Направо към съдържанието

Христо Калпакчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Калпакчиев
български индустриалец
Роден
1864 г.
Починал
20 юли 1920 г. (56 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Христо Йорданов Калпакчѝев е български индустриалец.[1]

Роден е в Етрополе през 1864 г. Като дете чиракува при майстор железар в родното си селище. През 1880 г. се преселва в София, където отваря железарска работилница, която през 1886-1890 г. прераства във фабрика с 30 работници. Това е и първата българска фабрика за чугунени отливки, железарски изделия и машинни части. В периода 1905-1910 г. я разщирява с моделно, пресово, стругарско и шлосерско отделение и леярна за цветни метали. През 1921 г. фабриката, която е еднолична фирма, се преобразува в Първо българско железолеярно и машинно акционерно дружество „Калпакчиев струг“. В него са заети около 200 работници.[1]

През 1888 г. Христо Калпакчиев е един от инициаторите и съдружник на новосъздаденото в Лозенец събирателно дружество „Работник“. То създава първата модерна тухларна фабрика в София. От 1890 г. в нея се въвежда машинно производство на тухли, като се произвеждат по 60 000 броя дневно. Фабриката се простира на 20 дка площ и разполага с шест сушилни за тухли, парна сушилня с 12 камери за керемиди, три рингови пещи и осем преси.[2] През 1897 г. дружеството се преобразува в акционерно, а Калпакчиев е собственик на 75% от акциите му, до смъртта си през 1920 г. е председател на Управителния съвет.[1]

През 1895 г. е един от основателите на Софийската търговско-индустриална камара. В периода 1909-1920 г. е член на индустриалния съвет при Министерство на промишлеността и търговията. От 1914 до 1920 г. е председател на Съюза на българските индустриалци.[1]

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2216.
  2. Панайотов, Филип. България 20 век: Алманах. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. ISBN 954-528-146-4. с. 600.