Моласи

Моласи
Διαλεκτό
	Моласи Διαλεκτό
— село —
	Моласи Моласи Моласи
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Хрупища
Географска област	Костенария
Надм. височина	620 m
Население	25 души (2021 г.)

Мо̀ласи (на гръцки: Διαλεκτό, Диалекто̀ или Διαλεχτό, Диалехто, катаревуса: Διαλεκτόν, Диалектон, до 1955 година Μόλαση, Моласи^[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

География

Селото се намира на 20 километра южно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на левия северен бряг на Беливод (Велос). Землището на Моласи е 15 km².^[3] Малко извън селото на хълм се намира църквата „Свети Николай“, построена в 1874 година върху основите на стар храм.^[4]

История

В Османската империя

В края на XIX век Моласи е малко българско село в Населишката каза на Османската империя, което е в процес на окончателно погърчване. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Моласи има 150 жители българи, като цялото население е двуезично - всички мъже говорят добре гръцки, но домашният език е все още български.^[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Моласи е чисто българско село в казата Населица на Серфидженския санджак с 19 къщи.^[6]

В началото на XX век цялото население на Моласи е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Моласи има 152 българи патриаршисти гъркомани.^[7]

В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Моласи в списъка на „българо-патриаршеските, полупогърчени села“ в Населичка каза.^[8]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Моласи е обозначено като гръцко селище.^[9]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1955 година селото е прекръстено на Диалектон.

Жителите произвеждат жито, тютюн, картофи и се занимават частично исъс скотовъдство.^[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Моласи на 31 юли 1969 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Божища^[10]	Μποζίστα	Панагия	Παναγία^[11]	река на С от Моласи, ляв приток на Беливод^[10]
Чабурния	Τσαμπουρνιά	Итиес	Ίτιές^[11]
Ситка	Σίτκα	Вурло	Βούρλο^[11]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	157^[1]	156^[1]	197^[1]	253^[1]	195^[1]	184^[1]	128^[1]	171^[3]	124^[3]	204	56

Личности

Родени в Моласи

Апостолос Михаил (Απόστολος Μιχαήλ), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред^[12]
Атанасиос Караманидис (Αθανάσιος Καραμανίδης), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред^[12]
Динас Лапас (Ντίνας Λάπας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред^[12]
Константинос Караманидис (Κωνσταντίνος Καραμανίδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред^[12]
Николаос Митру (Νικόλαος Μήτρου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред^[12]
Ставрос Караманидис (Σταύρος Καραμανίδης), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред^[12]
Теохарис Василиу (Θεοχάρης Βασιλείου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред^[12]
Томас Бисалинис (Θωμάς Μπισαλίνης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред^[12]
Томас Папакосмас (Θωμάς Παπακοσμάς), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред^[12]
Христос Атанасиу (Χρήστος Αθανασίου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред^[12]

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 33. (на македонска литературна норма)
↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ ^а ^б ^в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
↑ Δήμος Ορεστίδος, архив на оригинала от 23 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101223220914/http://www.argosorestiko.gr/gr/content/show/%26tid%3D172, посетен на 18 февруари 2021
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
↑ ^а ^б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ ^а ^б ^в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 77. (на гръцки)

[Симовски_33-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 33. (на македонска литературна норма)

[2] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Симовски_32-3] а ^б ^в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 32. (на македонска литературна норма)

[4] Δήμος Ορεστίδος, архив на оригинала от 23 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101223220914/http://www.argosorestiko.gr/gr/content/show/%26tid%3D172, посетен на 18 февруари 2021

[5] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.

[6] Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)

[7] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)

[8] Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.

[9] Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.

[Ген-10] а ^б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.

[Περὶ_μετονομασίας-11] а ^б ^в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)

[manos.77.-12] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 77. (на гръцки)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]