Лузитания (кораб)
- За римската провинция вижте Лузитания.
„Лузитания“ (на английски: RMS Lusitania) е британски експресен четирикоминен трансатлантически океански лайнер, построен от John Brown & Company и опериран от „Кунард Лайн“ в периода 1907 – 1915 г.[1] Обладател е на „Синята лента на Атлантика“ между 1907 г. и 1909 г. Има по-малък кораб-сестра, „Мавритания“.[2] Пренася кралска поща на много от плаванията си, поради което получава обозначението „RMS“ („кралски пощенски кораб“).[1]
| „Лузитания“ RMS Lusitania | |
 „Лузитания“ в близост до Ливърпул, 1909 г. | |
| Флаг |  Великобритания[1] |
|---|---|
| Клас и тип | пътнически кораб клас океански лайнер от типа „Лузитания“;[2] |
| Производител | John Brown & Company в Клайбанк (Глазгоу);[1] |
| Служба | |
| Поръчан | 1904 г.; |
| Заложен | 16 юни 1904 г.;[3] |
| Спуснат на вода | 7 юни 1906 г.;[1] |
| Влиза в строй | 26 август 1907 г.;[3] |
| Изведен от експлоатация | 7 май 1915 г., потопен от германската подводница SM U-20;[4] |
| Основни характеристики | |
| Пристанище на домуване | Ливърпул;[1] |
| Организация |  „Кунард Лайн“; (Cunard Line);[1] |
| Собственик | „Кунард Лайн“ (1907 – 15 г.);[1] |
| Оператор | „Кунард Лайн“ (1907 – 15 г.);[1] |
| Бруто тонаж | 31 550 t (БРТ);[1] |
| Нето тонаж | 12 611 t (НРТ);[1] |
| Водоизместимост | 38 000 t (пълна);[1] |
| Дължина | 239,8 m;[1] |
| Дължина между перпендикулярите | 231,5 m;[1] |
| Ширина | 26,7 m;[1] |
| Височина | 143,9 m (от кила до върха на коминити); |
| Газене | 10,2 m;[1] |
| Материал на корпуса | стомана; |
| Задвижване | 4 парни турбини на компанията Parsons;[1] |
| Мощност | 76 000 к.с. или 56,6 MW;[1] |
| Движител | 3 гребни винта (1907 г.);[1] 4 гребни винта (1909 г.);[1] |
| Скорост | круизна скорост: 25 възела (46,3 km/h);[1] максимална скорост: 26,35 възела (48,8 km/h);[1] |
| Екипаж | 827 (1907 г.);[1] 850 (1915 г.);[1] |
| Пътниковместимост | 1907 г.: 2 198 пътници:[1] първа класа: 552;[1] втора класа: 460;[1] трета класа: 1 186;[1] 1915 г.: 2 165 пътници:[1] първа класа: 563;[1] втора класа: 464;[1] трета класа: 1 138;[1] |
| Заводски номер | 367;[1] |
| Цена за построяване | 1,6 милиона тогавашни британски паунда;[5] |
| Брой палуби | 10 (6 от които за пасажери);[6] |
| Брой спасителни лодки | 16 (1907 г.);[1] 48 (1912 г.);[1] |
| Характеристики | с две мачти и четири комина;[1] |
| Бележки | първият британски четирикоминен океански лайнер;[1] първият кораб в света, който тежи над 30 000 t;[1] първият кораб в света, който преплава Атлантика за по-малко от пет дни;[1] най-бързият кораб в света в периода 1907 – 9 г.;[7] корабът сестра на „Мавритания“, компаньонът на „Аквитания“;[2] кръстен от Mary, Lady Inverclyde;[1] |
| „Лузитания“ в Общомедия | |
Строителството на лайнера започва през 1904 г., като „Лузитания“ е кръстена и спусната на вода две години по-късно.[1] Прави първото си двупосочно плаване през септември 1907 г.,[1] като не успява да спечели „Синята лента на Атлантика“. При второто си такова плаване обаче, корабът си присвоява титлата на най-бързия океански лайнер в света.[4] През ноември същата година, „Мавритания“, корабът сестра на „Лузитания“, също влиза в експлоатация,[8] поради което в периода 1907 – 1909 г. двата лайнера многократно взаимно се надминават един друг, като „Лузитания“ губи титлата си за последен път през септември 1909 г.[9]
На 10 януари 1910 г. „Лузитания“ е на път от Ливърпул за Ню Йорк,[10] когато е ударена от двадесет и три метрова вълна убиецкато по мостика ѝ е частично смачкан и много прозорци по целия кораб са счупени.[11] Като по чудо никой не е отнесен, тъй като вълната удря лайнера през нощта. Няма и никакви жертви.
