Направо към съдържанието

Саватие Милошевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Саватие Милошевич
Саватије Милошевић
сръбски политик
Роден
1876 г.
Починал
1905 г. (29 г.)

Саватие Миличевич Милошевич (на сръбски: Саватије Милићевић Милошевић или Savatije Milićević Milošević) е сръбски политик, дипломат и войвода на чета на сръбската въоръжена пропаганда в Македония.

Роден е в село Павлица, Рашка. След убийството на околийски началник Павле Яснич, на 25 години бяга в Косово, което тогава е в Османската империя и намира подслон при албанските първенци Хаджи Молла Зека и Иса Болетини. По-късно бяга в Черна гора, където се сближава със сръбската емиграция - Ранко Тасич, а по-късно Милан Джурич.

Участва в подготовката на Майския преврат в 1903 година, но не и в самото кралеубийство. След преврата е амнистиран и назначен на работа в сръбското консулство в Битоля под името Сава Миличевич.[1] Като дипломат активно подкрепя сръбското четническо движение, организира комитети и формира чети. В 1905 година става войвода на сръбска въоръжена чета в Македония.[2] Участва в сражението при Челопек.

В 1905 година заедно с войводата Лазар Куюнджич се установява във Велика Хоча с четата си, където е предаден от албанеца Ланя Укин. На Спасовден 25 май къщата, в която се намират сръбските четници, е обградена и запалена от турски аскер, а Лазар Куюнджич, Саватие Милошевич, Живоин Милованович, Кръста Конюшки от Конюх, Таса Миленкович от Драйковце и Станиша Шелич от Готовуша са убити.

Смъртта на Куюнджич и Милошевич вдъхновява Милан Ракич да напише стихотворението „На Газиместан“ (На Газиместану).[3][4][5] Улици в Белград и Рашка носят неговото име.[6][1]

  1. а б Вучетић, Биљана. Српска револуционарна организација у Османском царству на почетку XX века. Историјски часопис, књига LIII, 2006. с. 364. Посетен на 29 ноември 2013 г.
  2. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 171.
  3. Пешић, Миодраг Д. Стари четници. Крагујевац, Нови Погледи, 2000.
  4. Живковић, Симо. Сакупи се једна чета мала // Српско Наследје. Историјске свеске, број 12, децембар 1998. Посетен на 29 ноември 2013 г.
  5. Јеринић, Д. С. Војводе из четничке акције у Старој Србији и Маћедонији 1903-1912. Добровољачки гласник, бр. 32., година 17, 2008.
  6. Stevan Jovičić. S kamerom i puškom: Dragiša M. Stojadinović, 1999