Направо към съдържанието

Петър Нойков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Нойков
български педагог
Роден
Петър Михайлов Нойков
Починал
18 август 1921 г. (53 г.)

Учил вЛайпцигски университет
Научна дейност
ОбластПедагогика
Работил вСофийски университет

Петър Михайлов Нойков е български педагог, първият български професор по педагогика, декан на Историко-филологическия факултет на Висшето училище (днес Софийски университет).

Роден е на 27 април 1868 г. в Ямбол.[1] Учи в Сливенската областна гимназия (1880 – 1886), а след завършването на 6-и гимназиален клас работи една година като учител в Ямбол. След това постъпва в Пловдивската гимназия, но е изключен за участие в ученически бунт. Завършва средното си образование в Софийската държавна класическа гимназия. През учебната 1889 – 1900 г. е учител в Ямбол, а през 1900 – 1903 г. преподава в София. През лятото на 1893 г. заедно с още няколко учители е изпратен от Министерството на просвещението на летен учителски курс в Швейцария. С подкрепата на брат си се записва в Лайпцигския университет, където учи педагогика и философия (един семестър), след което продължава в Берлин (пет семестъра) и накрая се завръща в Лайпциг, където се дипломира през 1896 г. На 21 януари 1898 г. в Лайпциг защитава докторска дисертация на тема: „Активният принцип и педагогиката на Жан-Жак Русо“. Същата година се завръща в България и полага държавен изпит по педагогика и по немски език, като втори предмет (септември 1898).[2]

Назначен е за учител в Софийската мъжка гимназия. От 1 декември 1899 г. преподава педагогика във Висшето училище, а от есента на 1900 г. е редовен доцент. От 1905 г. е извънреден професор, а от 1910 г. след конкурс става първият български професор по педагогика. В периода 1911 – 1912 и 1914 – 1915 е декан на Историко-филологическия факултет в Софийския университет.[2] От 1910 до 1920 г. е ръководител на катедрата по педагогика.[1]

Проф. Нойков води курсове по обща педагогия, методика на гимназиалното обучение (обучение по природо-математическите науки), историко-езиково (хуманитарно) обучение, обучение по химия и естествена история, философска пропедевтика и педагогия, история и география, история на педагогиката, педагогията на Жан-Жак Русо, дидактика, активно образование и новата педагогия, възпитание, нравствено възпитание в средните училища, обща теория на обучението и други, пред винаги препълнена аудитория.[2]

Умира на 18 август 1921 г. от туберкулоза.[2]

Работи в областта на общата педагогика, дидактиката, сравнителната педагогика, историята на педагогиката и българското образование, детската и педагогическата психология и социологията.[1]

Автор е на трудовете:

  • „Учение за активното образование“ (1906);
  • „Педагогията на Л. Н. Толстоя“ (1909);
  • „Поглед върху развитието на българското образование до Паисия“ (1925);
  • „Поглед върху развитието на българското образование от Паисия до края на XIX век“ (1926).[1]
  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 3124 – 3125.
  2. а б в г Колев, Йордан. 100 години от смъртта на проф. д-р Петър Нойков // aba.government.bg. 18 август 2021.