Уикипедия

Франциск от Асизи: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакция
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Категория:Християнски светци от 13 век --> Категория:Християнски светци от XIII век
Редакция без резюме
 
(Не са показани 20 междинни версии от 11 потребители)
Ред 13:
| епоха = [[Средновековна философия]]
| школа =
| интереси = [[ТеологияХристиянска теология]]
| идеи =
| текстове =
Ред 20:
| повлиял = }}
}}
{{уикицитат|Франциск от Асизи}}
'''Свети Франциск от Асизи''', или Свети Франциск Асизки ({{lang|la|Sanctus Franciscus Assisiensis}}) е [[Римокатолическа църква|римокатолически]] [[монах]] [[светец]], основател на Ордена на миноритите („по-малки братя“ на Христос), по-известен като [[Францискански орден|Францисканския орден]]. Свети Франциск от Асизи е светец-покровител на [[Италия]], а също и светец-покровител на животните – на патронния му празник – [[4 октомври]], от 1931 г. по решение на Международния конгрес на привържениците на движението за защита на природата се отбелязва Световният ден за защита на животните.
 
Свети Франциск е един от най-известните християнски светци. Личността му привлича хора с най-различни възгледи и възприятия за света. Той точно следвал евангелския идеал и подражавал на Христос толкова съвършено, че бива наречен „Alter Christus“ – „Втори Христос“.
'''Свети Франциск от Асизи''', или Свети Франциск Асизки ({{lang-la|Sanctus Franciscus Assisiensis}}) е [[Римокатолическа църква|римокатолически]] [[монах]] [[светец]], основател на Ордена на миноритите („по-малки братя“ на Христос), по-известен като [[Францискански орден|Францисканския орден]]. Свети Франциск от Асизи е светец-покровител на [[Италия]], а също и светец-покровител на животните — на патронния му празник - [[4 октомври]], от 1931 г. по решение на Международния конгрес на привържениците на движението за защита на природата се отбелязва Световният ден за защита на животните.
 
Свети Франциск е един от най-известните християнски светци. Личността му привлича хора с най-различни възгледи и възприятия за света. В него те откриват родоначалник на субективизма, идеализма и пантеизма, предвестник на Ренесанса, реформатор, първото хипи, борец за опазване на околната среда, революционер. В действителност Свети Франциск точно следвал евангелския идеал и подражавал на Христос толкова съвършено, че бива наречен "Alter Christus" – „Втори Христос”.
 
Свети Франциск се откроява със своето състрадание, което обаче не го довежда до [[мирова скръб]], а под въздействие на жизнерадостната му натура се преобразява в любвеобилно съчувствие, обхващащо цялата природа, одушевена и неодушевена.
 
== Биография ==
Франческо ди Пиетро ди Бернардоне се ражда в заможно семейство на търговец в гр. [[Асизи]], а майка му вероятно е от Франция<ref name="EB">{{Цитат уеб| заглавие = Saint Francis of Assisi | автор = Lawrence Cunningham Ignatius Charles Brady | труд = Encyclopedia Britannica| дата = 2 декември 2019| достъп_дата = 4 февруари 2020| уеб_адрес = https://www.britannica.com/biography/Saint-Francis-of-Assisi| език = en | цитат = }}</ref>. Момчето изучава латински и френски и живо се интересува от провансалската култура на [[трубадур]]ите. Като младеж е признат водач на връстниците си в града.
Ражда се в заможно семейство в гр. [[Асизи]], но предпочита да загърби охолството и да тръгне да разпространява [[Евангелие]]то из народа. Разказва се, че Франциск не само захвърля богатството, но и удобните си дрехи и навлича най-прост чувал (затова традиционно се изобразява в семпла кафява одежда). Бедността и милосърдието са двете основни ценности на ордена, който основава.
 
