Сицилия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| (Не са показани 35 междинни версии от 20 потребители) | |||
Ред 2:
| име = Сицилиански автономен регион
| име-италиански = Regione Autonoma Siciliana
| картинка-знаме =
| герб = Coat of arms of Sicily.svg
| зона = Островна Италия
| столица = [[Палермо]]
| площ = 25
| население = 5
| население-година = 2009
| гъстота = 196,16
| президент = [[Розарио Крочета]] ([[Демократическа партия (Италия)|ДП]])
| уебсайт = {{URL|http://www.regione.sicilia.it}}
| провинции = [[Агридженто (провинция)|Агридженто]]<br /> [[Ена (провинция)|Ена]]<br /> [[Калтанисета (провинция)|Калтанисета]]<br /> [[Катания (провинция)|Катания]]<br /> [[Месина (провинция)|Месина]]<br /> [[Палермо (провинция)|Палермо]]<br /> [[Рагуза (провинция)|Рагуза]]<br /> [[Сиракуза (провинция)|Сиракуза]]<br /> [[Трапани (провинция)|Трапани]]
| картинка-карта =
}}
'''Сицилия''' ({{lang
▲'''Сицилия''' ({{lang-it|Sicilia}}) е единият от двата острова, съставящи Островна Италия. Административен италиански регион, който се ползва със [[Автономен регион със специален статут|специален автономен статут]]. Състои се от девет провинции: [[Агридженто]], [[Калтанисета]], [[Катания]], [[Ена (провинция)|Ена]], [[Месина]], [[Палермо]], [[Рагуза (провинция)|Рагуза]], [[Сиракуза]] и [[Трапани]].
== История ==
{{основна|История на Сицилия}}
В [[древност]]та територията на Сицилия е била населявана от три племена – [[сикули]], [[сикани]] и [[елими]]. В античността островът се е разглеждал като част от [[Магна Греция]]. За властта върху острова избухват изпърво [[
След разрушаването на [[Картаген]], Рим установява свой контрол върху острова и съответно и върху Средиземноморието. По-късно
Според [[абасидски халифат|абасидския]] административен географ [[Ибн Хурдазбих]] през IX век ''Сикили'' – голям остров и обширно царство близо до [[Африка]], има собствен [[патриарх]].<ref>Райна Заимова, Арабски извори за българите: Христоматия, [[Тангра ТанНакРа]], 2000 ISBN 954-9942-03-1, стр. 28</ref> През [[Ранно
Римските папи водят дълга борба с представителите на династията
От [[14 век]] нататък Сицилианското кралство е последователно владение на [[кралство Арагон]], [[Испания]], за кратко от Савойската династия и след това в династична уния с [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] се управлява от [[Бурбони]]те. През [[1816]] г. кралството се слива с Неаполитанското кралство в [[Кралство на двете Сицилии|Кралството на двете Сицилии]], а през [[1861]] г. то влиза в състава на обединеното [[Кралство Италия]].
[[Файл:Eruzione Etna 13-01-2011 C.jpg|мини|300x300пкс|Етна е най-
== География ==
[[
=== Географско положение, граници, големина, брегове ===
== Население ==▼
Сицилия е най-големият [[остров]] в [[Средиземно море]] с площ 25 460 km². Разположен е на юг от [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]], от който е отделен чрез [[Месински пролив|Месинския проток]]. Бреговете му се мият от три морета: на север [[Тиренско море|Тиренско]], на изток [[Йонийско море|Йонийско]] и на юг [[Средиземно море]]. На юг, от [[Африка]] го отделя широкият 135 km [[Туниски проток]]. Бреговете на Сицилия са предимно стръмни, слабо разчленени, абразионни. Удобни заливи се срещат рядко и са разположени преди всичко по северозападното (залива Кастеламоре) и източното (заливите Катания и Аугуста) крайбрежие.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article102708.html «Большая Советская Энциклопедия» – Сицилия (остров), т. 23, стр. 486]</ref>
На остров Сицилия живеят около 5 милиона души, от които около 150 хиляди са чужденци. Имиграцията на чужденци в Сицилия е по-висока от тази в другата половина на [[Островна Италия]] – остров [[Сардиния]]. Един от основните мотиви за имиграцията е благоприятният [[климат]].▼
=== Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми ===
== Климат ==▼
