Направо към съдържанието

Новорусийска губерния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Новорусийска губерния
на руски: Новороссийская губерния
губерния на Руската империя
      
Герб
Страна Руска империя
Административен центърНоворосийск
Новорусийска губерния в Общомедия
Обща карта на Новоросийска губерния, разделена на уезди. Съставена през 1779 г. от Иван Ислениев.

Новорусийска губерния (на руски: Новороссийская губерния) e името на две административно-териториални единици на Руската империя, разположени през втората половина на XVIII век на територията на историко-географската област Новорусия.

Губернийски център на първата Новоросийска губерния е град Кременчук през 1765–1776, а на втората – Новоросийск 1776–1783 (сега Днипро), също през 1764 и 1797-1801 г. негов център е Крепостта Св. Елисавета (и трите в днешна Украйна).

Новорусийска губерния (1764–1783 г.)

[редактиране | редактиране на кода]
Територии, контролирани от украинските казаци през 18 век

Върху земите, отнети от украинските казаци през 1750–1753 г. се формират Нова Сърбия и Славяносърбия – първите военно-земеделчески селища на сърби и унгарци от Австрийската империя, доведени от полковник Иван Хорват, Иван Шевич и Райко Прерадович (Де-Прерадович) в новите южни владения на Руската империя.[1]

През 1753-1764 г. на територията на Бахмутска провинция в първата голяма Воронежска губерния е съществувала автономна област на западни военни преселници – Славяносърбия.

Нова Сърбия на картата на Украйна

Всъщност Новоросийската губерния, като административно-териториална и военна единица, е образувана с указ на Екатерина II от 22 март 1764 г., за да защити новите южни територии на Руската империя от турско-татарски набези, върху земите на бившата Нова Сърбия.

Първи наместник в Новорусийска губерния станал генерал-поручик Алексей Петрович Мелгунов. Цялата земя на бивша Нова Сърбия (1421 хил. десятини, приблизитлно 1552 хектара) е разделена на участъци от 26 десятини (гориста земя) и 30 десятини (безгориста земя). Да получат земя в наследствено владение можели „хора от всякакво звание“, при условие че постъпят на военна служба или се впишат в крепостническото съсловие. Поземлени парцели били приписани на 8 местни поселищни полка: Черен и Жълт хусарски полк, Елисаветградски пикинерски полк, Бахмутски хусарски полк и Самарски хусарски полк, както и Днепърски пикинерски полк, Лугански пикинерски полк и Донецки пикинерски полк (на левия бряг на Днепър). По-късно на базата на това селищно полково деление е въведено уездното устройство.

По-късно през същата година към губернията били присъединени земите на премахната Славяносърбия (намалена Бахмутска провинция, отделена от първата Воронежска губерния), Украинската линия[Бележка 1], 13 стотни на Полтавски и две сотни на Миргородски полк на Запорожката войска. Административен център става Кременчук. Губернията била разделена на три провинции: Екатерининска (по река Орел), Елизаветградска и Бахмутска (бивша Славяносърбия).

През 1775 г. Бахмутската провинция е прехвърлена към новосформираната Азовска губерния, а към Новорусийска губерния била присъединена западната част от земите нз Запорожката Сеч (всички територии западно от река Днепър), ликвидирана с манифест на Екатерина II.

От 1775 г. Новорусийска губерния е разделена на три провинции: Кременчукска, Екатерининска (Екатеринослав; Екатеринослав е основан през 1777 г.) и Елисаветинска (Елисаветградска) .

През 1777 г. Новорусийска губерния е допълнена с Херсонска провинция.

В хода на реформата на административно-териториалното деление територията на губернията влязла в състава на образуваното през 1783 г. Екатеринославско наместничество.

Ръководство на губернията

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1764-1765 г. – Яков Мелгунов
  • 1765-1766 г. – Якоб Бранд
  • 1767 г. – Иван Леонтиев
  • 1767-31.05.1774 г. – Фьодор Воейков

Новорусийска губерния (1796–1802 г.)

