- отнасящ се до (под)вид, различен от общото; частен, особен, определен
- (юр., по-често) особен; уреждащ частен случай; (но не извънреден). Общ и особен (специален) закон.
- (юр.) посветен само и точно на дадена цел (без значение дали е различен от общия случай); нарочен. Специален (нарочен) орган.
Етимология
лат. speciālis от Species — вид
Фразеологични изрази
Синоними
- нарочен, особен, отделен, предназначен, определен, предопределен, различен
- специфичен, индивидуален, типичен, характерен, личен
- технически
- изключителен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
- английски: special
- арабски: [[]]
- арменски: [[]]
- африкаанс: [[]]
- белоруски: [[]]
- гръцки: [[]]
- датски: [[]]
- есперанто: [[]]
- естонски: [[]]
- иврит: [[]]
- индонезийски: [[]]
- ирландски: [[]]
- исландски: [[]]
- испански: especial
- италиански: [[]]
- китайски: [[]]
- корейски: [[]]
- латвийски: [[]]
- латински: [[]]
- литовски: [[]]
|
- немски: [[]]
- норвежки: [[]]
- персийски: [[]]
- полски: [[]]
- португалски: [[]]
- румънски: [[]]
- руски: [[]]
- словашки: [[]]
- словенски: [[]]
- сръбски: [[]]
- тайландски: [[]]
- турски: [[]]
- унгарски: [[]]
- фински: [[]]
- френски: [[]]
- холандски: [[]]
- хърватски: [[]]
- чешки: [[]]
- шведски: [[]]
- японски: [[]]
|