Елинистична Гърция: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: латинизация на векове |
Редакция без резюме |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
== Елада при диадохите и епигоните == |
== Елада при диадохите и епигоните == |
||
{{основна|Ламийска война}} |
{{основна|Ламийска война}} |
||
В периода на междуособни войни при [[диадохи]]те и [[епигони]]те, в [[Елада]] с център [[Древна Атина]] се налага властта на диадоха [[Касандър]]. Междуособиците между диадохите са прекратени, но през |
В периода на междуособни войни при [[диадохи]]те и [[епигони]]те, в [[Елада]] с център [[Древна Атина]] се налага властта на диадоха [[Касандър]]. Междуособиците между диадохите са прекратени, но през 311 г. пр. Хр. по заповед на Касандър са убити персийската царица [[Роксана]], която е една от трите жени на Александър Македонски и малолетният му син [[Александър IV]] – с цел македонската династия да се прекрати, за да не може да оспорва властта на Касандър. [[Антигон I Монофталм|Антигон]], един от могъщите диадохи, след като е избран за „владетел на Азия“, чрез въоръжени действия отнема от Касандър – Елада, както и Кипър – от [[Птолемей]]. След което приема титлата [[цар]]. Научавайки за този акт, неговите противници и също така влиятелни диадохи: Птолемей, [[Лизимах]], Касандър и [[Селевк I Никатор|Селевк]], също се провъзгласяват за царе. |
||
[[Деметрий I Полиоркет]] през |
[[Деметрий I Полиоркет]] през 307 г. пр. Хр. с помощта на силен флот и армия завладява Елада. На [[Коринтски синедрион|Коринтския синедрион]] през 303 г. пр. Хр. той е обявен за ''хегемон на Елада''. Настъпателната политика на Антигон и Деметрий довежда до образуване на коалиция от страна на останалите царе – Касандър, Лизимах, Селевк и Птолемей. |
||
В ожесточена [[битка при Ипсос]], обединените войски на Селевк, Лизимах и Касандър (Птолемей от предпазливост не участва) побеждават армията на [[Антигон I Монофталм]] – Едноокия и неговия син Деметрий I. След тази битка Касандър се утвърждава и за ''хегемон на Елада'', като ''цар на Македония''. <ref>[http://nauka.bg/a/елинистически-период-336-г-пр-хр-до-30-г-пр-хр Елинистически период (336 г. пр. Хр. до 30 г. пр. Хр.)]</ref> |
В ожесточена [[битка при Ипсос]], обединените войски на Селевк, Лизимах и Касандър (Птолемей от предпазливост не участва) побеждават армията на [[Антигон I Монофталм]] – Едноокия и неговия син Деметрий I. След тази битка Касандър се утвърждава и за ''хегемон на Елада'', като ''цар на Македония''. <ref>[http://nauka.bg/a/елинистически-период-336-г-пр-хр-до-30-г-пр-хр Елинистически период (336 г. пр. Хр. до 30 г. пр. Хр.)]</ref> |
||
== Елада през III |
== Елада през III век пр. Хр. == |
||
След 300 |
След 300 г. пр. Хр. в Древна Гърция започват да се сключват и развиват т.нар. съюзи на държавите. III век пр. Хр. се характеризира с упадък на Елада, породен от дългогодишните войни и разорението сред населението ѝ. Развива се [[лихварство]]то, което обуславя процъфтяването на [[търговия]]та. Засилването на търговско-лихварската прослойка води до разоряването на свободните производители, които са принудени да напуснат страната, като едни от тях стават наемници, а други – чиновници в източните елинистически държави на диадохите и епигоните. Елада постепенно се обезлюдява и изпада в социална криза на [[полис]]ите. Този процес от своя страна води до изместване на центровете на политическия живот в Древна Гърция към вътрешността на страната. Така се образуват два съюза от древногръцки държавици – [[Етолийски съюз]] и [[Ахейски съюз]]. Ахейският съюз, за разлика от Етолийския, е обединение на полиси. <ref>[http://nauka.bg/a/елинистически-период-336-г-пр-хр-до-30-г-пр-хр Елинистически период (336 г. пр. Хр. до 30 г. пр. Хр.)]</ref> |
||
Двата съюза влизат в краткотрайни схватки помежду си и просъществуват като свободни федеративни образувания на територията на Елада – до завоюването на страната от Римската република. |
Двата съюза влизат в краткотрайни схватки помежду си и просъществуват като свободни федеративни образувания на територията на Елада – до завоюването на страната от Римската република. |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
По време на [[първа македонска война|първата македонска война]], [[Филип V]] сключва съюз с [[Ханибал Барка]] и обявява война на Римската република за възвръщане на своята политическа хегемония в Елада (която скърца и се е пропукала). Иначе, непосредствен повод за войната е отнемането от римляните на завоюваната от тях [[Илирия]]. Войната завършва безрезултатно за Филип V, като междувременно Рим организира антимакедонска коалиция, в която влизат Етолийският съюз и [[Пергамско царство|Пергамското царство]], осуетявайки по този начин намеренията на Филип V да се притече в помощ на Ханибал в Италия (евентуално). <ref>{{cite book |title= Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 625, 626 – Древен Рим, Първа македонска война |year= 1991 |publisher= ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X}}</ref> |
