Направо към съдържанието

Хенри IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хенри IV
Henry IV of Bolingbroke
крал на Англия
Роден
Починал
20 март 1413 г. (45 г.)
ПогребанКентърбърийска катедрала, Кентърбъри, Великобритания

Управление
Период13991413
ПредшественикРичард II
НаследникХенри V
Герб
Семейство
РодЛанкастър, Плантагенет
БащаДжон Гонт
МайкаБланш Ланкастърска
Братя/сестриКатрин Ланкастър
Филипа Ланкастър
ДецаХенри V
Подпис
Хенри IV в Общомедия

Хенри IV Болингброк (на английски: Henry IV of Bolingbroke), 3-ти граф Дерби (1377 – 1399), 3-ти граф Нортхамптън и 8-и Херъфорд (1384 – 1399), 1-ви херцог Херъфорд (1397 – 1399), 2-ри херцог Ланкастър, 6-и граф Ланкастър и 6-и граф Лестър (1399), е крал на Англия в периода 13991413 година.

Произход. Узурпиране на трона

[редактиране | редактиране на кода]

Хенри е роден през 1367 г. в Болингбрук. Син е на Джон Гонт и Бланш Ланкастърска. Жени се за Мери Боън, която до смъртта си през 1394 г. му ражда 7 деца. През 1402 г. Хенри се жени за втори път. Негова съпруга е Жана дьо Навар.

Хенри е един от лордовете жалбоподатели, които през 1388 г. преследват любимците на краля, но неговите качества на войник са в услуга на краля. През 1397 г. е произведен в херцог на Херъфорд, а през 1398 е заточен за 10 години от Ричард II. Смъртта на Джон Гонт през 1399 г. кара Ричард да конфискува имотите на опасния ланкастърец. Докато Ричард провежда военна кампания в Ирландия, Хенри завладява Англия и узурпира трона през 1399 г. Той е първият английски крал след Норманското завоюване, който предявява правата си над престола на английски език, а не на латински или френски, както е стандартната практика дотогава.

Крал на Англия (1399 – 1413)

[редактиране | редактиране на кода]

Узурпирането на трона от Хенри прави неговото царуване неспокойно. Привържениците на Ричард се отричат от новия крал през 1400 г. В Уелс Оуен Глендоуър вдига въстание, което продължава до 1408 г. Шотландците водят война с Англия през цялото царуване на Хенри. Влиятелните семейства Пърси и Мортимър (последните имат по-силна претенция за трона от Хенри) се бунтуват от 1403 до 1408 г. Ричард Скроп, архиепископ на Йорк също се включва през 1405 г. в опозицията срещу Хенри IV.

Смачкването на тези въстания изисква много средства, което води и до въвличане на Парламента, който трябва да одобри разходите на краля. Камарата на общините използва тази възможност за да разшири властта си, искайки свобода на мнението и свобода на диспутите. Възражда се протестантското движение Lolardy, основано от Джон Уиклиф по времето на Едуард III и ужасява аристокрацията и благородството. Това движение вдъхновява първия закон срещу ереса – 1401 г.

Смърт и наследяване

[редактиране | редактиране на кода]

Хенри IV боледува от епилепсия и проказа и гледа как Уелският принц Хенри контролира управлението през последните 2 години от царуването му. Умира през 1413 г. в стаята Йерусалим на Уестминстърското абатство. Необичайно за английски крал не е погребан в Уестминстърското абатство, а в Кентърбърийската катедрала. Наследен е на трона от сина си Хенри V.

  • Близо 200 години след смъртта си Хенри IV става основен персонаж в пиесите на Уилям Шекспир „Хенри IV“.
  • Норвич Д. История Англии и шекспировские короли. — М.: Астрель, 2012. – 414, [2] с. — ISBN 978-5-271-43630-7.
  • Summerson Henry. Henry IV (1367 – 1413) // Oxford Dictionary of National Biography. – Oxford: Oxford University Press, 2004 – 2014.
  • Tout Thomas Frederick. Henry IV // Dictionary of National Biography. – 1891. – Vol. 26 Henry II – Hindley. – P. 31 – 43.