Направо към съдържанието

Цветана Манева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Цветана Манева
българска актриса и политик
Родена
Цветана Георгиева Манева
30 януари 1944 г. (80 г.)

Учила вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Актьорска кариера
Активност1963 –
Политика
ПрофесияАктриса
ПартияБКП
Народен представител
VII НС   VIII НС   IX НС   [1]
Семейство
БащаГеорги Манев
СъпругЯвор Милушев

Уебсайт

Цветана Георгиева Манева е българска театрална и киноактриса и политик. Председател е на Съюза на артистите в България от 1986 до 1989 година. Почетен професор на Нов български университет (2003).[2] Народен представител в българския парламент от 1976 до 1990 година и кандидат-член на ЦК на БКП (1981 – 1990).[3]

Родена е на 30 януари 1944 г. в семейството на известния пловдивски драматичен актьор Георги Манев.

През 1966 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на професор Моис Бениеш.

Дебютира в ролята на Еболи („Дон Карлос" – Фр. Шилер) (1967) в Пловдивския драматичен театър, където играе до 1979 г., когато се присъединява към трупата на Театър „Сълза и смях“ (1979 – 1991) и в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив, Драматичен театър „Невена Коканова“ в Ямбол и Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ в Димитровград (1992 – 1993) и ТР „Сфумато“ (1993 – 1999). Играе в постановките на Театър 199: „Спорни сцени'81“ от Едвард Радзински, „Смъртта и момичето“ от Ариел Дорфман, „Монолози за вагината“ от Ева Енслър, „...И човекът стана жива душа“ от Дейвид Хеър, „КОКО“ от Саня Домазет, „Хората от Оз“ от Яна Борисова. Участва още в театър „Сфумато“ и Младежки театър „Николай Бинев“.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Цветана Манева.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци.

Член на СБФД (1974) – в УС. Първи заместник-председател на САБ (1982) и и.д. председател (1986 – 87).

Преподавател по актьорско майсторство в Театрален колеж „Любен Гройс“ (1993 – 2001).

Член на британското Шекспирово дружество.

Художествен директор на театралното издание на международния фестивал „Варненско лято“.

Има множество роли в театъра: в пиеси на Еврипид, Шекспир, Молиер, Ибсен, Йовков, Стриндберг и др., но е по-известна с ролите си в киното: играла е в над 50 български филма.

Преди промените през 1989 г. Манева е била народна представителка в 7-о, VIII народно събрание и IX народно събрание; била е член на Пленума на Комитета за култура и на управителния съвет на Съюза на филмовите дейци. През 1982 г. е удостоена със званието „народна артистка“.

Манева е избирана и два поредни мандата за кандидат-член на ЦК на БКП – на XII и XIII конгрес.[3][4]

През 2004 г. получава орден „Стара планина“ за големите ѝ заслуги в областта на българския театър и кино и по повод 60 години от рождението ѝ.[5] През същата година Манева е удостоена и със званието Почетен гражданин на град Пловдив.

През 2018 г. участва в музикален клип на Азис.

Работи като преподавател по актьорско майсторство в Нов български университет.