През 1202 г. участва във войната между Асизи и Перуджа и попада в плен, а след като го освобождават, се разболява сериозно. Опитва да се присъедини към папските войски срещу [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] в Апулия, но по пътя получава видение, което го кара да се върне<ref name="EB"/>. Първоначално го разчита като „възстановяване на църквата (сградата) в Асизи“, но по-късно го разбира по-мащабно, че трябва „да съгради наново небесния град“.<ref>{{Цитат книга|last=Кларк|first=Кенет|title=Цивилизацията|year=1977|publisher=Български художник|location=София|pages=96}}</ref> Това го кара да загърби охолството и да тръгне да разпространява [[Евангелие]]то из народа. Започва да раздава имуществото си така щедро, че баща му е принуден да го лиши от наследство. Разказва се, че Франциск не само захвърля богатството, но и удобните си дрехи и навлича най-прост чувал (затова традиционно се изобразява в семпла кафява одежда). Бедността и милосърдието са двете основни ценности на ордена, който основава.
Сред най-известните легенди за живота на Франциск е тази за бодливия храст: веднъж, когато [[дявол]]ът подлага на изкушение светия мъж, той, за да го избегне, се хвърля в един трънак, а трънакът разцъфва в [[роза|розов]] храст. Друга прочута история е тази за разпнатия [[серафим]], който се явява на Франциск през 1224 г. и прехвърля върху тялото на светеца Исусовите [[Стигмата|стигма]]ти.
 
Сред най-известните легенди за живота на Франциск е тази за бодливия храст: веднъж, когато [[дявол]]ът подлага на изкушение светия мъж, той, за да го избегне, се хвърля в един трънак, а трънакът разцъфва в [[роза|розов]] храст. Друга прочута история е тази за разпнатия [[серафим]], който се явява на Франциск през 1224 г. и прехвърля върху тялото на светеца Исусовите [[Стигмата|стигмати]].
На него е кръстена най-старата сграда в [[Сан Франциско]], [[САЩ]] - църквата „Мисия Свети Франциск от Асизи“, от която заимства името си и градът.
 
На него е кръстена най-старата сграда в [[Сан Франциско]], [[САЩ]] – църквата „Мисия Свети Франциск от Асизи“, от която заимства името си и градът.
 
== Молитвата на Свети Франциск ==
[[FileФайл:Francesco - Fioretti, 1476-1479 - 1571894 if00284200 Scan00003.jpg|thumbмини|260п|''Fioretti'']]
<i><poem>
Молитва на Св. Франциск
Господи, направи ме инструмент
на своя мир, където има омраза,
нека сея любов;
където има рана – милост;
където има съмнение – вяра,
където има отчаяние – надежда,
където има тъма – светлина,
където има тъга – радост.
 
Господи! Направи ме оръдие на своя мир:
О, Боже Всемогъщи, дари ме
там, където вилнее омраза, нека посея любов;
Да не търся утеха, а да утешавам,
там, където кървят рани – милост;
да не търся разбиране, а да разбирам,
там, където разяжда съмнение – вяра,
да не търся обич, а да обичам,
там, където гнети отчаяние – надежда,
защото когато даваме, получаваме,
където владее тъма – светлина,
и в прошката ни прощават,
там, където съсипва горест – радост.
и в смъртта се раждаме
за вечен живот.
</poem></i>
 
О, Боже Всемогъщи! Дай ми
== Песен за Брата Слънце ==
да не очаквам утеха, а да утешавам;
(съчинена от Свети Франциск малко преди смъртта му)
да не очаквам разбиране, а да разбирам;
да не очаквам обич, а да обичам!
 
Защото само давайки, получаваме,
<i><poem>
само поради прошката сме опростени,
Всевишни, всесилни, добри Господи,
и само в смъртта на себичния „аз“
Твои са хвала, слава, чест и всяка благословия.
се раждаме за вечен живот.
 
Превод: Константин Димитров
Само на тебе, Всевишни, подобават
</poem></i>
и никой човек не е достоен да те спомене.
 
== В България ==
Хвала Тебе, мой Господи, с всичките ти твари,
В България има три храма и един манастир, посветени на Свети Франциск от Асизи<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://veroizpovedania.government.bg/register|заглавие=Публичен регистър на храмовете и молитвените домове|автор=Дирекция "Вероизповедания" на Министерски съвет|достъп_дата=2024-06-17}}</ref>. В София се намира мъжкият манастир и едноименната черква „[[Свети Франциск от Асизи (София)|Свети Франциск от Асизи]]“, който са част от [[Софийска епархия (източнокатолическа)|източнокатолическата (униатска) църква]] в България.
особено господин брат Слънце,
който е светъл, и Ти ни осветляваш с него.
 