По време на [[първа македонска война|първата македонска война]], [[Филип V]] сключва съюз с [[Ханибал Барка]] и обявява война на Римската република за възвръщане на своята политическа хегемония в Елада (която скърца и се е пропукала). Иначе, непосредствен повод за войната е отнемането от римляните на завоюваната от тях [[Илирия]]. Войната завършва безрезултатно за Филип V, като междувременно Рим организира антимакедонска коалиция, в която влизат Етолийският съюз и [[Пергамско царство|Пергамското царство]], осуетявайки по този начин намеренията на Филип V да се притече в помощ на Ханибал в Италия (евентуално). <ref>{{cite book |title= Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 625, 626 – Древен Рим, Първа македонска война |year= 1991 |publisher= ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X}}</ref> |
||
По време на [[Втора македонска война|втората македонска война]], разтревожена от обстоятелството, че [[Филип V Македонски]] установява контрол над [[черноморски проливи|проливите]], Древна Атина се обявява против него и се обръща за помощ към Древен Рим за намеса в Азия. Римляните без съмнение очакват удобен случай и обявяват война на Филип V. На страната на Римската република този път се включват и Етолийският и Ахейският съюз. В [[битка при Киноскефала]] ([[Тесалия]]) Филип V е разбит от римляните, като е принуден да приеме мир, според който се отказва от наложената над Елада власт, като се и съгласява да изплати обезщетение на Римската република. С това приключва окончателно македонската хегемония над Елада, продължила от [[Битка при Херонея|битката при Херонея]] през |
По време на [[Втора македонска война|втората македонска война]], разтревожена от обстоятелството, че [[Филип V Македонски]] установява контрол над [[черноморски проливи|проливите]], Древна Атина се обявява против него и се обръща за помощ към Древен Рим за намеса в Азия. Римляните без съмнение очакват удобен случай и обявяват война на Филип V. На страната на Римската република този път се включват и Етолийският и Ахейският съюз. В [[битка при Киноскефала]] ([[Тесалия]]) Филип V е разбит от римляните, като е принуден да приеме мир, според който се отказва от наложената над Елада власт, като се и съгласява да изплати обезщетение на Римската република. С това приключва окончателно македонската хегемония над Елада, продължила от [[Битка при Херонея|битката при Херонея]] през 338 г. пр. Хр. – до битката при Киноскефала през 197 г. пр. Хр., или общо 144 години. <ref>{{cite book |title= Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 628, 629 – Древен Рим, Втора македонска война |year= 1991 |publisher= ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X}}</ref> |
||
При управлението на [[Персей (цар)|Персей]], древногръцките градове се организират в антиримска коалиция с цел отстояване независимостта на Елада – пред новата, този път западна опасност. |
При управлението на [[Персей (цар)|Персей]], древногръцките градове се организират в антиримска коалиция с цел отстояване независимостта на Елада – пред новата, този път западна опасност. |
||
По време на [[Трета македонска война|третата македонска война]], Елада е вече срещу Рим, обаче след катастрофалната [[битка при Пидна]] и тя попада под римска хегемония. Победителят [[Луций Емилий Павел Македоник]] отвлича в Италия огромна плячка, обръщайки 150 хиляди местни в [[роб]]и. През |
По време на [[Трета македонска война|третата македонска война]], Елада е вече срещу Рим, обаче след катастрофалната [[битка при Пидна]] и тя попада под римска хегемония. Победителят [[Луций Емилий Павел Македоник]] отвлича в Италия огромна плячка, обръщайки 150 хиляди местни в [[роб]]и. През 148 г. пр. Хр. в Елада избухва въстание срещу римското господство, което е потушено. След въстанието Ахейският съюз започва война срещу Римската република, тъй като римския наместник на Сената в Ахейския съюз [[Гай Сулпиций Гал (консул 243 г. пр. Хр.)|Гай Сулпиций Гал]] се държи крайно високомерно и с цел подронване на ахейската икономика, с което нанася загуби на местните робовладелци. Съюзът получава подкрепа и от демократическата партия (начело с [[Питей]]) и от населението на Елада начело с [[Диай]] и [[Критолай]]. Силите в тази последна [[битка край Истмоса]] се оказват неравни, и Ахейският съюз е разгромен, а Диай се самоубива. Най-значителният търговско-занаятчийски център на Елада – Коринт е ограбен, разрушен и опожарен. В Елада са забранени от Сената всички т.нар. свободни съюзи от държави – [[Беотийски съюз|Беотийският]], [[Фокейски съюз|Фокейският]] и Ахейският. На цяла Елада е наложен данък, като на обикновена [[римска провинция]] – [[Ахая (римска провинция)|Ахая]]. Тя е присъединена към [[Македония (римска провинция)|Македония]]. <ref>{{cite book |title= Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 641, 642 – Древен Рим |year= 1991 |publisher= ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X}}</ref> |
||
Традиционно |
Традиционно 146 г. пр. Хр., т.е. края на [[Четвърта македонска война|четвъртата македонска война]], се счита и за край на краткотрайната независимост на Елада, последвана от установяването в нея на римска власт. |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
Версия от 10:35, 20 август 2018
Тази статия е за Гърция. За по-общия исторически период вижте Елинистическа епоха.
