Владимир Трендафилов

български литературен критик, поет, преводач
Тази статия е за литературния критик. За актьора вижте Владимир Трандафилов.

Владимир Андреев Трендафилов е български литературен критик, поет, преводач и автор на материали в академични сборници и периодични издания.

Владимир Трендафилов
български литературен критик, поет, преводач
Роден
Починал
8 май 2019 г. (63 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Литература
Период1979 – 2019
Жанровестихотворение, есе
Дебютни творби„Четирите фокуса“ (1997)
Научна дейност
ОбластИстория на литературата
Работил вЮЗУ „Неофит Рилски“ (Благоевград)
Софийски университет
Видни студентиНадежда Радулова
Ангел Игов
и други
Публикации„Неизличимият образ в огледалото“ (1996)
„Кризата, която обнадеждава“ (2009)
Семейство
СъпругаКристин Димитрова (? – 2019; смъртта му)
Деца2 (като едно от тях е Константин Трендафилов „Папи Ханс“)
УебсайтБлог на Трендафилов

Биография

редактиране

Роден е във Варна през 1955 г. Завършва английска филология в Софийския държавен университет.

Две години работи като редактор в издателство „Народна култура“ (1981 – 1983), а след това е преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“, Катедра по англицистика и американистика (англо-български превод, английска стилистика, съвременна британска поезия) (1983 – 2001). През 1997 г. става доктор по филология, след като защитава дисертация на тема „Неизличимият образ в огледалото: актуална българска рецепция на Англия, англичанина и английската мисъл през XIX и началото на XX век“. През 2001 г. напуска Софийския университет и започва работа като езиков мениджър в „Български текст“ ЕООД – частна агенция за превод и субтитриране на филми (2001 – 2003). Изпълнителен директор на издателство „Апострофи“, София (2003 – 2004). Преподавател по английска литература в Катедра по англицистика на ЮЗУ „Неофит Рилски“ (Благоевград) (2004 – 2013). От началото на 2013 до смъртта си през 2019 г. е на работа пак в Катедра по англицистика и американистика към Софийския университет, където води лекции по съвременна британска литература и семинари по хорър литература и превод. Хабилитира се като доцент с изследването „Дебютът Дикенс: Начална рецепция на английския автор и на творчеството му в България“ (2005). Професор от 2011 г. в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград и от 2013 г. в Софийския университет.

Член на Сдружението на български писатели (но е сред подписалите Декларация през 2005 г. за готовността си да го напусне поради фактическото му несъществуване[1]).

С решение № 2 – 1143 от 13.12.2017 г. Комисията по досиетата установява и обявява, че от 14 април 1980 г. Трендафилов е сътрудничил на Държавна сигурност (ДС) в качеството си на агент на VI управление (Политическа полиция), 2 отдел (младежта, спортните организации и студентите) и 9 отдел (средствата за масова информация). Псевдонимът му на агент е „Богдан“. Не е известно дали е бил свален от действащ оперативен отчет на ДС.[2]

Женен е за поетесата Кристин Димитрова, с която имат две деца. Единият му син е писателят и певец Константин Трендафилов, известен като „Папи Ханс“.

Владимир Трендафилов умира на 63 години на 8 май 2019 г.[3][4]

Творчество и критика

редактиране

„Неизличимият образ в огледалото“ (1996), първата книга на Трендафилов, предлага подробен разказ за това как в българската култура на 19 век и началото на 20 век навлиза представата за Англия, англичанина и английската мисъл, и как тази представа въздейства обратно върху българската култура, как я формира отвътре.

Книгата му „През седмица в литературния аквариум“ (1999) анализира проблемите и фигурите на днешната българска литература, последвана е от книгата му „За рамките на литературата“ (2005).

Владимир Трендафилов публикува множество текстове в академичната и ежедневна преса, някои от тях полемични, например три полемизиращи поредици статии: в „Литературен вестник“, където води рубрика през 1992,[2] под общо заглавие „Литературата, която я няма“, във вестник „Литературен форум“ през 1998 г. („През седмица в литературния аквариум“) и една през 2001 във вестник Култура по повод актуален дебат за медиите. Отделни статии са излизали в академични сборници. Заедно с Александър Шурбанов са съставители (а и автори на част от текстовете вътре) на тома „Преводна рецепция на европейска литература в България. Т. 1: Английска литература“ (2000).

Превеждал е от английски на български, основно поезия. Негов е преводът на избраната поезия и проза от ирландския класик и нобелист Уилям Бътлър Йейтс, излязла през 1990 г. под заглавието „Кръвта и луната“. Преводът на поемата „Второто пришествие“ на Йейтс е използван в българския дублаж на първия епизод от трети сезон на сериала „Герои“.

Има две издадени стихосбирки – „Четирите фокуса“ (1997) и „Смъртният танц на фокусника и други стихотворения“ (1999).

Източници

редактиране

Библиография

редактиране

Научни изследвания

редактиране
  • Неизличимият образ в огледалото. Актуалната българска рецепция на Англия, англичанина и английската мисъл през 19 и началото на 20 век. София: Кралица Маб, 1996.
  • През седмица в литературния аквариум, София: Изд. Литературен форум, 1999 [5]
  • За рамките на литературата, София: Изток-Запад, 2005[6]
  • Кризата, която обнадеждава: Картографии на днешното литературно поле, София: Сиела, 2009 [7]
  • Употребите на британския ментор: рецепцията на Чарлс Дикенс в България, София, Колибри, 2015, 392 с. [8][9][10][11]

Стихосбирки

редактиране
  • Четирите фокуса. Стихотворения. София: Свободно поетическо общество, 1997.
  • Смъртният танц на фокусника и други стихотворения. София: Литературен форум, 1999.
  1. „Декларация“, в. „Култура“, бр. 34 от 7 октомври 2005 г.
  2. а б Решение № 2 – 1143 от 13.12.2017 г. – Литературен вестник // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2017.
  3. Почина проф. Владимир Трендафилов, ploshtadslaveikov.com, 8 май 2019.
  4. Почина преводачът на Йейтс проф. Владимир Трендафилов, dnes.dir.bg, 8 май 2019.
  5. Милена Кирова, „Критическият индивидуализъм“, рец. във в. „Култура“, бр. 3 от 28 януари 2000 г.
  6. Марин Бодаков, „По повод триумфа на либералната ирония в една направо наша книга“, „поздравителен адрес“, произнесен на премиерата на „За рамките на литературата“ от Владимир Трендафилов, състояла се на 28 май 2005 г. в рамките на Панаира на книгата, във в. „Култура“, бр. 22 от 10 юни 2005 г.
  7. Милена Кирова, „И критиката става за четене“, рец. във в. „Култура“, бр. 27 (2554) от 17 юли 2009 г.
  8. Владимир Трендафилов, Екстракт от „Употребите на британския ментор“, Портал за култура, изкуство и общество, 2 март 2015 г.
  9. Мария Пипева, „За българските употреби на Дикенс“ Архив на оригинала от 2016-05-16 в Wayback Machine., рец. във в. „Литературен вестник“, год. 24, бр. 16 от 22 април 2015 г., с.3.
  10. Лъчезар Лозанов, „Дикенс е мярата ни за модерност“ Архив на оригинала от 2016-11-29 в Wayback Machine., рец. във в. „Българска армия“, 13 март 2015 г.
  11. Огнян Стамболиев, „Дикенс в България“, рец. във в. „Дума“, бр. 193, 22 август 2015 г.

Външни препратки

редактиране