Направо към съдържанието

Шчучин

Шчучин
Szczucin
— град —
      
Герб
Градският пазар (площад)
Градският пазар (площад)
Полша
50.3089° с. ш. 21.0747° и. д.
Шчучин
Малополско войводство
50.3089° с. ш. 21.0747° и. д.
Шчучин
Страна Полша
ВойводствоМалополско войводство
ОкръгДомбровски
ОбщинаШчучинска
Площ6,85 km²
Население4 173 души (2014)
609 души/km²
КметАнджей Гожкович
Пощенски код33 – 230
Телефонен код(+48) 14
МПС кодKDA
Официален сайтwww.szczucin.pl
Шчучин в Общомедия

Шчу̀чин (на полски: Szczucin) е град в Южна Полша, Малополско войводство, Домбровски окръг. Административен център е на градско-селската Шчучинска община. Заема площ от 6,85 км2.[1]

Според данни от полската Централна статистическа служба, към 1 януари 2014 г. населението на града възлиза на 4 173 души. Гъстотата е 609 души/км2.[1]

Строежът на църквата „Света Мария Магдалена“ от тухли и пинчовски камъни започва около 1660 г. по инициатива на Адам Миклашевски – кустос[2] на Пилица (1633 г.) и свещеник на Шчучин (1643 г.).[3][4][5][6][7] След смъртта му през 1660 г. строежът на църквата е извършен от неговия племенник, енорийския свещеник Северин Миклашевски – каноник Тарновски, кустос Пилицки, свещеник Шчучински (1666 г.).[5] За построяването ѝ той създава фондация със собствения си капитал в размер на 6600 полски флорина и я инвестира в имението Ласковка с годишна лихва от 426 флорина.[5] Окончателно църквата е завършена „със собствени средства“ от енорийския свещеник Александър Надолски през около 1730 г., а на 26 септември 1734 г. църквата е осветена от помощния епископ Краковски – Михал Куницки.[5]

  1. а б Powierzchnia I ludność w przekroju terytorialnym w 2014 r., Główny urząd statystyczny, Warszawa, 2014, стр. 94 (посетен на 23.12.2014 г.)
  2. Кустос се нарича управител на имуществото на католическата църква в дадена област и надзирател на реда и живота на духовниците в нея. Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“ на Българската академия на науките. КУ̀СТОС // Речник на българския език (онлайн). Посетен на 2024-02-11.
  3. Uruski, Seweryn. Rodzina. Herbarz szlachty polskiej. Т. XI. Warszawa, Gebethner i Wolff, 1914 г. Miklaszewski v. Mikłaszewski h. Ostoja. str. 47-49. Посетен на 2024-02-27. (на полски)
  4. Niesiecki, Kasper. Miklaszewski // Herbarz polski Kaspra Niesieckiego powiększony dodatkami z późniejszych autorów, rękopismów, dowodów urzędowych i wydany przez Jana Nep. Bobrowicza. Т. VI. Lipsk, Breitkopf & Härtel, 1841 г. str. 406. (на полски)
  5. а б в г Parafia Św. Marii Magdaleny w Szczucinie. Powstanie kościoła parafialnego w Szczucinie pod wezwaniem św. Marii Magdaleny // 2012-12-10. Архивиран от оригинала на 2023-12-05. Посетен на 2024-02-27. (на полски)
  6. Brożek, Grzegorz. Szczucin. Obraz spod lasu // Gość Tarnowski. 2020-03-22. Архивиран от оригинала на 2024-02-27. Посетен на 2024-02-27.
  7. Niezachowane epitafia w pilickiej farze // www.jura-pilica.com. Архивиран от оригинала на 2021-06-22. Посетен на 2024-02-14. (на полски)