История на Гърция |
---|
Праистория (до IV/III хил. пр. Хр.) |
|
Бронзова епоха (IV/III – ΙΙ хил. пр. Хр.) |
Древна Гърция (XI – I в. пр. Хр.) |
|
Гърция в Римската империя |
|
Средновековие и Ново време (330 – 1832) |
|
Съвременна Гърция |
|
Тематични статии |
Елинистична Гърция се нарича историческият период за Елада от попадането ѝ под македонска зависимост – до подчиняването ѝ под властта на Римската република. [1]
Въстание на Тива
Подтикната от персите, Тива въстава срещу Александър Македонски, като използва ангажирането му в потушаването на избухналите въстания в Тракия и Илирия. След като разбива войските на траките и илирите, Александър с изключителна бързина се прехвърля в Тива, превзема и разрушава града, а жителите му изселва или продава в робство. След този несполучлив опит, древногръцките полиси, т.е. градове-държави, престават да се съпротивляват срещу македонската доминация над Елада.
Походите на Александър Македонски към Древния Изток са политически и идеологически мотивирани като отмъщение на персите за разоряването на Древна Гърция и поругаването на гръцките светини през периода на гръко-персийските войни, като към това се добавя и личен мотив – мъст за смъртта на Филип II. В действителност, основната причина е икономическа и предизвикана от кризата сред древногръцките полиси в стремежа им към разширение (породен от „глада за обработваема земя“ и за завладяване на нови пазари). [2]
Елада при диадохите и епигоните
В периода на междуособни войни при диадохите и епигоните, в Елада с център Древна Атина се налага властта на диадоха Касандър. Междуособиците между диадохите са прекратени, но през 311 г. пр. Хр. по заповед на Касандър са убити персийската царица Роксана, която е една от трите жени на Александър Македонски и малолетният му син Александър IV – с цел македонската династия да се прекрати, за да не може да оспорва властта на Касандър. Антигон, един от могъщите диадохи, след като е избран за „владетел на Азия“, чрез въоръжени действия отнема от Касандър – Елада, както и Кипър – от Птолемей. След което приема титлата цар. Научавайки за този акт, неговите противници и също така влиятелни диадохи: Птолемей, Лизимах, Касандър и Селевк, също се провъзгласяват за царе.
Деметрий I Полиоркет през 307 г. пр. Хр. с помощта на силен флот и армия завладява Елада. На Коринтския синедрион през 303 г. пр. Хр. той е обявен за хегемон на Елада. Настъпателната политика на Антигон и Деметрий довежда до образуване на коалиция от страна на останалите царе – Касандър, Лизимах, Селевк и Птолемей.
В ожесточена битка при Ипсос, обединените войски на Селевк, Лизимах и Касандър (Птолемей от предпазливост не участва) побеждават армията на Антигон I Монофталм – Едноокия и неговия син Деметрий I. След тази битка Касандър се утвърждава и за хегемон на Елада, като цар на Македония. [3]
Елада през III век пр. Хр.
