Направо към съдържанието

Обикновена пънчушка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обикновена пънчушка
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Пластинчати гъби (Agaricales)
семейство:Physalacriaceae
род:Медени гъби (Armillaria)
вид:Обикновена пънчушка (A. mellea)
Научно наименование
P.Kumm., 1871
Синоними
  • Agaricus melleus Vahl, 1790
  • Stropharia versicolor Fr., 1887
  • Clitocybe mellea Ricken, 1915
  • Armillaria mellea subsp. nipponica J.Y.Cha & Igarashi, 1995
  • Armillaria mellea var. exannulata Peck, 1894
  • Armillaria mellea var. flava Gillet, 1874
  • Armillaria mellea var. glabra Gillet, 1874
  • Armillaria mellea var. javanica Henn., 1899
  • Armillaria mellea var. maxima Barla, 1887
  • Armillaria mellea var. minor Barla, 1887
  • Armillaria mellea var. nipponica Blanco-Dios, 2017
  • Armillaria mellea var. radicata Peck, 1891
  • Armillaria mellea var. versicolor W.G.Sm., 1908
  • Armillaria mellea var. viridiflava Barla, 1887
  • Agaricus melleus Vahl, 1790
Обикновена пънчушка в Общомедия
[ редактиране ]

Обикновената пънчушка, наричана също припънка, светеща пънчушка, фосфорна гъба и чума по дърветата (Armillaria mellea),[1] е вид ядлива базидиева гъба от семейство Physalacriaceae.

Шапката достига до 12 cm диаметър. В началото на развитието си е в полукълбовидна форма и тъмна, масленокафява до почти черна на цвят, покрита със стърчащи люспици. Когато съзрее, става плоска, с подвит надолу ръб, жълта, охрено-жълта, жълто-кафява, меснокафява или кафява на цвят, с опадващи люспици или почти гладка. Пънчето достига дължина 20 cm и е дълго, тънко, право или извито, влакнесто, нагоре по-бледо, надолу червеникаво-кафяво, а в основата често жълтеникаво. Пръстенчето под шапката е ципесто, бяло, с жълти снежинки по долната страна. Месото в шапката меко, а в пънчето – влакнесто. Вкусът му е приятен, а мирисът – подобен на сирене. След добра топлинна обработка е ядлива, но трудно смилаема гъба, като младите шапки се използват най-често за салати с оцет или като добавка в различни супи и ястия.[2]

Среща се относително често през юли – ноември в различни широколистни гори, а и в овощни градини. Расте край дънери, пънове, понякога и при живи дървета, обикновено на групи и огромни туфи, по-рядко самостоятелно.[2]

  1. Обикновена пънчушка « Сайт за гъбите в България
  2. а б Асьов, Борис. Фотоатлас на ядливи и отровни гъби. Враца, Уникарт, 2014. ISBN 978-954-2953-36-4. с. 62.