През лятото на 1914 г. започва Първата световна война, като лайнерът е реквизиран от Кралския военноморски флот за използване като въоръжен търговски кораб (спомагателен крайцер), но тъй като скоро след това е установено, че това е лоша идея, корабът се завръща към оригиналната си роля, а именно – да пренася пътници от Европа до Северна Америка.[4] За разлика от „Лузитания“ обаче, по-малката ѝ „сестра“, „Мавритания“, както и нововъведения в експлоатация техен трети компаньон, „Аквитания“, продължават да се използват за превоз на войници през цялата война.[8][12]
След много успешни трансатлантически рейса през втората половина на 1914 г. и първата половина на следващата година, на 1 май 1915 г. „Лузитания“ се отправя на своето двеста и второ плаване, поредното нейно в посока Европа, което много скоро след това се оказва обаче и последното ѝ изобщо.[13][14] На 7 май лайнерът минава пред германската подводница SM U-20,[3] чийто командир нарежда да бъде изстреляно едно торпедо по кораба. Почти веднага след експлозията от торпедото става втора експлозия,[1] която е вероятно породена от нелегално пренасяни американски муниции на борда на океанския лайнер, които са били там, където торпедото удря, в резултат на което те също се взривяват след него.[15]
Повечето оцелели пътници и членове на екипажа на „Лузитания“, включително и капитанът му, посочват, подкрепят тази теория.[15] Това, както и останките на кораба, доказват, че това е била най-вероятната причина за втората експлозия.[15] Каквато и да е истинската причина за гибелта му, лайнерът потъва за едва осемнадесет минути,[3] като от всичките му четиридесет и осем спасителни лодки успешна са спуснати едва шест от тях[16]. От общо 1 960-те души на борда му оцяляват само 767 – жертвите наброяват 1 197 души,[3] от които 128 са американци[4].
Потъването на „Лузитания“ е един от ключовите фактори, които довеждат до влизането на САЩ в Първата световма война на страната на Антантата през пролетта на 1917 г.[3] Също така, лайнерът доказват на света, че много съюзнически пътнически кораби незаконно са пренасяли муниции на борда си през Първата световна война.
Източници
редактиране- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар RMS Lusitania
- ↑ а б в RMS Lusitania and RMS Mauretania (1)
- ↑ а б в г д е Lusitania
- ↑ а б в г RMS Lusitania – The Great Ocean Liners
- ↑ RMS Lusitania – Cost to Build
- ↑ Deck plans // 24 March 2011.
- ↑ R.M.S. Lusitania
- ↑ Peeke Jones, с. Walsh-Johnson.
- ↑ Lusitania Battered By 80-Foot Wave – Wheel House of Giant Cunarder Wrecked and Officers and Seamen Hurt // The New York Times, 16 January 1910. Архивиран от оригинала на 27 October 2021. Посетен на 1 September 2020.
- ↑ Scientific American. January 2010, quoting a 1910 issue of Scientific American, at "the Encounter of RMS Lusitania, Freaque Waves, December 17, 2009 Accessed 10 November 2021
- ↑ Simpson 13 October 1972.
- ↑ Butler 2003.
- ↑ а б в RMS Lusitania – Second Explosion Cause
- ↑ RMS Lusitania – Number of Successfully Launched Lifeboats