На острова преобладава планински и хълмист релеф. Покрай северните брегове се простира система от дълбоко разчленени планински хребети и отделни масиви (Пелоритански планини, Неброди, Ле Мадоние), явяващи се структурно продължение на планините на [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]] и са изградени основно от гнайси, кристелинни шисти и филити. В строежа на планината Неброди (връх Соро 1847 m) значителна роля играят флишовите скали, а в планината Ле Мадоние (1977 m) – варовиците и доломитите. Централната част на острова е заета от ниски планини (масива Ерви и др.) и хълмисти възвишения, изградени от глини, шисти и мергели. На югоизток е разположено варовиковото и карстово планинско плато Иблеи (връх Лауро 986 m). На изток, на 20 km северно от град [[Катания]] се издига конусът на най-високия действащ вулкан в [[Европа]] – [[Етна]] (3340 m). В района на масива има още редица угаснали вулкани. По източното и западното крайбрежие се простират малки акумулативни равнини. Островът е център на чести земетресения. Разработват се находища на сяра ([[Калтанисета]]), нефт ([[Джела]]), природен газ ([[Ена (град в Италия)|Ена]]), калиева и готварска сол и др.<ref name="bse"/>
▲=== Климат и води ===
Климатът на Сицилия е субтропичен [[средиземноморски климат|средиземноморски]]. В крайбрежните равнини средната януарска температура е 11 – 12 °С, средната юлска 27 – 28 °С (максимална до 45 °С), в планините съответно 4 – 8 °С и 20 – 24 °С. Най-високите части на вулкана [[Етна]] около 9 месеца в годината са покрити със сняг. Годишната сума на валежите в равнинните части е 400 – 600 mm, а в планините – 1200 – 1400 mm. Валежите падат предимно през зимата, а през лятото се наблюдава продължително (3 – 5 месеца) засушаване, по време на което голяма част от реките пресъхват с изключение на най-големите (Симето, Салсо, Платани, Дитайно, Беличе, Джела).<ref name="bse"/>
=== Почви, растителност ===
Най-разпространените почви на острова са кестенявите планински и червеноземните. Естествената растителност е силно изменена от човешката дейност. Преобладава средиземноморската храстовидна растителност от типа [[макия]], гарига на юг и степна във вътрешните райони. Горите заемат около 4% от площта на острова. На височина до 1300 – 1500 m са разпространени каменен и корков дъб, кестен, габър, а нагоре бук. Над 2100 m и в масива Етна боровите гори се заменят с бодливи храсти от барбарис, хвойна и астрагал, а над 2800 m растителност практически отсъства.<ref name="bse"/>
▲== Население ==
[[Файл:Gole Alcantara 06.jpg|мини|Ждрелото на река Alcantara близо до [[Франкавила ди Сичилия]]]]
[[Файл:The Sphinx rocca salvatesta over fondachelli, sicily.jpg|мини|Планината Рока Салватста на [[Фондакели-Фантина]]]]
▲На остров Сицилия живеят около 5 милиона души, от които около 150 хиляди са чужденци. Имиграцията на чужденци в Сицилия е по-висока от тази в другата половина на [[Островна Италия]]
== Език ==
Line 42 ⟶ 53:
== Отрасли ==
[[
Основните отрасли в Сицилия са [[земеделие]]то и [[туризъм|туризмът]]. Макар и островът да не може да се сравнява със [[Северна Италия]], като индустрия той все пак е по-развит от повечето региони на [[Южна Италия]], като например само в [[Катания]] има три големи действащи индустриални зони, специализирани в най-различни сектори – хранителна промишленост, механика, електроника, химическа промишленост и други. В района на град [[Рагуза (Италия)|Рагуза]] се експлоатират залежи на [[петрол]] и [[метан]]. Културният и морският туризъм са силно развити във всички части на острова, като на първо място е районът на [[Месина]], който се посещава от около 5 милиона туристи годишно. Сред най-предпочитаните морски дестинации през лятото са [[Чефалу]], [[Таормина]] и [[Алкамо]].
Line 53 ⟶ 65:
* [[Кралство на двете Сицилии]]
{{нормативен контрол}}
[[Категория:Сицилия]]▼
{{Региони в Италия}}
▲[[Категория:Сицилия| ]]
| |||