Делфийският оракул е един от най-важните оракули в античния свят[1], който прави своите предсказания и пророкувания в храма на Аполон в Делфи, построен на склона на планината Парнас в областта Фокида. Според древногръцката митология храмът е построен от самия Аполон в чест на победата му над чудовището Питон. Неговата сибила се нарича Пития (от питон – един от старите символи на Аполон). В началото светилището има само една жрица Пития, тъй като прорицания се дават само на рождения ден на Аполон. Когато интересът към Делфийския оракул се засилва и прорицанията започват да се дават по-често, жриците се увеличават.

Пития, жрицата на Делфийския оракул, според Микеланджело
Останките от древния храм на Аполон в Делфи

Делфийският оракул и свързаният с него храм играят важна роля и в древните Елевзински мистерии.

В Древна Гърция е прието по всички важни държавни и лични въпроси да се допитват до оракули. В Делфи идват различни представители на различни царства от древния свят, които носят богати дарове. Цар Мидас подарява на храма златен трон. Лидийският цар Крез също изпраща дарове на делфийския оракул и храма на Аполон. Делфийският оракул повлиява до голяма степен за древногръцката колонизация на южните части на Италия и Сицилия.

Около оракула се сформира най-известната амфиктиония в Древна Гърция. За Делфийското светилище се водят няколко свещени войни, като в третата от тях срещу фокидците през 343 г. пр. Хр. се намесва Филип II Македонски.

Светилището започва да губи своето влияние по време на гръко-персийските войни, когато Делфи взема страната на Ахеменидите с надеждата да стане религиозен център на Ахеменидското царство. Храмът е разграбван на няколко пъти, нанесени са щети от пожари и около 391 г. по времето на император Теодосий I е закрит окончателно.

Светилището

редактиране
 
План на светилището в Делфи. С номер 1 е означен храмът на Аполон, съкровищниците на отделните градове са с номера 14 – 24

Светилището на Аполон е по същество парче свещена земя (теменос), с форма на четириъгълник с дължина на страните 130 на 190 м, оградено с яка, добре изградена стена (периболос) с няколко врати. Теренът е доста стръмен и достига до отвесните скали Федриади. С помощта на няколко големи подпорни стени са направени тераси, свързани помежду си с главния Свещен път, който свързва голямата врата в долния източен край на стената с терасата пред хълма, като прави два последователни завоя. От двете страни на пътя се редуват съкровищниците, построени от полисите Сикион, Сифнос, Тива, Атина, Сиракуза, Книдос, Коринт, Кирена и други, както и съкровищниците на двата етруски града Цере и Спина. Много от даренията привличали вниманието на поклонниците със скулптури и надписи[2]. Например картина на Полигнот Тасоски върху постройка, издигната от книдосците (или лесхе – място за разговори), изобразявала Слизането на Одисей в Хадес (Некия) и Превземането на Троя (Илиуперсис).[3]. Гръцкият пътешественик от 2 век Павзаний е оставил детайлно описание на тези картини, фигура по фигура[3][4]. Френска археологическа експедиция в Делфи в края на XIX век разкрива основите на сградата.[3] Във вътрешността на храма, която остава недостъпна за обикновените хора, се намира златна статуя на Аполон, лаврово дърво, свещен извор, омфал с два златни орела, а под него саркофаг с пепелта на Питон.[5]

Пророчества

редактиране

В древността пророчествата се правят един път в годината – на рождения ден на Аполон, около средата на февруари или март. От VI век пр.н.е. насам започват да се провеждат ежемесечно, на седмо число, а по-късно и ежедневно през месеците, в които времето позволява достъп до мястото на оракула. Пития отказва да пророкува на човек, очернен от престъпления. От нея се изисква пълна преданост и дълбоко целомъдрие.

Преди всяко пророчество Пития се измива в Касталския извор, слага златотъкана дреха, разпуска косите си, слага лавров венец на главата си, пие вода от свещения извор, пали лаврови клончета, сяда на висок трикрак стол и прави своите предсказания, вдишвайки изпаренията. При това тя изпада в наркотичен транс, повечето от фразите и думите са неразбираеми брътвежи, които жреците (προφήτης) записват и след това тълкуват. След края на ритуала, жреците се оттеглят за да подготвят гаданието. То представлява поема, която предоставят на поръчителя на гаданието. Обикновено тази поема не е еднозначна, с цел при грешка гадателите да имат възможност да изкажат своето тълкувание на поемата, което понякога се разминава от това на поръчителя.

Източници

редактиране
  1. Гръцката религия на оракулите
  2. Шаму, Франсоа. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, „Български художник“, 1979. с. 216.
  3. а б в Chisholm, Hugh, ed. Encyclopædia Britannica, 11th edition. Cambridge University Press, 1911.
  4. Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. Χ, 25 – 31.
  5. APOLO EN DELFOS (Храмът на Аполон) // ffil.uam.es. Архивиран от оригинала на 2005-12-21. Посетен на 2011-07-30. (на испански)

Вижте също

редактиране