Телевизионен театър

[редактиране | редактиране на кода]
Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2018 Далеч от брега
2018 Скъпи наследници
(тв сериал)
180 България баба Злата
2014 Досието Петров България/Франция майката на Мария
2013 – 2014 Фамилията
(тв сериал)
39 Рени Ковачева
2011 – 2016 Под прикритие
(тв сериал)
60 Цвета Андонова
2010 Зад кадър майката на Диана
2004 Единствената любовна история, която Хемингуей не описа
2004 Изпепеляване майката на Калина
2003 Една калория нежност 2 ч. майката на Надежда
2002 Лист отбрулен леля Гичка
2001 Съдбата като плъх (тв) България/Македония приятелка на бащата
2001 Версенжеторикс
(Vercingétorix)
Друиди (алтернативно заглавие)
Франция/Канада/Белгия майката на Версенжеторикс
1997 Ловджийска чанта
(Il carniere)
1996 Платено милосърдие маркизата
1996 Дон Кихот се завръща
(Дон Кихот возвращается)
2 ч. Русия/България донна Тереза
1996 Нечиста кръв
(Necista krv)
ФР Югославия майката на Софка
1995 Търкалящи се камъни България/Франция Мария
1994 Честна мускетарска (тв) Мадлен
1991 Брътвежите на родилката
(Les caquets de l'accouchée)
Франция
1989 Брачни шеги 6 нов. съпругата на доцент Стефанов (в новелата „Спасението“)
1987 Нощем по покривите
(тв сериал)
2 журналистката Диана Пеева
1987 Мечтатели Вела Благоева
1987 Ненужен антракт Благовеста Радева
1986 Поема Мира
1985 Похищение
(Porwanie)
Полша/България майката на Цветанка
1985 Не се сърди човече Майчето
1985 Забравете този случай Мария, жена на Петров и секретарка на кмета
1985 Търси се съпруг за мама майката
1985 Ян Бибиян майката на Ян Бибиян
1984 Мечтание съм аз... (тв)
1984 Откога те чакам сестра Цветана Николова
1984 Опасен чар (тв) инспектор Ватева
1984 Наследницата (тв) Ватева, следователка
1984 Издирва се... (тв) Милкана
1984 Дело 205/1913 П. К. Яворов Мина
1984 Кутията на Пандора (тв) следователка
1983 Черно-бяло Жана
1983 За една тройка...?! Несторова
1982 Почти ревизия
(тв сериал)
4 барманката Василена Василева
1982 Под едно небе
(Под одним небом)
СССР/България Мария
1981 Мера според мера
(тв сериал)
7 Тъша, Бела Ица
1981 Мера според мера 3 Тъша, Бела Ица
1981 Милост за живите д-р Филипова
1980 Дами канят Пехливанова
1980 Въздушният човек
1980 Нощните бдения на поп Вечерко (тв) Милка
1978 Пътят към София
(Путь к Софии)
(тв сериал)
5 България/СССР
1978 Войната на таралежите
(тв сериал)
5 класната, другарката Добрева
1978 Служебно положение ординарец (тв) Царицата
1977 – 1982 Четвъртото измерение
(тв сериал)
6 Светла Божкова, скулпторка
1977 Басейнът Дора
1977 Хирурзи Панова
1977 Изгори, за да светиш
(тв сериал)
7 България/Италия/СССР/ГДР Вера
1976 Вината Снежа Хариева
1976 Да изядеш ябълката Мария
1975 Буна учителката
1975 Началото на деня Мария
1975 Сватбите на Йоан Асен 2 Ана
1974 Последният ерген Йорданка
1974 Синята лампа 10 Джина (в Vс. „Танго с Фани“)
1974 Трудна любов Екатерина Наумова
1973 Иван Кондарев 2 Дуса
1972 Голямата скука Грейс
1973 Последната дума учителката
1972 Трета след Слънцето 2 Лия (в новелата „Моят първи ден“)
1972 Автостоп момичето
1968 Шведските крале жената на Благо
1967 Най-дългата нощ секретарката на германците
1963 Калоян Деница
1962 Зеленото чудовище
(Das grüne Ungeheuer)
ГДР кубинка (в I серия „Erste Folge“)
  • Възстановителна репетиция (2005) – реж. Светослав Овчаров (документален)
  1. Биография на сайта на САБ
  2. Цветана Манева като почетен професор на Нов български университет, сайт на НБУ.
  3. а б Георги Неделчев, „Актьорите и властта“, сп. „Тема“, бр. 39 (52), 30 октомври 2002 г.
  4. „Цветана Манева: Справедливостта е в кръвта на Симеон“ Архив на оригинала от 2020-04-06 в Wayback Machine., интервю на Светослава Тадаръкова, в. „Сега“, 15 октомври 2001 г.
  5. „Цветана Манева с орден „Стара планина“ и награда за цялостен принос от САБ“ Архив на оригинала от 2020-04-06 в Wayback Machine., в. „Сега“, 23 март 2004 г.
  6. Награди от 2014 г. // Официален сайт на фестивала „Златна роза“. Посетен на 16 октомври 2021.
  7. Церемония по връчване на наградите „2022“ // БНТ. 24 май 2022.
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за