След 300 г. пр. Хр. в Древна Гърция започват да се сключват и развиват т.нар. съюзи на държавите. III век пр. Хр. се характеризира с упадък на Елада, породен от дългогодишните войни и разорението сред населението ѝ. Развива се лихварството, което обуславя процъфтяването на търговията. Засилването на търговско-лихварската прослойка води до разоряването на свободните производители, които са принудени да напуснат страната, като едни от тях стават наемници, а други – чиновници в източните елинистически държави на диадохите и епигоните. Елада постепенно се обезлюдява и изпада в социална криза на полисите. Този процес от своя страна води до изместване на центровете на политическия живот в Древна Гърция към вътрешността на страната. Така се образуват два съюза от древногръцки държавици – Етолийски съюз и Ахейски съюз. Ахейският съюз, за разлика от Етолийския, е обединение на полиси. [4]
Двата съюза влизат в краткотрайни схватки помежду си и просъществуват като свободни федеративни образувания на територията на Елада – до завоюването на страната от Римската република.
Елада срещу Рим
По време на пуническите войни, Картаген търси помощта на Древна Македония срещу Древен Рим. Ахейският съюз отстъпва Коринт на Филип V Македонски, който става седалище на възстановения нов Коринтски съюз, наречен сега Елински съюз на съюзите в клеоменовата война. Извън него остават само Спарта, Древна Атина, Елида и Месения. [5]
По време на първата македонска война, Филип V сключва съюз с Ханибал Барка и обявява война на Римската република за възвръщане на своята политическа хегемония в Елада (която скърца и се е пропукала). Иначе, непосредствен повод за войната е отнемането от римляните на завоюваната от тях Илирия. Войната завършва безрезултатно за Филип V, като междувременно Рим организира антимакедонска коалиция, в която влизат Етолийският съюз и Пергамското царство, осуетявайки по този начин намеренията на Филип V да се притече в помощ на Ханибал в Италия (евентуално). [6]
По време на втората македонска война, разтревожена от обстоятелството, че Филип V Македонски установява контрол над проливите, Древна Атина се обявява против него и се обръща за помощ към Древен Рим за намеса в Азия. Римляните без съмнение очакват удобен случай и обявяват война на Филип V. На страната на Римската република този път се включват и Етолийският и Ахейският съюз. В битка при Киноскефала (Тесалия) Филип V е разбит от римляните, като е принуден да приеме мир, според който се отказва от наложената над Елада власт, като се и съгласява да изплати обезщетение на Римската република. С това приключва окончателно македонската хегемония над Елада, продължила от битката при Херонея през 338 г. пр. Хр. – до битката при Киноскефала през 197 г. пр. Хр., или общо 144 години. [7]
При управлението на Персей, древногръцките градове се организират в антиримска коалиция с цел отстояване независимостта на Елада – пред новата, този път западна опасност.
По време на третата македонска война, Елада е вече срещу Рим, обаче след катастрофалната битка при Пидна и тя попада под римска хегемония. Победителят Луций Емилий Павел Македоник отвлича в Италия огромна плячка, обръщайки 150 хиляди местни в роби. През 148 г. пр. Хр. в Елада избухва въстание срещу римското господство, което е потушено. След въстанието Ахейският съюз започва война срещу Римската република, тъй като римския наместник на Сената в Ахейския съюз Гай Сулпиций Гал се държи крайно високомерно и с цел подронване на ахейската икономика, с което нанася загуби на местните робовладелци. Съюзът получава подкрепа и от демократическата партия (начело с Питей) и от населението на Елада начело с Диай и Критолай. Силите в тази последна битка край Истмоса се оказват неравни, и Ахейският съюз е разгромен, а Диай се самоубива. Най-значителният търговско-занаятчийски център на Елада – Коринт е ограбен, разрушен и опожарен. В Елада са забранени от Сената всички т.нар. свободни съюзи от държави – Беотийският, Фокейският и Ахейският. На цяла Елада е наложен данък, като на обикновена римска провинция – Ахая. Тя е присъединена към Македония. [8]
Традиционно 146 г. пр. Хр., т.е. края на четвъртата македонска война, се счита и за край на краткотрайната независимост на Елада, последвана от установяването в нея на римска власт.
Вижте също
Източници
- ↑ Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 337 – Древна Гърция. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.
- ↑ Елинистически период (336 г. пр. Хр. до 30 г. пр. Хр.)
- ↑ Елинистически период (336 г. пр. Хр. до 30 г. пр. Хр.)
- ↑ Елинистически период (336 г. пр. Хр. до 30 г. пр. Хр.)
- ↑ Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 625, 626 – Древен Рим, Първа македонска война. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.
- ↑ Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 625, 626 – Древен Рим, Първа македонска война. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.
- ↑ Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 628, 629 – Древен Рим, Втора македонска война. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.
- ↑ Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 641, 642 – Древен Рим. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.