[редактиране | редактиране на кода]

Създаден е от Павел I на територията на бившите Екатеринославско наместничество (с център град Екатеринослав), Вознесенско наместничество (с център град Вознесенск) и Таврическа област (с център град Симферопол)

Центърът на тази губерния се намирал в Екатеринослав, който от 1797 до 1802 г. носи името Новоросийск.

Губернията се делила на 19 уезда

С императорски указ от 8 октомври 1802 г. Новорусийска губерния е ликвидирана, а от нейните територии са образувани три нови губернии:[11]

  1. Украинската линия е военноинженерна система от непрекъснати земни отбранителни укрепления, копиращи релефа на местността, предназначена да защити степната зона на Южна Русия от набезите на кримските татари през XVIII в. и да осъществи преход от пасивна към активна отбранителна тактика.
  1. Новороссийский край // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.
  2. Московские ведомости, № 53. — 1800. — С. 1256.
  3. Полное собрание законов Российской Империи с 1649 года. Собрание Первое. Т. XXVI (1800–1801). Санкт-Петербург, Типография Второго Отделения Собственной Его Императорского Величества Канцелярии, 1830. указ № 20.017. с. 793 [PDF=790]. Посетен на 2024-03-23. (на руски)
  4. Полное собрание законов Российской Империи с 1649 года. Собрание Первое. Т. XXVI (1800–1801). Санкт-Петербург, Типография Второго Отделения Собственной Его Императорского Величества Канцелярии, 1830. указ № 20.035. с. 805-806 [PDF=802-803]. Посетен на 2024-03-23. (на руски)
  5. Полное собрание законов Российской Империи с 1649 года. Собрание Первое. Т. XXVII (1802–1803). Санкт-Петербург, Типография Второго Отделения Собственной Его Императорского Величества Канцелярии, 1830. указ № 20.123. с. 27 [PDF=26]. Посетен на 2024-03-23. (на руски)
  6. Полное собрание законов Российской Империи с 1649 года. Собрание Первое. Т. XXVII (1802–1803). Санкт-Петербург, Типография Второго Отделения Собственной Его Императорского Величества Канцелярии, 1830. указ № 20.219. с. 91 [PDF=90]. Посетен на 2024-03-23. (на руски)
  7. Полное собрание законов Российской Империи с 1649 года. Собрание Первое. Т. XXVII (1802–1803). Санкт-Петербург, Типография Второго Отделения Собственной Его Императорского Величества Канцелярии, 1830. указ № 20.293. с. 161 [PDF=160]. Посетен на 2024-03-23. (на руски)
  8. Полное собрание законов Российской Империи с 1649 года. Собрание Первое. Т. XXVII (1802–1803). Санкт-Петербург, Типография Второго Отделения Собственной Его Императорского Величества Канцелярии, 1830. указ № 20.343. с. 202 [PDF=201]. Посетен на 2024-03-23. (на руски)
  9. Полное собрание законов Российской Империи с 1649 года. Собрание Первое. Т. XXVII (1802–1803). Санкт-Петербург, Типография Второго Отделения Собственной Его Императорского Величества Канцелярии, 1830. указ № 20.754. с. 592 [PDF=591]. Посетен на 2024-03-23. (на руски)
  10. Енциклопедія історії України. Т. 6 (Ла–Мі). Київ, Інститут історії України Національної академії наук України; видавництво „Наукова думка“, 2009. ISBN 978-966-00-1028-1. с. 639. Посетен на 2024-03-23. (на украински)
  11. Полное собрание законов Российской Империи с 1649 года. Собрание Первое. Т. XXVII (1802–1803). Санкт-Петербург, Типография Второго Отделения Собственной Его Императорского Величества Канцелярии, 1830. указ № 20.449. с. 272 [PDF=287]. Посетен на 2024-03-23. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Новороссийская губерния“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​