Направо към съдържанието

Хелмут Щиф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хелмут Щиф
германски генерал
Щиф в СССР през май 1942 г.
Щиф в СССР през май 1942 г.

Званиегенерал-майор
Години на служба1924 – 1944
Служи на Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войскиВермахт
Битки/войниВтора световна война
Награди Железен кръст

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
8 август 1944 г. (43 г.)
Хелмут Щиф в Общомедия

Хелмут Щиф (на немски: Hellmuth Stieff) е германски генерал от Вермахта.

Щиф е роден в Дойч Айлау (сега Илава, Полша) в провинция Западна Прусия. През 1922 г. завършва Infanterieschule München и е назначен за лейтенант на пехотата. Още през 1927 г. младият Щиф служи в подкрепа на германския Генерален щаб на Райхсвера, германската армия след Първата световна война.

Присъединява се към Генералния щаб на Вермахта през 1938 г., като работи в организационния отдел (координационен отдел) под ръководството на майор Адолф Хюсингер. Признат за отличните си организационни умения, през октомври 1942 г. е назначен за началник на организацията в OKH, въпреки силната лична неприязън на Хитлер. Хитлер го нарича „отровно малко джудже“.

От нашествието в Полша през 1939 г. Щиф възприема отвращение от нацистката военна стратегия. Когато е във Варшава през ноември 1939 г., той пише писма до съпругата си, изразявайки отвращението си и отчаянието си от поведението на Хитлер във войната и зверствата, извършени в окупирана Полша. Той пише, че се е превърнал в „инструмент на деспотична воля да се унищожи без отношение към човечеството и обикновеното благоприличие“.[1]

По покана на генерал Хенинг фон Тресков Щиф се присъединява към германската съпротива през лятото на 1943 г. Възползвайки се от това, че е отговорен за организациите, той придобива и съхранява всякакви взривни вещества, включително и от чужди източници. Той предоставя взривните вещества за отменения опит за убийство на фон Ат Бюш на Хитлер във Вълчата бърлога през ноември.

Щиф в съда на 7 август, ден преди екзекуцията.

Като един от офицерите, които са имали случаен достъп до Хитлер, той доброволно се опитва да убие Хитлер в самоубийствен атентат, но по-късно се оттегля, въпреки многократните искания на Тресков и полковник Клаус фон Щауфенберг да извършат убийството. На 7 юли 1944 г. по време на демонстрация на нови униформи на Хитлер в замъка Шлеф Клестейм, край Залцбург, Щиф не успява да задейства бомбата. Затова Щауфенберг решава да убие сам Хитлер.

На сутринта на 20 юли 1944 г. Щиф лети с Щауфенберг и лейтенант Вернер фон Хафетен в самолета Heinkel He 111, предоставен от генерал Едуард Вагнер от Берлин до Вълчата бърлога. Бомбата обаче убива други, а Хитлер е само ранен. През нощта той е арестуван и брутално разпитван от Гестапо. Щиф отказва няколко дни срещу всички опити да издаде имената на другите заговорници. Отстранен от Вермахта, той е съден от Народния съд (Volksgerichtshof) и осъден на смърт на 8 август 1944 г. По лично искане на Хитлер Щиф е обесен следобеда на същия ден в затвора Пльоцензе в Берлин.

  1. Joachim Fest. Plotting Hitler's Death: The German Resistance to Hitler, 1933 – 1945. Weidenfield & Nicholson, 1994. ISBN 0-297-81774-4.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hellmuth Stieff в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​