Направо към съдържанието

Кърстов дол

Кърстов дол
Крстов Дол
— село —
42.3031° с. ш. 22.2994° и. д.
Кърстов дол
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКрива паланка
Географска областСлавище
Надм. височина977 m
Население60 души (2002)
Пощенски код1334
Кърстов дол в Общомедия

Кърстов дол или Кръстов дол (на македонска литературна норма: Крстов Дол, произнасяно Кърстов дол) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.

Селото е разположено в областта Славище по течението на река Добровница, в подножието на планината Чупина, северно от общинския център Крива паланка.

В края на XIX век Кърстов дол е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя.

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Кърстов дол като село с 29 къщи с 187 жители.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кърстов дол е населявано от 285 жители българи християни.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кръстов дол има 312 българи екзархисти.[3] По това време селото е принудено от сръбската пропаганда да приеме сръбски свещник и е обявено за сръбско, но през 1909 година отново става екзархийско. През 1910 година, при съдействието и на турските власти, 20 къщи от селото приемат сръбски свещеник.[4]

По време на Първата световна война Кръстов дол е част от Подържиконска община и има 209 жители.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 60 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 59
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0
Родени в Кърство дол
Радулъ Якимов, кметски наместник в периода на българското управление 1941-1944 година[7]
  1. http://mountain.bajhui.org/pictures/books/Topografichesko_etnograficheskii_ocherk_Makedonii_Verkovich.pdf
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
  4. Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911 г., в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София 1995, с. 498, 500.
  5. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 17 февруари 2021 
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  7. ЦДА ф.648К