Направо към съдържанието

Лия (певица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лия
българска певица
Родена
12 юли 1970 г. (54 г.)
Музикална кариера
Стилпопфолк
Гласалт
Активностот 1995 г.
ЛейбълАра Аудио-видео“, „Орфей мюзик

Емилия Парушкова, по-известна като Лия, е българска попфолк певица. Има издадени 8 албума.[1] Сред известните ѝ песни са „По-по-най“, „Дяволски чаровник“, „Митничарю“, „Утро след любовна нощ“, „Ще те мачка валяка“, както и дуетите с Кондьо – „Обич за двама“, „Загубих те“, „От нищо нещо“.[2]

Биография

Родена е на 12 юли 1970 г. в Кулата, Петричко.[2][3]

В средата на 1990-е години Лия започва работа с музикална компания „Ара Аудио-видео“.[4] През 1996 г. записва първия си самостоятелен албум „Специална жена“.[2] През следващите няколко години издава още пет самостоятелни албума и един дуетен – с Кондьо, издаден през 2000 г.[2] По това време има връзка с един от ръководителите на „ВИС“ Димитър Димитров-Маймуняка, убит през 2002 г.,[5] на когото посвещава известната си песен „Дяволски чаровник“.[6]

През 2003 година Лия издава последния си албум с „Ара Аудио-видео“ – „Блясък и лъжи“[1], след което прави неуспешен опит да работи като музикален продуцент.[5] През 2004 г. става управител на магазин за дрехи, собственост на приятеля ѝ Георги Вълканов, син на бизнесмена Николай Вълканов и собственик на предприятия за производство на плетено облекло.[7][2] По-късно се омъжва за Вълканов, а на 18 юни 2007 г. им се ражда дъщеря.[2][8][5] След издаден през 2006 г. видеоклип тя задълго прекъсва музикалната си дейност, като през следващите години открива още няколко магазина за облекло.[7]

След продължително прекъсване, през 2021 г. Лия издава с „Орфей мюзик“ нов, осми албум „Това остава“, който съдържа авторска музика, главно балади.[9]

Дискография

Студийни албуми

  • Специална жена (1996)
  • Аз искам така (1998)
  • Бонбон (1999)
  • Ще те мачка (2000)
  • Завинаги заедно (дуетен с Кондьо) (2000)
  • Дяволски чаровник (2001)
  • Блясък и лъжи (2003)
  • Това остава (2021)
  • Българка (2024)

Източници

Цитирани източници