Направо към съдържанието

Фикри Дине

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фикри Дине
Fiqiri Dine
албански политик
Роден
Починал
26 ноември 1960 г. (63 г.)

Религияислям
Политика
ПартияБали Комбътар
Семейство
БащаДине Макелара
Подпис
Фикри Дине в Общомедия

Фикри бей Дине (на албански: Fiqri Bey Dine) е албански революционер, полковник, деец на Бали Комбътар и политик, министър-председател на Албания.[1][2]

В служба на Република Албания

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1897 година като най-голям син в семейството на Дине Макелара в дебърското българо-торбешко село Макелари, Османската империя. Завършва гимназия в 1914 година в Дебър, който вече е в Сърбия. Дине Макелара, който е свързан с австрийските военни среди, успява да го запише във военно училище във Велс, Австрия. След завършването на военното училище, в 1919 година се връща в Албания като кланов лидер, служи като лейтенант (нънтогер) в Шкодра. След форминрането на националното правителство на Сюлейман Делвина от Конгреса в Люшня, Дине става първи лейтенант в жандармерията на Албанската национална армия. Албанската жандармерия, подпомагана от английски и холандси офицери, напредва бързо в периода 1919 – 1924 година и Дине бързо се издига в йерархията. Още в 1920 година е назначен за комендант на Шкодра и има голям принос в отблъскването на югославските опити за завземане на територия в района. С 300 жандармеристи участва в ликвидирането на подкрепяната от Югославия така наречена Република Мирдита през втората половина на 1921 година. За отмъщение югославските власти опожаряват дома му и жените и децата от клана Дине са депортирани в Битоля. С усилията на външния министър Ахмед Зогу интернираните дебрани са разменени за заловени сръбски и белогвардейски войници в Ниш и Битоля.[2]

В служба на Кралство Албания

[редактиране | редактиране на кода]
Дине през 30-те години

По време на Юнската революция в 1924 година Дине е на страната на Ахмед Зогу и през декември 1924 година овладява Тирана с 600 дебрани. През следващите години Дине е в кръга на най-доверените офицери на обявилия се в 1928 година за крал Зогу.[2] Страната е разделена на четири военни зони – Мухарем Байрактари командва северната в Крума, Пренк Превизи централната в Тирана, Хюсни Дема южната във Вльора и Фикри Дине северозападната в Шкодра.[2] В 1928 година получава командването на тиранския батальон. По-късно е полкови командир в Берат. В 1936 година става военен инспектор в кралския двор, а в 1938 година – командир на жандармерията.[1] Дине полага усилия за модернизиране на албанската армия и като военни планове и като въоръжение. Същевременно се грижи за настаняването на албанците бежанци от съседните страни и е на крайни националистически позиции. В реч от 28 ноември 1938 година пред офицерите от дебърския гарнизон Дине заявява: „Никога не сме приели разделената държава“.[2]

В годините на Втората световна война

[редактиране | редактиране на кода]

Лидер на Бали Комбътар

[редактиране | редактиране на кода]

След италианската инвазия в страната през април 1939 година, на Дине са предлагани високи постове, но той отказва и създава център на националистическа съпротива в родния си Дебър, където командваните от него националистически чети се сражават с италианските окупатори. В 1942 – 1943 година се обявява открито и срещу югославското комунистическо съпротивително движение. Поддържа активни връзки с Бали Комбътар и се стреми чрез прозападна политика да осъществи Велика Албания.[2] Дине е министър на вътрешните работи в правителството на Екрем Либохова от 18 януари до 11 февруари 1943 година, но италианските власти му нямат доверие, поради националистическите му възгледи.[1] Италиански части изгарят четириетажното му имение в Дебър.[3] През юли 1943 година, по заповед на Митхат Фрашъри, Фикири Дине събира в дебърското село Хомеш всички водачи на Севера, заедно с Али Кълцира, Хасан Дости и Исуф Лузай, които решават да се обединят всички националистически формирования в района под единното командване на Фикри Дине. Същевременно италиански части настъпват към Макелари, овладяват го и разрушават къщата на Дине. Дине със 700 бойци настъпва към селото и след двудневно сражение го освобождава, а италианците се оттеглят в Дебър. Дине води още няколко успешни сражения с частите на генерал Диас.[2]

След капитулацията на Италия през септември 1943 година, английската мисия, начело с Питър Камп първоначално се ориентира към националистите на Дине и се опитва да ги обърне срещу германците. Дине се съгласява срещу доставка на боеприпаси, храни и дрехи. Камп пише в спомените си, че Дине вижда като основен проблем не германците, а евентуално установяване на комунистически режим в страната.[2] В края на 1943 година Дине подпомага германските окупационни части в офанзивата му срещу партизаните, но предупреждава и отсрещната страна.[3]

Министър-председател

[редактиране | редактиране на кода]

Дине е министър-председател и вътрешен министър в марионетното правителство под влиянието на Нацистка Германия.[4] Мандатът му трае от 17 юли до 29 август 1944 година.[3][5] Правителството е умерено зогистко.[3] Дине се опитва да прекрати разцеплението на албанците на два лагера и влиза в конкретни преговори за съдбата на албанските територии в Косово и Западна Македония, като нарежда на националистическите части да се бият по границите на така наречените албански етнически територии с българските част и с Титовите комунистически партизани. Създава антикомунистически пакт с албанските вождове Исмаил Големи на юг, Абаз Купи в Централна Албания и Гьон Маркагьони и Пренк Превизи в Горна Албания.[2]

Заради Гражданската война между националисти и комунисти, голямото съветско настъпление през август и оттеглянето на националистите от етническите граници,[2] Дине подава оставка след пет седмици на 28 август.[3][2] На 29 август 1944 е заменен на поста от Ибрахим Бичакчиу, след като немските представители в Албания Йозеф Фицхум и Мартин Шлийп откриват връзките на Дине със Съюзниците.[6]

Дине се оттегля в Дебър, където продължава въоръжената съпротива срещу комунистите и югославяните. Сътрудничи си с антикомунистическата Албанска национална демократична организация в Косово.[2]

След като комунистите вземат властта в Албания, в 1946 година Фикри Дине заедно с блат си Дилавер напуска Албания в средата на октомври и с лодка пристига в Бриндизи.[3][2]

Умира в Брюксел на 28 ноември 1960 година.[3][2]

  1. а б в Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. London, New York, I. B. Tauris, 2013. ISBN 978-1780764313. p. 111. (на английски)
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Shehu, Eugen. Fiqiri Dine, Kryeministri i 30-të i Shqipërisë // Radi And Radi, 2 Dhjetori 2016. Посетен на 23 декември 2019 г.
  3. а б в г д е ж Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. London, New York, I. B. Tauris, 2013. ISBN 978-1780764313. p. 112. (на английски)
  4. Pearson, Owen. Albania in Occupation and War: From Fascism to Communism 1940 – 1945. New York, The Center for Albanian Studies, 2005. ISBN 1-84511-014-5. с. 5, 297, 299, 317, 367, 358, 367, 372, 378, 381, 382, 389, 400, 464, 550. Посетен на 23 декември 2014.
  5. Hibbert, Reginald. Albania's national liberation struggle: the bitter victory. Pinter Publishers, 1991. с. 95. Посетен на 23 декември 2014.
  6. Fischer, Bernd Jürgen. Albania at war, 1939 – 1945. Purdue University Press, 1999. Посетен на 23 декември 2014.
Реджеп Митровица министър-председател на Албания
(18 юли 1944 – 29 август 1944)
Ибрахим Бичакчиу