Направо към съдържанието

Любча

Любча
Село в България
Поглед към Любча от местността Мараша
Поглед към Любча от местността Мараша
България
41.6197° с. ш. 24.0971° и. д.
Любча
Област Смолян
41.6197° с. ш. 24.0971° и. д.
Любча
Общи данни
Население772 души[1] (15 март 2024 г.)
38,6 души/km²
Землище20,037 km²
Надм. височина1170 m
Пощ. код4833
Тел. код030458
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ44642
Демонимлюбченец
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Доспат
Елин Радев
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Веселин Минов
Адрес кметство
N 41.619272, Е 24.097039
Уебсайтhttps://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/3923
Любча в Общомедия

Любча (старо име Любче) е село в Южна България. То се намера в община Доспат, област Смолян.

Село Любча през зимата.

Село Любча се намира в югозападната част на Родопите. То попада в историко-географската област Чеч. Селото е с южно изложение и благоприятен климат за земеделски култури като тютюн, картофи и други. От селото може да се видят северните планински върхове на Гърция, както и Пирин.

Преди 2-3 десетилетия климатът в Любча бил планински, но с глобалното затопляне той започва да се променя в континентално–средиземноморски.

Близо до селото минава приток на река Доспат, която се влива в река Места, а оттам в Егейско море.

В османските документи селото се среща под името Лубича (на османски турски: ﻟﻮﺑﻴﭽﻪ).[2] В 19 век Любча е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Люпче (Luptche) е посочено като село с 40 домакинства и 116 жители помаци.[3] През 1899 година селото има население 351 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Любча (Любче) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 320 българи-мохамедани[5] в 55 къщи.[6]. Според Стефан Веркович към края на 19 век Любча има мюсюлманско мъжко население 154 души, което живее в 46 къщи.[7]

След насилственото покръстване от края на 1912 година и избухването на Междусъюзническата война през 1913 година в Любча била организирана чета, която да противодейства на българската армия и българските хайдушки дружини и така Любча дава своя принос към въстанието, родило Гюмюрджинската република. Любската чета действала заедно с четите от селата Ваклиново, Кочан, Вълкосел и Доспат. Тези чети се състояли от по 30, 50 или 60 души. В нощта на 26 срещу 27 септември 1913 година те извършват нападение срещу заставата на граничната стража в село Чавдар.[8]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Кочан, Бръшлян и Жишево, Любча, Марулево, Усина и Црънча живеят 2416 помаци.[9]

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кметство
  • ОУ „Христо Ботев“
  • ДГ „Петя Дубарова“

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Римски мост
  • На запад от селото се намират руините на Пониква.

Исторически и археологически находки

[редактиране | редактиране на кода]

Единственият египетски скарабей(бижу) в България.

  1. www.grao.bg
  2. Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 94.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132–133.
  4. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция – 7 // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-14. Посетен на 3 януари 2012.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  6. Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 269.
  7. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
  8. Мехмед, Хюсеин. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София, [2007]. с. 91. Архив на оригинала от 2011-02-02 в Wayback Machine.
  9. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.