Направо към съдържанието

Стояково

Стояково
Стојаково
— село —
41.1556° с. ш. 22.5775° и. д.
Стояково
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаБогданци
Географска областБоймия
Надм. височина67 m
Население1931 души (2002)
Пощенски код1488
Стояково в Общомедия

Стояково (на македонска литературна норма: Стојаково) е село в община Богданци на Северна Македония.

Селото е разположено източно от Гевгели и южно от Богданци, на границата с Гърция.

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Стояк е представлявано от Стоян, син на Георги, Киряки, син на Петко, Марко, син на Кърдже и Петре, син на Стоян.[1]

Около 1860 година е изградена църквата в селото „Света Неделя“.[2]

В края на XIX век Стояково е почти чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Стояково (Stoyakovo) е посочено като селище със 112 домакинства, като жителите му са 520 българи и 30 мюсюлмани.[3]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в Стояково живеят 1350 жители българи християни, 80 турци и 90 цигани.[5]

В Стояково пуска корени униатската пропаганда в Македония, но след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Стояково има 1680 българи екзархисти, 8 българи унияти и 36 цигани и функционира българско училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 55 души от Стояково се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Поне 13 души родом от Стояково, в редиците на българската армия, загиват на фронта във войните за национално обединение на България.[9]

За съпротива против македонизма е осъден местния жител Кирил Аврамчев.[10]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Кирил Д. Тошев от Богородица е български кмет на Стояково от 15 септември 1941 година до 12 април 1943 година. След това кмет е Георги Хр. Козов (Колозов) от Богданци (12 май 1943 - 18 април 1944).[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 1931 жители.[12]

Националност Всичко
македонци 1890
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 36
бошняци 0
други 4
Родени в Стояково
Костантин Капсаров
  • Ангел Пеев (р. 1930), северномакедонски лекар, хирург
  • Анго Пеев (1886 – 1915), български революционер от ВМОРО
  • Антон Стоянов (1873 – 1903), български революционер, деец на ВМОК и ВМОРО
  • Аргир Танев, български революционер, деец на ВМРО[13]
  • Ахилей Захов (Ахилевс Захос), агент (трети клас) на гръцката въоръжена пропаганда в Македония и член на гръцката милиция в Стояково[14]
  • Васил Димитров Мандалов, български революционер, деец на ВМОРО, убит в Струмишко[15]
  • Васил Тоциновски (р. 1946), учен и писател от Северна Македония
  • Георги и Димитър Попстоянови, български учители и революционери, дейци на ВМОРО[4]
  • Георги Каракабаков, български просветен деец, учител в 1901 година в Баялци, заточен след Солунската афера в Бодрум кале[16]
  • Георги Наков (1899 - ?), български революционер от ВМРО
  • Гоно Трайков Алексиев (около 1865 – след 1942), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 13-а кукушка дружина, емигрирал в Пловдив, на 1 март 1943 година като жител на Пловдив подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[17]
  • Костантин Г. Капсаров - Динката (1899 - 1927), български революционер от ВМРО, загинал в сражение с гръцка жандармерия на Чеган
  • Леонид Стоянов (? – 1923), български революционер от ВМРО
  • Любомир Чипранич (1936 – 2010), сръбски актьор
  • Мария Иванова Манасиева (Баба Томовица) (1878 – 1977), народна лечителка
  • Миле Зайков (1888 – 1915), български революционер, деец на ВМОРО
  • Мито Алексов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, земеделец, неграмотен, 1 рота на 12 лозенградска дружина[18]
  • Мито Аврамчев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, четата на Ичко Димитров[19]
  • Мито Иванов Попов, български учител и революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Мицко Делев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[20]
  • Мицо Донов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Никола Арнаудов, български революционер, деец, по-късно четник на ВМОРО
  • Никола Мандалов (1919 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[21]
  • Риндо Велков (1890 – 1912), български революционер, деец на ВМОРО, четник на Коста Христов Попето[22][23]
  • Стефан Мандалов (1875 – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Стоян Мандалов (1897 – 1933), български революционер, войвода на ВМРО
  • Тануш Данов, завършва гръцко класно училище през 1868 година, от 1870 година преподава в различни македонски села, учител в Струмица (1908 – 1909)[24]
  • Тодор Недялков, български учител и революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Тома Пайданов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Томе Киров Доновски (? – 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 1 септември 1905 година с войводата Леонид Янков[15]
  • Филип Димитров Мандалов, български революционер, четник на ВМОРО[15]
  • Христо Гонов Кюрюшев (? – 1901), български революционер, четник на ВМОРО, изгорял жив на 29 юни 1901 година в село Калиново, Кукушко[15]
  • Христо Димитров, български революционер от ВМОРО, четник[25]
  • Христо Д. Иванов (1888 - ?) завършил право в Женева в 1911 година и в Брюксел 1912 г.[26]
  • Христо Динев Велков, български революционер, в 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия[27] четник на ВМОРО, убит край Серменин[15]
  • Христо Динев Танушев, български революционер, деец на ВМОРО,[4] в 1913 година завършва с последния двадесет и седми випуск Солунската българска мъжка гимназия[28]
  • Христо Попов (1862-1933), български юрист и политик
  • Христо Станков (Риста Станкович), сръбски контрачетник[29]
  • Христо Узунов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
Починали в Стояково
  • Ангел Русев Радков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[30]
  • Васил Паноров (? – 1907), български революционер от Гевгели, деец на ВМОРО, убит в сражението на 28 март 1907 година[31]
  • Вълчо Митов Друмчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[32]
  • Марин Пешев Игнатов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[33]
  • Мито Лазаров Ортаков (? – 1907), български революционер от Мачуково, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково[15]
  • Зафир Христов (? – 1907), български революционер от Мачуково, войвода на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година с цялата си чета в Стояково
  • Стоян Мандалов (1897 – 1933), български революционер, войвода на ВМРО
  • Тома Карагеоргиев (? – 1907), български революционер от Баялци, деец на ВМОРО, убит в сражението на 28 март 1907 година[31]
  • Томе Мицов Пецев (? – 1907), български революционер от Мачуково, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково[15]
  1. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
  2. Цркви во Стојачката парохија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168-169.
  4. а б в г д е ж з Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 50.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
  9. ДВИА, ф. 39
  10. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 481.
  11. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007 
  13. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 933.
  14. Ζάχος Αχιλλεύς - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-24.
  15. а б в г д е ж Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 132.
  16. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 69.
  17. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 132.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.
  20. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
  21. Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 149.
  22. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55, 58 – 59.
  23. Риндо Велковъ // Илиндень. Година VI, Брой 16. 23 априлъ 1926 год. с. 1.
  24. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 179.
  25. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  26. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  27. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
  28. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 101.
  29. Перев, Владимир. Последниот атентатор (5) // tribuna.mk. Посетен на 29.11.2022.
  30. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 20, л. 1
  31. а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 130.
  32. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 20, л. 2
  33. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 20, л. 5