Живораждането при животните е явление, при което зародишът се развива в тялото на майчиния организъм и води до появата на потомство. Може да се разглежда като антипод на снасянето на яйца.

Бозайниците (без Еднопроходни) са най-добрия пример за живораждащи. При тях се осъществява трофична връзка между майката и ембриона посредством плацента.

При някои по-нисши животни също се наблюдава подобен биологичен феномен такива са някои представители на скорпионите[1] и хлебарките [2], малко на брой родове акули и змии както и при Онихофорите. При някои гущери от родовете Синьоезични сцинкове (Tiliqua) и Гигантски дървесни сцинкове (Corucia) плацентата е закачена директно за майката, осигурявайки трофично ембриона. След раждането си малките на живородните приемат храна от външната среда, в контраст на някои яйцеснасящи (например риби), при които малките се изхранват известно време за сметка на жълтъчния си сак.

Известни са няколко по-особени, но често срещани случая на живораждане:

  • Яйцеживораждане: В този случай оплодените яйца се съхраняват в майчиния организъм (по изключение в бащиния при морското конче) до излюпването си, но няма трофична връзка между майката и зародишите. Широко разпространено явления сред Отровници и Poeciliidae.
  • Хистотрофно живораждане: Зародишите се развиват в яйцепроводите на майчиния организъм, като се изхранват за сметка на вътреутробен канибализъм, каинизъм. Застъпено е при някои акули и черния саламандър Salamandra atra.

Източници

редактиране
  1. Capinera, John L., Encyclopedia of entomology. Springer Reference, 2008, p. 3311.
  2. Costa, James T., The Other Insect Societies. Belknap Press, 2006, p. 151.
  • Wang Y, Evans SE. 2011. A gravid lizard from the Cretaceous of China and the early history of squamate viviparity. Naturwissenschaften DOI: 10.1007/s00114-011-0820-1

Вижте също

редактиране