръцката съпротива, първи лидер на партизанската група „Одисеас Андруцос“
Свързани с Кучос
  • Константинос Ганьопулос (Κωνσταντίνος Γκανιόπουλος), главен музикант на филхармоничния оркестър на дем Сяр, бизнесмен и бивш общински съветник на избирателен район Черкезкьой, по произход от Кучос
  1. а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Πύργος Ευκαρπίας // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 12 октомври 2016. (на гръцки)
  3. Ο πύργος της Κούτζης // Byzantine Castle. Посетен на 12 октомври 2016. (на гръцки)
  4. Ιερός Ναός Παμμεγίστων Ταξιαρχῶν // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 31 октомври 2014.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122 – 123.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 60. (на руски)
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 847.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. а б в г д е ж з и к л м н о п По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1041. (на гръцки)
  14. а б в Rodholívos GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  15. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 142. (на гръцки)