В град [[Белозем]] се намира също черква, посветена на Свети Франциск, като храмът е част от [[Софийско-пловдивска епархия|Софийско-пловдивската епархия]] на Католическата църква от латински обред.
И е красив и лъчив с голям блясък:
на Тебе, Всевишни, носи прилика.
 
В София се намира гробищният параклис „Свети Франциск“, който е общ за католиците от латински и от източен обред. [[Файл:Francis of Assisi Church in Sofia.jpg|мини|260п|Църквта [[Свети Франциск от Асизи (София)|„Св. Франциск от Асизи“]], София]]
Хвала Тебе, мой Господи,
за сестра Месечина и звездите:
в небето Си ги създал бистри и ценни, и красиви.
 
== Последователи ==
Хвала Тебе, мой Господи, за брат Вятър
[[Света Киара]]
и за въздуха, и облачно, и ясно, и всяко време,
с което крепиш Твоите твари.
 
== Издания ==
Хвала Тебе, мой Господи,
за сестра Вода, която е много полезна
и смирена, и ценна, и чиста.
 
Хвала Тебе, мой Господи,
за брат Огън, с който осветляваш нощта:
и е хубав, и весел, и як, и силен.
 
Хвала Тебе, мой Господи,
за сестра, нашата майка земя,
която ни поддържа и управлява,
u ражда различни плодове и пъстри цветя и треви.
 
Хвала Тебе, мой Господи,
за онези, които прощават от любов към Тебе
и понасят болести и страдания.
 
Блажени онези, които ги понасят с мир,
понеже от Тебе, Всевишни, ще бъдат увенчани.
 
Хвала на Тебе, мой Господи,
за сестра нашата Смърт телесна,
от която никой жив човек не може да избегне:
горко на онези, които умират със смъртни грехове;
блажен оня, който ще открие
по Твоята пресвета воля,
че втората смърт няма да му навреди.
 
Хвалете и благославяйте моя Господ,
и благодарете, и служете Му с голямо смирение.
</poem></i>
 
[[File:Francis of Assisi Church in Sofia.jpg|thumb|Църквта [[Свети Франциск от Асизи (София)|„Св. Франциск от Асизи“]], София]]
 
==Издания==
* Св. Франциск Ассизский. Сочинения. В 5 т. Т. 1. М., 1995.
* Цветочки Святого Франциска Ассизского: Сборник: Переводы. Сост. Стогов И. СПб., Амфора, 2006 (Александрийская библиотека).
Line 122 ⟶ 79:
* [[Франциск Асизки се отрича от семейството]]
 
== Източници ==
<references />
* Георгий (Ярошевский), иером. Стигматизация. - Вера и разум, 1904. Т. 1. Ч. 2. С. 623-634 (отд. изд.: Калуга, 1914).
 
* Августин (Никитин), архим. "Цветочки" святого Францисска Ассизкого на российской земле. – В: Цветочки славного мессера Святого Францисска и его братьев. СПб. 2000, с. 405-428.
* Георгий (Ярошевский), иером. Стигматизация. – Вера и разум, 1904. Т. 1. Ч. 2. С. 623 – 634 (отд. изд.: Калуга, 1914).
* Августин (Никитин), архим. „Цветочки“ святого Францисска Ассизкого на российской земле. – В: Цветочки славного мессера Святого Францисска и его братьев. СПб. 2000, с. 405 – 428.
* Бекорюков, А., диакон. Франциск Ассизский и католическая святость. М., Изд. Сретенского монастыря. 2001.
* Самарина, М. С. Франциск Ассизский и его наследие: от истоков к современности. СПб., Издательство Санкт-Петербургского университета, 2008.
* Т.А. Касаткина. Франциск и францисканство в творчестве Ф. М. Достоевского: о структуре образа в произведениях писателя. -– Францисканские чтения 2006. Святой Франциск и Россия. Изд-во Санкт-Петербургского университета, 2008, 139- – 154.
* Клеман, Оливие. Свети Франциск Асизки и Православната църква. Няколко разсъждения. -– Християнство и култура, 2011, № 7.
 
{{нормативен контрол}}
 
[[Категория:Францисканци]]
[[Категория:Християнски богослови]]
[[Категория:Италиански богослови]]
<!-- [[Категория:Средновековни философи]] -->
[[Категория:Християнски светци от XIII век]]
[[Категория:Средновековни италиански светци]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Франциск_от_Асизи“.